Общоприето е да се смята, че Спарта била военно и

Общоприето е да се счита, че Спарта била военно и политически най-силният град-държава в Древна Гърция. С това е мъчно да се спори, като се има поради резултата от дългогодишната Пелопонеска война (431-404 година прочие Хр.). Спарта победила и в продължение на 30 години била хегемонът в Древна Гърция.

Но в Пелопонес имало един град-полис, където не се страхували от спартанците по простата причина, че нерядко ги тупали на бойното поле. Това бил Аргос. Този град-държава зародил в източната част на Пелопонес доста преди Спарта, по времето, когато в Гърция процъфтявала микенската цивилизация. До един момента Аргос бил непретенциозен полис в сянката на своите съседи – могъщите Микена и Тиринт. Но в края на XIII в. прочие Хр. в Пелопонес нахлули диви дорийски племена. Те не оставили камък върху камък от Микена и основали нови градове – Спарта, Месина, а на Аргос вдъхнали нов живот и блестяща история.

Градът бил доста удобно ситуиран – на няколко километра от брега на Арголийския залив, върху 300-метровата планина Лариса, царуваща над необятни плодородни долини, където се отглеждали жито, грозде и маслини.

Много полиси през VIII век прочие Хр. заради липса на земя и занаят се впуснали в развой, който през днешния ден назоваваме емиграция – само че не и Аргос. Защо му било да основава колонии в непознати краища, щом имал своя плодородна земя и никого не пускал в нея? Богатствата му се увеличавали от ден дневно. През VII в. прочие Хр. керамиката на Аргос се смятала за една от най-хубавите в Гърция. Сред спечелилите в Олимпийските игри гъмжало от аргосци. Поклонници от цяла Гърция се стичали към величествения храм „ Херейон “ (в Аргос основен бил култът към Хера, брачната половинка на Зевс).

Но превъзходството на Аргос било освен културно. Именно в този полис за пръв път се появяват фамозните гръцки хоплити: воини, въоръжени с копие и огромен кръговиден щит – хоплон. Те съставяли тежко въоръжената пехота, която в по-късни столетия обръщала в бягство перси, картагенци и даже непобедимите македонци.

В Аргос изобретили и за първи път употребявали в борба гръцката фаланга. Преди това гърците – и дорийците, и подчинените от тях ахейци, се биели примитивно и грозно: навалица против навалица. Без искра и хармония! В Аргос този въпрос бил решен елегантно и рационално: основали фаланга с дълбочина 6 редици (спартанците по-късно нараснали дълбочината до 8, а тиванците и македонците стигнали даже до 16 редици), измислили по какъв начин фалангата би трябвало да работи на бойното поле и решили, че десният фланг ще бъде основен – там поставяли най-хубавите, подготвени и опитни бойци.

Въоръжението също се трансформирало: бойците имали кираси (нагръдни брони) от бронз или плътна ленена вата, луксозни шлемове с гребени, и кръгли щитове с две вместо една ръкохватка – по-късно нарекли тези щитове „ хоплони “.

Сблъсъкът сред Аргос и Спарта бил единствено въпрос на време. И през VII в. прочие Хр. той почнал. През 669 година, когато в Аргос ръководи могъщият Фидон, се състояла основната борба сред спартанците и аргосците при Хисия. Аргос победил изрично, а Спарта за няколко десетилетия не запомнила за войни против него.

Но лека-полека Спарта се възстановила и доникъде на VI век прочие Хр. съвсем целият Пелопонес бил под неин надзор. С изключение отново на Аргос.

Въпросът кой да бъде стопанин на Пелопонес бил решен в борбата при Тиреатида през 546 година прочие Хр. Това не било нормално стълкновение – то се провело съвсем по разпоредбите на състезателен дуел. И Аргос, и Спарта изпратили на пердах по 300 от най-хубавите си хоплити. Тези 600 души самоотвержено се сражавали от зори до здрач. В последна сметка оживели единствено трима – двама аргосци и един спартанец. Първите хукнали към Аргос допустимо най-бързо, с цел да уведомят за успеха си (нали двама от тях оживели!), а спартанецът събрал колкото може повече аргоски брони и оръжия от бойното поле – и когато се завърнал, гордо декларирал, че Спарта е победител в грандиозния дуел, като показал пленените противников доспехи.

Така нито Аргос, нито Спарта признали успеха на врага и беше решено борбата да се „ преиграе “. Но в това „ преиграване “ Спарта се оказала по-силна и Аргос бил заставен да се подчини.

В началото на II век прочие Хр. спартанският цар Набис предизвикал самия Рим, а повода за войната бил точно Аргос, който тогава спартанците завладяли. Пелопонеските гърци не одобрили тази агресия; те изобщо не желали нов напредък на Спарта и призовали римляните на помощ. Войната приключила с провалянето на Набис – силите били прекомерно неравностойни, и Аргос още веднъж станал самостоятелен. Разбира се, дотолкоз, доколкото гърците по това време можели да бъдат самостоятелни от Рим. Така настъпил постепенният и финален залез на славния град.

–