ОИСР очаква БВП на България да се увеличи с 2,6% през 2025 г. и с 2,3% през 2026 г.
Очаква се Брутният вътрешен продукт на България през 2025 година да се усили с 2,6% и с 2,3% през 2026 година Това се показва в отчета " Икономически вероятности " на Организация за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за 2025 година.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз растежът на Брутният вътрешен продукт се дължи на растежа на потреблението на семействата, подсилен от продължаващия висок напредък на приходите и кредитирането, както и от по-високите държавни вложения с въвеждането на фондовете на Европейски Съюз.
В отчета се отбелязва, че през 2024 година вносът се е възстановил по-добре от упованията и изпреварва износа, който се чака да нараства постепенно поради по-слабия напредък в други стопански системи на Европейски Съюз. Този дисбаланс обаче натежа върху салдото по настоящата сметка, прецизира още Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Организацията обобщава, че през първото тримесечие на 2025 година Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 0,6%, годишната инфлация се е нараснала до 3,5% през април 2025 година от 2,4% през април 2024 година Безработицата понижава паралелно с повишението на икономическата интензивност. Очакванията са инфлацията да се усили до 3,8% през 2025 година заради по-високите цени на храните, акцизите и Данък добавена стойност, както и цените на комуналните услуги за семействата. По-високите минимални заплати, съчетани с непрекъснатия дефицит на работна ръка, ще поддържат висок напън върху заплатите. Силният напредък на заплатите заради механизмите за индексиране на минималната заплата и пенсиите крие риск от висока и непрекъсната инфлация, до момента в който по-ниската събираемост на приходите по отношение на бюджетните упования крие риск от разширение на бюджетния недостиг.
За 2024 година Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 2,8%, като мощното ползване на семействата е обусловено от нарастването на заплатите, растежа на кредитирането и по-високите държавни прехвърляния. Както обществените, по този начин и частните вложения са слаби заради политическа неустановеност и ниско асимилиране и закъснение на средствата от Европейски Съюз. Индустриалната интензивност падна под равнищата си преди пандемията през първите три месеца на 2025 година, което отразява и продължаващия спад в минното дело и производството на сила. Производството продължи низходящата си наклонност, макар че остана малко над равнищата преди пандемията. Услугите и строителната интензивност също останаха над равнищата преди пандемията.
Относно бюджета на страната ни в отчета се показва, че поради поискания конвергентен отчет за приемането ни в еврозоната, което изисква дефицитът да остане в границите на 3%, на държавното управление може да се наложи да направи корекции на разноските по отношение на бюджета, в случай че напъните за увеличение на събираемостта на приходите от Данък добавена стойност се окажат несполучливи, поради плануваните разноски за заплати в обществения бранш, минимални заплати, пенсии и обществени помощи.
Меглена Плугчиева: Брюксел ни вкарва в еврозоната в извънредно несъответствуващ миг
България отива да заплати нечия сметка с решението си да влезе в еврозоната, съгласно Емил Димитров
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз растежът на Брутният вътрешен продукт се дължи на растежа на потреблението на семействата, подсилен от продължаващия висок напредък на приходите и кредитирането, както и от по-високите държавни вложения с въвеждането на фондовете на Европейски Съюз.
В отчета се отбелязва, че през 2024 година вносът се е възстановил по-добре от упованията и изпреварва износа, който се чака да нараства постепенно поради по-слабия напредък в други стопански системи на Европейски Съюз. Този дисбаланс обаче натежа върху салдото по настоящата сметка, прецизира още Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Организацията обобщава, че през първото тримесечие на 2025 година Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 0,6%, годишната инфлация се е нараснала до 3,5% през април 2025 година от 2,4% през април 2024 година Безработицата понижава паралелно с повишението на икономическата интензивност. Очакванията са инфлацията да се усили до 3,8% през 2025 година заради по-високите цени на храните, акцизите и Данък добавена стойност, както и цените на комуналните услуги за семействата. По-високите минимални заплати, съчетани с непрекъснатия дефицит на работна ръка, ще поддържат висок напън върху заплатите. Силният напредък на заплатите заради механизмите за индексиране на минималната заплата и пенсиите крие риск от висока и непрекъсната инфлация, до момента в който по-ниската събираемост на приходите по отношение на бюджетните упования крие риск от разширение на бюджетния недостиг.
За 2024 година Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 2,8%, като мощното ползване на семействата е обусловено от нарастването на заплатите, растежа на кредитирането и по-високите държавни прехвърляния. Както обществените, по този начин и частните вложения са слаби заради политическа неустановеност и ниско асимилиране и закъснение на средствата от Европейски Съюз. Индустриалната интензивност падна под равнищата си преди пандемията през първите три месеца на 2025 година, което отразява и продължаващия спад в минното дело и производството на сила. Производството продължи низходящата си наклонност, макар че остана малко над равнищата преди пандемията. Услугите и строителната интензивност също останаха над равнищата преди пандемията.
Относно бюджета на страната ни в отчета се показва, че поради поискания конвергентен отчет за приемането ни в еврозоната, което изисква дефицитът да остане в границите на 3%, на държавното управление може да се наложи да направи корекции на разноските по отношение на бюджета, в случай че напъните за увеличение на събираемостта на приходите от Данък добавена стойност се окажат несполучливи, поради плануваните разноски за заплати в обществения бранш, минимални заплати, пенсии и обществени помощи.
Меглена Плугчиева: Брюксел ни вкарва в еврозоната в извънредно несъответствуващ миг
България отива да заплати нечия сметка с решението си да влезе в еврозоната, съгласно Емил Димитров
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ