МФ очаква дефицит от 1 млрд.лв. или 0.6% от БВП към ноември
Очаква се дефицитът към ноември 2023 година да бъде към 1,0 милиарда лева или 0,6% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, при плануван в плановете към ЗДБРБ за 2023 година недостиг за годината в размер на 2,5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това оповестяват в петък следобяд от Министерство на финансите да бада предстоящото бюджетно салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП).
На месечна база за ноември се регистрира усъвършенстване на бюджетното салдо, като приходите за месеца надвишават разноските с към 400 млн. лева Подобрението на бюджетната позиция през ноември се дължи на приходната страна на бюджета, като главен принос имат по-високите приходи от налози.
По-високият размер на данъчните доходи през месец ноември се дължи основно на постъпленията от предплатени вноски за корпоративен налог и използването на мярката за надграждане и рационализиране на фискалния надзор посредством въвеждане на наложително авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на Република България.
От Министерство на финансите показват, че е била призната по-рано през годината с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 66 от 2023 година, в действие от 1.10.2023 г.) и действието й започва след приемането на Наредба № Н-5 за изискванията и реда за реализиране на фискален надзор върху придвижването на артикули с висок фискален риск на територията на Република България (oбн., Дъждовни води, бр. 83 от 3.10.2023 година, в действие от 3.10.2023 г.). Без да се показва непосредствено, евентуално това са предстоящите заплащания от " Лукойл ", които са постъпили в бюджета.
Депутатите в спор какъв брой пари дават на Кремъл през " Лукойл " и кой пази Путин
В последна сметка Народно събрание не приключи дерогацията за импорт на съветски нефт
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2023 година са в размер на 60,1 милиарда лева (86,5% от годишния разчет). Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 5,0 милиарда лева (11,7 на сто), а неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) - са по-малко с 1,4 милиарда лв..
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2023 година са в размер на 61,1 милиарда лева (82,5% от годишния разчет) и нарастват с 4,2 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към 30.11.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1,5 милиарда лева , което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, към ноември 2023 година ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2023 година.
Ако параметрите, заложени в бюджета, не се изпълнят, Асен Василев " си отива "
Ако не се изпълнят, ще бъде провалена поръчката на кабинета за еврозоната
От Министерство на финансите разгласиха и данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31.10.2023 година
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия ( КФП ) на касова основа към края на октомври 2023 година е негативно в размер на 1 440,2 млн. лева (0,8% от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 1 271,3 млн. лева и по европейските средства в размер на 168,9 млн. лв..
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2023 година са в размер на 53 439,9 млн. лева, което съставлява 76,9% от плановете към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3 199,8 млн. лева по отношение на регистрираните към октомври 2022 година.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 41 998,0 млн. лева, което съставлява 79,0% от разчетените за годината. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 4 276,7 млн. лева (11,3%) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,6% от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 8 269,6 млн. лева, което съставлява 71,1% от плана за 2023 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 18 561,3 млн. лева, което съставлява 79,3% от плануваните в ЗДБРБ за 2023 година Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 2 424,9 млн. лева (в т. ч. 854,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), което съставлява 91,0% от годишния план. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 12 742,2 млн. лева или 82,4% от плана за 2023 година.
Балансът в проектобюджета за 2024-а се крепи на 2 милиарда лв. от Булгартрансгаз
Правителството желае да вдигне бюджетните разноски за 2024-а с 10.8 милиарда лв.. А доходи?
Неданъчните доходи са в размер на 9 484,4 млн. лева, което съставлява 85,0% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 957,6 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2023 година възлизат на 54 880,1 млн. лева, което е 74,1% от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на същия интервал на 2022 година с 4 644,8 млн. лева (9,2%). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените и здравноосигурителни разноски, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други.
Нелихвените разноски са в размер на 52 748,3 млн. лева, което съставлява 74,5% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 48 255,3 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 4 442,3 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 50,7 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 741,9 млн. лева (90,1% от плануваните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към 31.10.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1 389,9 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.10.2023 година е 12,5 милиарда лева ., в това число 10,4 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,1 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
S&P увеличи вероятността пред рейтинга на България
Международната рейтинговата организация счита, че има възможност най-малко 1:3 България да се причисли към еврозоната
На месечна база за ноември се регистрира усъвършенстване на бюджетното салдо, като приходите за месеца надвишават разноските с към 400 млн. лева Подобрението на бюджетната позиция през ноември се дължи на приходната страна на бюджета, като главен принос имат по-високите приходи от налози.
По-високият размер на данъчните доходи през месец ноември се дължи основно на постъпленията от предплатени вноски за корпоративен налог и използването на мярката за надграждане и рационализиране на фискалния надзор посредством въвеждане на наложително авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на Република България.
От Министерство на финансите показват, че е била призната по-рано през годината с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 66 от 2023 година, в действие от 1.10.2023 г.) и действието й започва след приемането на Наредба № Н-5 за изискванията и реда за реализиране на фискален надзор върху придвижването на артикули с висок фискален риск на територията на Република България (oбн., Дъждовни води, бр. 83 от 3.10.2023 година, в действие от 3.10.2023 г.). Без да се показва непосредствено, евентуално това са предстоящите заплащания от " Лукойл ", които са постъпили в бюджета.
Депутатите в спор какъв брой пари дават на Кремъл през " Лукойл " и кой пази Путин
В последна сметка Народно събрание не приключи дерогацията за импорт на съветски нефт
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2023 година са в размер на 60,1 милиарда лева (86,5% от годишния разчет). Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 5,0 милиарда лева (11,7 на сто), а неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) - са по-малко с 1,4 милиарда лв..
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2023 година са в размер на 61,1 милиарда лева (82,5% от годишния разчет) и нарастват с 4,2 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към 30.11.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1,5 милиарда лева , което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, към ноември 2023 година ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2023 година.
Ако параметрите, заложени в бюджета, не се изпълнят, Асен Василев " си отива "
Ако не се изпълнят, ще бъде провалена поръчката на кабинета за еврозоната
От Министерство на финансите разгласиха и данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31.10.2023 година
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия ( КФП ) на касова основа към края на октомври 2023 година е негативно в размер на 1 440,2 млн. лева (0,8% от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 1 271,3 млн. лева и по европейските средства в размер на 168,9 млн. лв..
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2023 година са в размер на 53 439,9 млн. лева, което съставлява 76,9% от плановете към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3 199,8 млн. лева по отношение на регистрираните към октомври 2022 година.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 41 998,0 млн. лева, което съставлява 79,0% от разчетените за годината. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 4 276,7 млн. лева (11,3%) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,6% от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 8 269,6 млн. лева, което съставлява 71,1% от плана за 2023 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 18 561,3 млн. лева, което съставлява 79,3% от плануваните в ЗДБРБ за 2023 година Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 2 424,9 млн. лева (в т. ч. 854,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), което съставлява 91,0% от годишния план. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 12 742,2 млн. лева или 82,4% от плана за 2023 година.
Балансът в проектобюджета за 2024-а се крепи на 2 милиарда лв. от Булгартрансгаз
Правителството желае да вдигне бюджетните разноски за 2024-а с 10.8 милиарда лв.. А доходи?
Неданъчните доходи са в размер на 9 484,4 млн. лева, което съставлява 85,0% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 957,6 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2023 година възлизат на 54 880,1 млн. лева, което е 74,1% от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на същия интервал на 2022 година с 4 644,8 млн. лева (9,2%). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените и здравноосигурителни разноски, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други.
Нелихвените разноски са в размер на 52 748,3 млн. лева, което съставлява 74,5% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 48 255,3 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 4 442,3 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 50,7 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 741,9 млн. лева (90,1% от плануваните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към 31.10.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1 389,9 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.10.2023 година е 12,5 милиарда лева ., в това число 10,4 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,1 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
S&P увеличи вероятността пред рейтинга на България
Международната рейтинговата организация счита, че има възможност най-малко 1:3 България да се причисли към еврозоната
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ