Общоизвестен факт е, че всяка уважаваща себе си жена трябва

Общоизвестен факт е, че всяка уважаваща себе си жена би трябвало да има няколко значими неща в дрешника, пък и отвън него. Черна рокля – размерът и дължината, както е при всяка класика, нямат никакво значение, те са въпрос най-вече на усет. Също по този начин, черна очна линия, алено червило, най-малко един клъч, едни обувки на висок ток и едни кецове. А като са кецове, дано да са Converse.

Класиката на Chuck Taylor неслучайно е такава и остава най-стилното спортно-елегантно предложение на спортните марки за градските мацки. Пък и към градските пичове.

Първите Converse, с които всяко момиче би трябвало да се снабди са, естествено, наложителната класика – черни. По опция високи. Такива бяха моите. Някои намират за придирчив обстоятелството, че като си купуваш кецове, то безусловно би трябвало да са наложителните черни Converse, с онази блестящо различима звезда отвътре на обувката. Наричат ги хипстърски (много е съвременно напоследък), прекомерно скъпи, прекомерно комерсиални и прочие… Но истината е, че една движимост носи единствено смисъла, който ти самият влагаш в нея. Моите кецове Converse ми бяха значими. Трябваше да са черни, трябваше да са високи, трябваше да ги нося с черна, къса разкроена рокля. Чорапите нямаха значение.

Дрехите като цяло, сходно на множеството неща, които обичам в живия живот, са ми като филм. Имам съответна визия в главата си за тях, постоянно озвучена с някое парче и се стремя към нея, като дребна пеперуда, тръгнала към най-ярката лампа.

Черните ми кецове Converse се носеха из града с къси и разкроени поли и рокли, постоянно без чорапи, с тъмни очила, руса коса и на фона на някое парче на The Beatles.

След икономисване и дълго обсъждане на тоалета и точния размер, кецовете бяха закупени. Оттогава минаха доста години и държа да кажа, че първите ми черни кецове още стоят и ги нося постоянно. По-опърпани са от другите ми чифтове Converse. Изглеждат като остарелия ви най-любим мечок, на който му липсва едно ухо, лапата му е нахапана от лудата ви котка и майка ви му е шила дупето на три места, само че си стои там на секцията, като същинска полезност. За вас, той е тъкмо подобен. Макар другите ви играчки да са по-лъскави.

С черните ми кецове Converse съм била на всички места. Водила съм ги в Истанбул и Порто, гонила съм един кон, тичала съм с най-красивото куче по една поляна, чули са безчет концерти – от Massive attack до Ед Шийрън в Манчестър, ставали са очевидци на няколко скарвания, на разплакани девойки и отговорни момчета, били са покрай обичаните ми мъже.

В този ред на мисли, в случай че един мъж каже, че не харесва жена с кецове, значи нищо не схваща от дами. Жената с кецове е тъкмо толкоз секси, колкото и дамата с токчета. Кецовете просто са токчетата на момичето, което през днешния ден би трябвало да изтича през целия град, нарамило голяма чанта, цялостна с книги и червила, и което би трябвало да наподобява тъкмо толкоз женствена, удивителна и невероятна, както сутринта, по този начин и вечерта.

След черните ми кецове Converse, се появиха идващите ми най-любими аксесоари за крайници – алените ми кецове Converse. Много мислих дали да си ги купя. Защото аленото е най-топлият цвят, без значение какво ви споделя оня френски филм, и надлежно най-претенциозният. И въпреки всичко, купих ги и още веднъж те са ми правилен фешън асистент, когато желая да наподобявам готина, само че някак небрежна. Мога да ги нося с всичко – от тюлената ми бяла пола и тениската ми на Doctor Who до роклята ми в пепит.

Трети се появиха и другата наложителна класика – белите кецове Converse. “Аз съм от дамите, които не могат да носят бяло и да нямат нито едно леке ”, споделя Кари Брадшоу в един епизод на “Сексът и градът ” и аз се съгласявам с нея , и изцяло я разбирам. Белите ми кецове са новата класика – Chuck Taylor All Stars II, наподобяват на непослушни деца, които в случай че видят даже единствено една локва, наложително ще минат първо през нея. После ще се потъркалят из прахта, с цел да не кажат, че денят им на открито е минал на вятъра.

Но и с тях, сходно на предните два чифта, съм обиколила целия град, носила съм ги с всичко, даже с един безобразно безразсъден панталон, само че те някак му стоят добре.

За край, знам едно. Обуя ли някои от кецовете си се усещам като Алиса. Мога да търча след Белия заек до края на света.