Обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г.

Обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година не визира единствено националните ни ползи, не е единствено двустранен акт, а е част от огромния балкански възел, в който се преплитат ползите на всички Велики сили.

Сърбия постоянно се е отнасяла отрицателно към развиването на България, в това число и след оповестяването на независимостта.

Това съобщи в изявление за БГНЕС Николай Поппетров от Института за исторически проучвания на Българска академия на науките.

Българската акция и разположението на силите

„ Акцията по оповестяването на независимостта е една доста значима проба за разположението на Великите сили в Европа. Това е акт, който не визира единствено българските национални ползи, както доста постоянно се показват нещата, нито единствено двустранен акт сред България и Османската империя. Това е един комплициран аспект от огромния възел в Югоизточна Европа, където има директен интерес на две огромни Велики сили – Австро-Унгария и Русия и косвения интерес на още три Велики сили – Франция, Англия и Италия “, съобщи историкът.

Особена е ролята на Германия, която стои зад Австро-Унгария.

„ Кайзерова Германия стои зад тила на хабсбургската монархия и подсигурява, че последната може да организира своята политика, а тя е да навлезе колкото се може по-надолу на Балканите в посока Солун. Анексията на Босна и Херцеговина през 1908 година е единствено една от тези стъпки “, означи Николай Поппетров.

Той акцентира, че далечната цел на австро-унгарската политика е елиминирането на Сърбия като политически фактор, защото Белград може да сплоти част от южните славяни, т.е. да ги откъсне от Австро-Унгария или да бъде буфер сред двуединната монархия и земите, за които Виена има искания.

„ Българската акция е значима за отношението на Русия към балканските проблеми, защото тя неизбежно ще повлече присъединяване на Русия, която има освен интерес да отбрани българската позиция, тъй като България е предмостие към Цариград и проливите. Има и други дълготрайни цели - колкото е допустимо повече да се отдръпна Австро-Унгария от Балканите или да има преграда против австро-унгарското въздействие “, изясни историкът.

И тази преграда не е България, а е Сърбия и затова Русия залага на последната „ не тъй като тя толкоз обича сърбите и ненавижда българите “.

„ Сърбия е страната, която възпира австро-унгарското нахлуване във боен и геополитически проект. Това предопределя мощната съветска интервенция. Когато стартира да се приказва за признаването на промененото статукво, Русия признава анексията на Босна и Херцеговина, пази българската самостоятелност, съгласява се, че Крит ще бъде анексиран от Гърция и слага въпроса за обезщетения за Черна гора и Сърбия. И тук към този момент Австро-Унгария не е съгласна. От друга страна и Италия гледа към този район и е в извънредно спорни връзки с Виена поради Албания, тъй като италианците желаят да се настанят там. Италия гледа към Черна гора и едно сръбско уголемение надолу също се възприема доста отрицателно “, уточни Николай Поппетров.

Така се заформя огромната игра, тук става разделянето в позициите на силите.

„ Германия ще застане безусловно зад Австро-Унгария. 1908-1909 година Берлин дава най-ясните знаци, че ще бъде на страната на Австро-Унгария, в това число и в случай че би трябвало да се води война “, акцентира историкът.

Така Босненската рецесия и последвалата самостоятелност на България се трансформират във вододел в връзките сред двете империи – Германската и Руската. Последната се усеща излъгана, тъй като Виена благодарение на Берлин осуетяват провеждането на конференция, която да докара до смяната на статута на проливите – обект на съветската агресия и най-съкровена фантазия на царизма.

Балканските измерения

Сърбия реагира първосигнално на оповестяването на българската самостоятелност по метод сходен на 1885 година, заявявайки, че България е нарушила Берлинския контракт, чийто поръчител се счита Белград. Тя постоянно е негов поръчител, даже по време на Сръбско-българската война, когато това е употребявано като един от претекстовете за нейното започване.

„ Сърбия дава ясно знаци, че е недоволна и е подготвена да организира готовност “, съобщи Николай Поппетров. Това, което обаче не се регистрира е реакцията на хабсбургската монархия. „ Австрийският боен пълководец военачалник Конрад декор Хьотцендорф пледира за военна акция против Сърбия. Той е подготвен незабавно да се удари Сърбия, с цел да се реши този въпрос. Руските ползи са доста мощно наранени, както и тези на Сърбия “, уточни историкът.

България печели непрестанно негативи със своето развиване в очите на Сърбия.

„ Белград има претенцията да се разшири в българска посока. В сръбското общество има сили, които са доста наясно с задачите на Велика Сърбия. Видин, Кюстендил, Брезник, Трън – да влязат в сръбската страна, тъй като тези територии са обитаеми със сърби “, съобщи ученият.

Босненската рецесия и оповестяването на независимостта на България не доведоха до експлоадирането на огромната война, тъй като великите сили не се усещаха задоволително подготвени.

„ 1908 е една проба да се види до каква степен са силите, те не са подготвени за война. След 1911 година огромната война в Европа е на прага. Мароканската рецесия, Триполитанската война, Балканските войни и едни от най-тежките проблеми, които се забъркват с тях. Това е една от вратите за международната война “, заключи Николай Поппетров. /БГНЕС