Помощта е на път“, написа Доналд Тръмп до протестиращите в

„ Помощта е на път “, написа Доналд Тръмп до протестиращите в Иран по време на бруталните репресии против тях първоначално и средата на януари. Тази помощ по този начин и не дойде.

В последните седмици обаче Съединените щати струпват въоръжени сили към Персийския залив – в това число самолетоносача „ Ейбрахам Линкълн “, както и голям брой изтребители и танкери. Натам съгласно медийни изявления пътува и „ Джералд Форд “ – най-големият самолетоносач в света.

По време на първата среща на неговия Съвет за мир, която се организира във Вашингтон на 19 февруари, Тръмп заплаши, че на Техеран ще се случат „ неприятни неща “, в случай че не реализира нуклеарна договорка. За мнозина това е индикация, че следва военна намеса. Но готви ли се американският президент за война в действителност и какви цели би преследвала тя?

Тръмп желае договорка, по-добра от тази на Обама

Последните митинги в Иран бяха брутално смазани, като съгласно някои организации и наблюдаващи става въпрос за над 20 хиляди убити. Тръмп неведнъж даде обещание поддръжка и заплаши Техеран, само че до съответни дейности по този начин и не се стигна. Подобно на Венецуела, където свалянето на Николас Мадуро не бе съпроводено от очевидна поддръжка за опозицията, едва ли и критиците на режима в Техеран могат да се надяват на безусловна помощ. В седмиците след огромните митинги обаче Съединени американски щати започнаха да струпват сериозна военна мощност в района, а съгласно специалисти ескалацията би довела до доста сериозен боен конфликт.

В същото време договарянията за нуклеарната стратегия на Иран буксуват, а американският президент съобщи ясно, че страната има няколко дни да реализира съглашение или ще последват „ неприятни неща “. След като през юни Съединените щати дружно с Израел обстреляха основна нуклеарна инфраструктура в Ислямската република, Тръмп разгласи, че нуклеарната стратегия на страната е забавена с години. „ Всички нуклеарни обекти в Иран претърпяха колосални вреди “, написа той тогава.

В момента делегациите на Иран и Съединени американски щати договарят за иранската нуклеарна стратегия в Женева, само че Тръмп явно не е удовлетворен от напредъка. Той е изострен критик на предходното нуклеарно съглашение, което Барак Обама реализира през 2015 година. През 2018 година Тръмп изкара Съединени американски щати от него, определяйки го като „ най-лошата договорка “ в миналото. Впоследствие Иран увеличи равнището на обогатяване на уран и усили своя нуклеарен потенциал.

Ще последва ли Ирак 2.0?

Протестите в Иран към този момент са потушени, а свалянето на режима в Техеран би било „ доста комплицирано “, както призна държавният секретар Марко Рубио през януари. Каква цел биха преследвали Съединени американски щати тогава с военна интервенция в Иран?

Този въпрос съдържа доста незнайни. От една страна, дипломатически източници описват пред „ Ню Йорк Таймс “, че Вашингтон не се съветва по тематиката със своите съдружници, което е извънредно. Не е почнал и информационна акция в самата страна, с която да убеди американците да поддържат евентуална намеса, както направи Буш преди влизането в Ирак през 2003 година.

Ако обаче атакуван Иран, което ще докара до съществени последствия за района на Близкия изток, а евентуално и за целия свят, Съединени американски щати значително ще загърбят водещата си теория след войната във Виетнам – да не се намесват военно в страни, без да имат ясна цел какво желаят да реализират.

Най-вероятно интервенцията в Иран би била единствено по въздух, защото сухопътни интервенции биха напомнили прекалено много за безкрайната и извънредно скъпа интервенция на Съединени американски щати в страни като Афганистан и Ирак, която е надалеч от тактиката на Тръмп и екипа му. Не е изключено, несъмнено, да се окаже, че и сегашните закани са просто блъф, както обещаната помощ за протестиращите в иранските градове през януари.

Автор: Александър Детев/DW