Всъщност се справяте много по-добре с живота
Обземат ли ви мрачни мисли често-често? Може би сте уверени, че в живота никак не ви върви, изключително на фона на сестра ви с новата й работа, колежката в офиса отляво, която скоро се омъжи, приятелката ви, която постоянно пътува по всички страни. Сега ще ви убедим, че не всичко е толкоз зле, колкото наподобява на пръв взор и че вашият живот в действителност си коства напъните да не изпаднете в обезверение.
Да стартираме с една спогодба, едно наложително изискване – спрете да се сравнявате по този метод: " тя има това, аз го нямам; тя е такава, за какво аз не съм ". Колежката ви скоро се омъжи, да, само че и наскоро изгуби майка си. А вие, може и да не се разбирате изключително с нея – въпреки всичко я имате, да е жива и здрава. Ценното за един е безсмислено за различен и противоположното – триумфът в една житейска област може да се мери с негативен знак в друга. В множеството случаи – ние не знаем цялата история и нямаме никакво разумно съображение да съпоставяме по този начин. Но в случай че погледнем в по-широк проект и се забележим като парченце от нещо по- огромно, част от човечеството, каквито сме, тогава ще намерим доста повече мотиви за признателност, в сравнение с си мислим.
Ето, че сестра ви има страхотна нова работа. Значи въпреки всичко имате сестра или пък брат. Е, да й позавидите е малко или доста човешко. Но я се замислете, че доста хора, които са расли като единствено дете в фамилията, мечтаят да имат брат или сестра. Това, че си имате толкоз непосредствен човек, това не е ли прелестно? Колко сте претърпели, какъв брой време е минало, какъв брой мемоари имате през годините. Децата ви порастват дружно, фамилията пораства и страстите също. Обадете й се и я поздравете за новата работа, зарадвайте се за триумфа й, а въображаемо или на глас, благодарете, че имате точно тази сестра.
Фактът, че имате сестра, води незабавно различен факт след себе си – отраснали сте с майка и татко. Или най-малко с някой от двамата. Дори и да са разведени. В случай, че не познавате родителите си и сте расли в дом, отново има мотив за усмивка – какъв брой ли другари ли сте намерили там...Семейството може да е много необятно разбиране при избрани житейски събития. Поради разнообразни аргументи, съгласно SOS Детски селища, в международен проект има към 150 000 000 деца, от новородени до тинейджъри, които са изгубили най-малко един родител. Вие може би сте от тези щастливци, които са имали и към момента имате двама живи родители, които в по- положителния случай са дали всичко, с цел да растете щастливо дете или най-малко да имате нужния най-малко. Обадете се и им благодарете.
Колежката се е омъжила и сега се пръска от благополучие и горделивост с любящия си брачен партньор. А вие скоро се разделихте я с огромната си обич, я с следващото неразбирателство в опит да я намерите. И вместо да се чудите по какъв начин да реагирате на новината, първо погледнете от тази страна – имате колежка, значи имате работа. На фона на неотминаващата рецесия, емиграция и безработица – вие имате непрекъснат или пък не, само че някакъв източник на приходи. Това ви дава свободата да си купувате храна, да си плащате сметките въобще да си харчите парите, както сметнете за добре. Това е независимост, с която не всеки разполага. Икономически дамите към момента са прекомерно подвластни от мъжете си, и то не приказваме за дами от Близкия изток. Може да не харесвате изключително работата си, само че фактът, че я имате, би трябвало да ви даде някакво самочувствие. И към този момент ще съумеете да се зарадвате за нея.
Щом имате работа, допуска се, че имате някакво обучение. Може да не сте член на МЕНСА или IQ- то ви да бие тавана, само че сте грамотни, имате базови математически умения или пък имате поминък в ръка. Достъпът до свободно светско обучение е огромен международен проблем, в Нигерия да вземем за пример насилственото уединяване на децата от обучение е форма на иго. Знанието е независимост, която също не е даденост. Елементарната просветеност, опцията да четете книги и да плащате на касата в магазина, да имате персонален автограф, с който да се идентифицирате пред света, е значително достижение за днешния свят.
Приятелката ви доста пътува, а вие се оплаквате, че сте се закотвили крепко вкъщи и от работа - у дома, от у дома – на работа. Ами я го погледнете от тази позиция – та вие имате дом. България, нашата страна, която е част от всевъзможни коя от коя по- черни статистики е на едно от челните места в света по владеене на персонален парцел на глава от популацията. Може да е селска къща, полусрутена, само че си е персонално недвижимо имущество. А в случай че сте като множеството хора от развитите страни и живеете с ипотека или чартърен, отново имате покрив над главата си.
И в случай че не можете или не желаете да видите какъв брой добре се справяте с живота - не се разбирате със фамилията, нямате връзка, деца, работа, личен дом, влиятелно обучение, то имате нещо по- значимо даже и от тях - имате себе си, свободата да бъдете себе си и ресурсите да създавате живота си.
Ако свикнете да разсъждаваме по-скоро по този начин, вместо да мрънкаме или да съпоставяме несравними неща и хора, ще открием със удовлетворение, че се оправяме с живота по- добре, в сравнение с си мислим. А в случай че прибавим фамилията, което сами сътворяваме - обичания, децата, домашните любимци - те дребен източник ли са на благополучие?
От друга страна - достъпът до здравни грижи, телекомуникации, неналичието (относителна) на медийна и политическа цензура, положението на мир, съществуването на 4 сезона - все неща, които одобряваме за даденост. Но даже изгревът след най- тежката нощ не е даденост - тя е избор.
Всичко положително или неприятно, което ни се случва, е въпрос на настройка. Не е нужно да желаеме максимума, а да виждаме, че имаме минимума, който за други е най-много. Този, който не вижда хубавото в живота, положителното у хората и дребните чудеса на деня, той е жертван да е трагичен, самичък се обрича. Този, който умее да благодари за тях и да им се радва - той е щастливец и животът за него постоянно ще е прелестен.
Да стартираме с една спогодба, едно наложително изискване – спрете да се сравнявате по този метод: " тя има това, аз го нямам; тя е такава, за какво аз не съм ". Колежката ви скоро се омъжи, да, само че и наскоро изгуби майка си. А вие, може и да не се разбирате изключително с нея – въпреки всичко я имате, да е жива и здрава. Ценното за един е безсмислено за различен и противоположното – триумфът в една житейска област може да се мери с негативен знак в друга. В множеството случаи – ние не знаем цялата история и нямаме никакво разумно съображение да съпоставяме по този начин. Но в случай че погледнем в по-широк проект и се забележим като парченце от нещо по- огромно, част от човечеството, каквито сме, тогава ще намерим доста повече мотиви за признателност, в сравнение с си мислим.
Ето, че сестра ви има страхотна нова работа. Значи въпреки всичко имате сестра или пък брат. Е, да й позавидите е малко или доста човешко. Но я се замислете, че доста хора, които са расли като единствено дете в фамилията, мечтаят да имат брат или сестра. Това, че си имате толкоз непосредствен човек, това не е ли прелестно? Колко сте претърпели, какъв брой време е минало, какъв брой мемоари имате през годините. Децата ви порастват дружно, фамилията пораства и страстите също. Обадете й се и я поздравете за новата работа, зарадвайте се за триумфа й, а въображаемо или на глас, благодарете, че имате точно тази сестра.
Фактът, че имате сестра, води незабавно различен факт след себе си – отраснали сте с майка и татко. Или най-малко с някой от двамата. Дори и да са разведени. В случай, че не познавате родителите си и сте расли в дом, отново има мотив за усмивка – какъв брой ли другари ли сте намерили там...Семейството може да е много необятно разбиране при избрани житейски събития. Поради разнообразни аргументи, съгласно SOS Детски селища, в международен проект има към 150 000 000 деца, от новородени до тинейджъри, които са изгубили най-малко един родител. Вие може би сте от тези щастливци, които са имали и към момента имате двама живи родители, които в по- положителния случай са дали всичко, с цел да растете щастливо дете или най-малко да имате нужния най-малко. Обадете се и им благодарете.
Колежката се е омъжила и сега се пръска от благополучие и горделивост с любящия си брачен партньор. А вие скоро се разделихте я с огромната си обич, я с следващото неразбирателство в опит да я намерите. И вместо да се чудите по какъв начин да реагирате на новината, първо погледнете от тази страна – имате колежка, значи имате работа. На фона на неотминаващата рецесия, емиграция и безработица – вие имате непрекъснат или пък не, само че някакъв източник на приходи. Това ви дава свободата да си купувате храна, да си плащате сметките въобще да си харчите парите, както сметнете за добре. Това е независимост, с която не всеки разполага. Икономически дамите към момента са прекомерно подвластни от мъжете си, и то не приказваме за дами от Близкия изток. Може да не харесвате изключително работата си, само че фактът, че я имате, би трябвало да ви даде някакво самочувствие. И към този момент ще съумеете да се зарадвате за нея. Щом имате работа, допуска се, че имате някакво обучение. Може да не сте член на МЕНСА или IQ- то ви да бие тавана, само че сте грамотни, имате базови математически умения или пък имате поминък в ръка. Достъпът до свободно светско обучение е огромен международен проблем, в Нигерия да вземем за пример насилственото уединяване на децата от обучение е форма на иго. Знанието е независимост, която също не е даденост. Елементарната просветеност, опцията да четете книги и да плащате на касата в магазина, да имате персонален автограф, с който да се идентифицирате пред света, е значително достижение за днешния свят.
Приятелката ви доста пътува, а вие се оплаквате, че сте се закотвили крепко вкъщи и от работа - у дома, от у дома – на работа. Ами я го погледнете от тази позиция – та вие имате дом. България, нашата страна, която е част от всевъзможни коя от коя по- черни статистики е на едно от челните места в света по владеене на персонален парцел на глава от популацията. Може да е селска къща, полусрутена, само че си е персонално недвижимо имущество. А в случай че сте като множеството хора от развитите страни и живеете с ипотека или чартърен, отново имате покрив над главата си.
И в случай че не можете или не желаете да видите какъв брой добре се справяте с живота - не се разбирате със фамилията, нямате връзка, деца, работа, личен дом, влиятелно обучение, то имате нещо по- значимо даже и от тях - имате себе си, свободата да бъдете себе си и ресурсите да създавате живота си.
Ако свикнете да разсъждаваме по-скоро по този начин, вместо да мрънкаме или да съпоставяме несравними неща и хора, ще открием със удовлетворение, че се оправяме с живота по- добре, в сравнение с си мислим. А в случай че прибавим фамилията, което сами сътворяваме - обичания, децата, домашните любимци - те дребен източник ли са на благополучие?
От друга страна - достъпът до здравни грижи, телекомуникации, неналичието (относителна) на медийна и политическа цензура, положението на мир, съществуването на 4 сезона - все неща, които одобряваме за даденост. Но даже изгревът след най- тежката нощ не е даденост - тя е избор.
Всичко положително или неприятно, което ни се случва, е въпрос на настройка. Не е нужно да желаеме максимума, а да виждаме, че имаме минимума, който за други е най-много. Този, който не вижда хубавото в живота, положителното у хората и дребните чудеса на деня, той е жертван да е трагичен, самичък се обрича. Този, който умее да благодари за тях и да им се радва - той е щастливец и животът за него постоянно ще е прелестен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ