Няма причина прокуратурата да не разпита Васил Божков и като свидетел, и като обвиняем
" Обвиняем няма по какъв начин да бъде разпитан посредством видеоконферентна връзка, в случай че преди този момент не му е предявено персонално обвиняването против автограф. Тоест, това е процесуалната спънка съгласно българското законодателство, това е пречката да бъде разпитан обвиненият Божков в качеството си на обвинен. Втората спънка е, че ние нямаме контракт за правна помощ с Обединените арабски емирства ".
Това съобщи предходната седмица основният прокурор Иван Гешев в изявление пред " Труд ", препечатано и на уеб страницата на прокуратурата, като пояснение за какво до момента прокуратурата не е разпитала Васил Божков посредством видеоконференция като обвинен, а и като очевидец, макар изразеното от него предпочитание да свидетелства за осъществени от някогашните ръководещи закононарушения и изказванията за скандална корупция, които той насочи.
Тезата, изразена от Гешев, в действителност не е нова. Абсолютно същото пояснение за бездействието на прокуратурата по случая Божков показаха тъкмо преди седмица ръководителката на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова и представителят Христо Кръстев. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не разрешавал Божков да бъде разпитан като обвинен посредством видеоконференция или по какъвто и да е различен метод, преди да му бъде връчено персонално постановлението за привличане като обвинен, обявиха те пред медиите. Няма значение, че постановлението му е връчено посредством юрист, до момента в който не го получи персонално и против автограф, Божков не може да бъде разпитан като обвинен - това излиза от изказванията на управлението на спецпрокуратурата. От друга страна, доста мъчно би било да бъде разпитан Божков и като очевидец, тъй като България няма контракт с ОАЕ.
След тези изказвания от прокуратурата адвокати и най-много наказателни юристи реагираха бурно в обществените мрежи и в медиите, някои предложиха на Висш съдебен съвет да се произнесе за професионалната подготвеност на двамата спецпрокурори, а някогашният вътрешен министър Емануил Йорданов, в този момент юрист, разяснява: " Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa, в случай че нe знae по какъв начин ce извъpшвa paзпит пo видeoĸoнфepeнция, дa идe дa пycнe пpъcĸaчĸитe нa Hapoднoтo cъбpaниe и дa пoливa тpeвa ".
Реклама
Адвокати разясниха пред " Капитал ", че на прокуратурата би трябвало бъде заложен въпрос дали съгласно тях Васил Божков е обвинен или не. След като постановлението за привличане не му е било връчено персонално и има " някаква спънка " да бъде разпитан в качеството му на обвинен, не излиза ли, че той не е обвинен, показват те. И прибавят, че в този подтекст е любопитно дали постановлението за привличане е било връчено персонално на Цветан Василев, който е съден задочно. През 2014 година прокуратирата разгласи, че го е привлякла като обвинен в изискванията на задочно произвеждане, а сега делото е в съда. Известно е обаче, че прокуратурата дава отговор единствено на тези въпроси, които й харесват, а най-често избира сама да си ги задава.
Така или другояче през последната седмица има съществено оживление по въпроса с разпита на Божков като очевидец по отношение на изказванията му, че е бил изнудван от някогашния министър председател Бойко Борисов, пиара на ГЕРБ Севделина Арнаудова и някогашния министър на финансите Владислав Горанов. Миналия петък, че е предложила на интернационалния отдел на ВКП да изпрати молба до ОАЕ за осъществяване на разпит на Божков посредством видеоконферентна връзка в качеството му на очевидец, а в края на седмицата, откъдето би трябвало да я изпратят на ОАЕ. Борисов, Горанов и Арнаудова бяха разпитани при започване на седмицата, само че прокуратурата отхвърли да им повдигне обвиняване поради липса на доказателства, а част от доказателствата би следвало да се потърсят в разпита на Божков.
Оства въпросът за изказванието на прокуратурата, че Божков не може да бъде разпитан като обвинен посредством видеоконференция по повдигнатите му голям брой обвинявания, измежду които и за преференциалното данъчно облагане на приходите от лотарията му с благословията на Комисията по хазарта и Министерството на финансите, с което хазната е ощетена с близо 560 млн. лв..
За кардиналната опция да бъде осъществен подобен разпит " Капитал " потърси коментар от две авторитетни наказателни адвокатки - Ина Лулчева и Емилия Недева. И двете са на мнение, че Наказателно-процесуален кодекс не основава никакви спънки, а мненията на прокуратурата в противоположния смисъл са неразбираеми.
Реклама Ина Лулчева: Пречките, които прокуратурата акцентира, ги няма в Наказателно-процесуален кодекс Тези спънки за разпит на обвинен, които прокуратурата акцентира, не се съдържат в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Връчването на постановлението за привличане като обвинен касае придобиване на качеството на обвинен, което става или присъствено, когато той получава постановлението против автограф, или задочно в отсъствието на лицето и с присъединяване на юрист. Независимо по какъв начин е станало предявяването на обвиняване, респ. дейностите по връчване, от този миг нататък лицето има качеството на обвинен. Оттук нататък във връзка с него са използвани всички начини за събиране доказателства, включително и разпита по делегация.Щом прокуратурата не оспорва, че във връзка с едно лице е зародило качестовото на обвинен, то тогава не може да се твърди, че това лице е невероятно да бъде разпитвано по делегация. Емилия Недева: Неразбираемо е нежеланието на прокуратурата да разпита обвинени, които са дали единодушие Наказателно-процесуален кодекс планува разпит на обвинен, намиращ се отвън рамките на страната, да може да се реализира посредством видеоконферентна връзка, когато това няма да попречи за откриване на обективната истина. В този смисъл са наредбите на член 115, алинея 2 и член 138, алинея 7 Наказателно-процесуален кодекс, които регламентират законовата опция за разпит на обвинен по делегация или посредством видеоконференция в случаите, когато се намира в чужбина. Редът за реализиране на подобен разпит е визиран в член 474 от Наказателно-процесуален кодекс. Съществена част от този ред е даването на авансово единодушие от страна на обвиненото лице.В на практика проект са неразбираеми дейностите на прокуратурата по каузи, които са с нараснал публичен интерес и по които обвинени са декларирали предпочитание да дадат пояснения посредством видеоконферентна връзка. Знае се, че тези лица са привлечени като обвинени при изискванията на задочно произвеждане. След като прокуратурата е приела, че воденето на задочно произвеждане няма да попречи на разкриването на обективната истина, няма по какъв начин да реши противоположното по отношение на разпита на обвинения посредством видеоконферентна връзка. Обвиняемите имат право да дават пояснения когато и да е на производството. Не съществува процесуална спънка те да дадат пояснения освен един път, а неведнъж посредством видеоконферентна връзка. Дали подобен разпит би бил задоволителен за разкриването на обективната истина е въпрос, който съгласно българските съдилища не може да бъде решаван авансово нито от прокуратурата, нито от различен орган, с изключение на от съда по съществото на делото - т. е. от съда, който ще преглежда импортиран обвинителен акт (Определение от 15.01.2013 Г. по ч. н. д. № 76/2013 година на Софийския градски съд).В досъдебната фаза дейностите на прокуратурата поначало би трябвало да са ориентирани към привършване на производството и предаване на обвинения на съд. Когато обвиненият спомага за ускорение хода на делото посредством предпочитание да даде пояснения по обвиняването посредством видеоконференция, това единствено би трябвало да радва прокуратурата и проверяващите, а не да ги смущава. Същото се отнася и за разпита на очевидец.Чл.139, ал.7 планува, че разпит на очевидец намиращ се отвън страната, може да се реализира посредством видеоконферентна връзка или даже посредством телефонна конференция. Не са прави юристите, които настояват, че това е допустимо единствено в правосъдната фаза на процеса. Тяхната теза се отнася за очевидци, които се намират в страната, само че на място друго от мястото, в което се намира органът, който би трябвало да организира разпита. В досъдебното произвеждане такива очевидци, намиращи се в България, се разпитват по делегация, а в правосъдното - посредством видеоконферентна връзка от съда. Редът за подобен разпит още веднъж е по чл.474 от Наказателно-процесуален кодекс.Когато прокуратурата препятства такива разпити, тя основава чувството, че в действителност не желае тези обвинени и очевидци да бъдат разпитани посредством видеоконференция и сякаш изпитва опасения от наличието на техните пояснения. Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мирела Веселинова
Това съобщи предходната седмица основният прокурор Иван Гешев в изявление пред " Труд ", препечатано и на уеб страницата на прокуратурата, като пояснение за какво до момента прокуратурата не е разпитала Васил Божков посредством видеоконференция като обвинен, а и като очевидец, макар изразеното от него предпочитание да свидетелства за осъществени от някогашните ръководещи закононарушения и изказванията за скандална корупция, които той насочи.
Тезата, изразена от Гешев, в действителност не е нова. Абсолютно същото пояснение за бездействието на прокуратурата по случая Божков показаха тъкмо преди седмица ръководителката на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова и представителят Христо Кръстев. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не разрешавал Божков да бъде разпитан като обвинен посредством видеоконференция или по какъвто и да е различен метод, преди да му бъде връчено персонално постановлението за привличане като обвинен, обявиха те пред медиите. Няма значение, че постановлението му е връчено посредством юрист, до момента в който не го получи персонално и против автограф, Божков не може да бъде разпитан като обвинен - това излиза от изказванията на управлението на спецпрокуратурата. От друга страна, доста мъчно би било да бъде разпитан Божков и като очевидец, тъй като България няма контракт с ОАЕ.
След тези изказвания от прокуратурата адвокати и най-много наказателни юристи реагираха бурно в обществените мрежи и в медиите, някои предложиха на Висш съдебен съвет да се произнесе за професионалната подготвеност на двамата спецпрокурори, а някогашният вътрешен министър Емануил Йорданов, в този момент юрист, разяснява: " Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa, в случай че нe знae по какъв начин ce извъpшвa paзпит пo видeoĸoнфepeнция, дa идe дa пycнe пpъcĸaчĸитe нa Hapoднoтo cъбpaниe и дa пoливa тpeвa ".
Реклама
Адвокати разясниха пред " Капитал ", че на прокуратурата би трябвало бъде заложен въпрос дали съгласно тях Васил Божков е обвинен или не. След като постановлението за привличане не му е било връчено персонално и има " някаква спънка " да бъде разпитан в качеството му на обвинен, не излиза ли, че той не е обвинен, показват те. И прибавят, че в този подтекст е любопитно дали постановлението за привличане е било връчено персонално на Цветан Василев, който е съден задочно. През 2014 година прокуратирата разгласи, че го е привлякла като обвинен в изискванията на задочно произвеждане, а сега делото е в съда. Известно е обаче, че прокуратурата дава отговор единствено на тези въпроси, които й харесват, а най-често избира сама да си ги задава.
Така или другояче през последната седмица има съществено оживление по въпроса с разпита на Божков като очевидец по отношение на изказванията му, че е бил изнудван от някогашния министър председател Бойко Борисов, пиара на ГЕРБ Севделина Арнаудова и някогашния министър на финансите Владислав Горанов. Миналия петък, че е предложила на интернационалния отдел на ВКП да изпрати молба до ОАЕ за осъществяване на разпит на Божков посредством видеоконферентна връзка в качеството му на очевидец, а в края на седмицата, откъдето би трябвало да я изпратят на ОАЕ. Борисов, Горанов и Арнаудова бяха разпитани при започване на седмицата, само че прокуратурата отхвърли да им повдигне обвиняване поради липса на доказателства, а част от доказателствата би следвало да се потърсят в разпита на Божков.
Оства въпросът за изказванието на прокуратурата, че Божков не може да бъде разпитан като обвинен посредством видеоконференция по повдигнатите му голям брой обвинявания, измежду които и за преференциалното данъчно облагане на приходите от лотарията му с благословията на Комисията по хазарта и Министерството на финансите, с което хазната е ощетена с близо 560 млн. лв..
За кардиналната опция да бъде осъществен подобен разпит " Капитал " потърси коментар от две авторитетни наказателни адвокатки - Ина Лулчева и Емилия Недева. И двете са на мнение, че Наказателно-процесуален кодекс не основава никакви спънки, а мненията на прокуратурата в противоположния смисъл са неразбираеми.
Реклама Ина Лулчева: Пречките, които прокуратурата акцентира, ги няма в Наказателно-процесуален кодекс Тези спънки за разпит на обвинен, които прокуратурата акцентира, не се съдържат в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Връчването на постановлението за привличане като обвинен касае придобиване на качеството на обвинен, което става или присъствено, когато той получава постановлението против автограф, или задочно в отсъствието на лицето и с присъединяване на юрист. Независимо по какъв начин е станало предявяването на обвиняване, респ. дейностите по връчване, от този миг нататък лицето има качеството на обвинен. Оттук нататък във връзка с него са използвани всички начини за събиране доказателства, включително и разпита по делегация.Щом прокуратурата не оспорва, че във връзка с едно лице е зародило качестовото на обвинен, то тогава не може да се твърди, че това лице е невероятно да бъде разпитвано по делегация. Емилия Недева: Неразбираемо е нежеланието на прокуратурата да разпита обвинени, които са дали единодушие Наказателно-процесуален кодекс планува разпит на обвинен, намиращ се отвън рамките на страната, да може да се реализира посредством видеоконферентна връзка, когато това няма да попречи за откриване на обективната истина. В този смисъл са наредбите на член 115, алинея 2 и член 138, алинея 7 Наказателно-процесуален кодекс, които регламентират законовата опция за разпит на обвинен по делегация или посредством видеоконференция в случаите, когато се намира в чужбина. Редът за реализиране на подобен разпит е визиран в член 474 от Наказателно-процесуален кодекс. Съществена част от този ред е даването на авансово единодушие от страна на обвиненото лице.В на практика проект са неразбираеми дейностите на прокуратурата по каузи, които са с нараснал публичен интерес и по които обвинени са декларирали предпочитание да дадат пояснения посредством видеоконферентна връзка. Знае се, че тези лица са привлечени като обвинени при изискванията на задочно произвеждане. След като прокуратурата е приела, че воденето на задочно произвеждане няма да попречи на разкриването на обективната истина, няма по какъв начин да реши противоположното по отношение на разпита на обвинения посредством видеоконферентна връзка. Обвиняемите имат право да дават пояснения когато и да е на производството. Не съществува процесуална спънка те да дадат пояснения освен един път, а неведнъж посредством видеоконферентна връзка. Дали подобен разпит би бил задоволителен за разкриването на обективната истина е въпрос, който съгласно българските съдилища не може да бъде решаван авансово нито от прокуратурата, нито от различен орган, с изключение на от съда по съществото на делото - т. е. от съда, който ще преглежда импортиран обвинителен акт (Определение от 15.01.2013 Г. по ч. н. д. № 76/2013 година на Софийския градски съд).В досъдебната фаза дейностите на прокуратурата поначало би трябвало да са ориентирани към привършване на производството и предаване на обвинения на съд. Когато обвиненият спомага за ускорение хода на делото посредством предпочитание да даде пояснения по обвиняването посредством видеоконференция, това единствено би трябвало да радва прокуратурата и проверяващите, а не да ги смущава. Същото се отнася и за разпита на очевидец.Чл.139, ал.7 планува, че разпит на очевидец намиращ се отвън страната, може да се реализира посредством видеоконферентна връзка или даже посредством телефонна конференция. Не са прави юристите, които настояват, че това е допустимо единствено в правосъдната фаза на процеса. Тяхната теза се отнася за очевидци, които се намират в страната, само че на място друго от мястото, в което се намира органът, който би трябвало да организира разпита. В досъдебното произвеждане такива очевидци, намиращи се в България, се разпитват по делегация, а в правосъдното - посредством видеоконферентна връзка от съда. Редът за подобен разпит още веднъж е по чл.474 от Наказателно-процесуален кодекс.Когато прокуратурата препятства такива разпити, тя основава чувството, че в действителност не желае тези обвинени и очевидци да бъдат разпитани посредством видеоконференция и сякаш изпитва опасения от наличието на техните пояснения. Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мирела Веселинова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ