Повечето хора са доволни от болничните грижи, но не и от системата и доплащането
Общо към две трети от пълнолетните българи, които са били в болница през последните пет години, са ”много удовлетворени “ или ”по-скоро удовлетворени “ от грижата, която са получили, до момента в който една трета са останали по-скоро недоволни от лекуването.
Повече от половината обаче правят оценка разноските от болничния си престой като по-скоро високи или доста високи. Като цяло има доста какво да се желае от предоставяното лекуване във връзка с неговата досегаемост, комплексност и качество в три от главните обществено значими области в медицината – онкология, кардиология и неврология. Това демонстрира нов ”Индекс на лечебните заведения ", показан във вторник, чиято реализация е взаимна разработка на ”Галъп интернешънъл " и профилирания здравен уебсайт clinica.bg.
Данните от социологическо изследване на ”Галуп” подсказват, че обществото ни харесва медицинските грижи и почита лекарите и труда им, само че очевидно не е уверено в цялостната уместност на системата и най-много в ценообразуването. Доплащането, да вземем за пример, остава един от главните проблеми за пациентите. Чувствителен дял от лежалите в болница в последните години – двама от всеки петима - споделят, че са се наложили заплащания, които считат за изключителни, спомагателни и голословни. Все отново, повече от половината не са се сблъскали с такава нужда, само че размерът на казуса явно не е дребен.
Данните несъмнено не могат да бъдат напълно представителни – имат характера на общ сондаж - само че демонстрират ясно, че публичното отношение към болничната помощ е по-скоро разграничено и не може да се каже, че задоволството доминира. Грижата за здравето се прави оценка добре, само че грижата за опазването на здравето – очевидно не напълно.
Сондажът е на основата на директни изявленията измежду 772 души сред 9 и 16 март.
Индексът осведоми пациентите за качеството на лекуването
Целта на показателя е да служи за по- осведомен избор за лекуване при пациентите и обръща вниманието на експертите и институциите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Индексът се състои от две съществени елементи
Първата демонстрира обективните данни за броя лечебни заведения, които оперират в региона на неврологията, онкологията и кардиологията, както и на размера активност, което всяко едно от тях е направило през миналата 2017 година Освен количествени, в тази част са въведени и качествени индикатори за всяка от трите медицински области. Данните за реализирането на тази част от показателя са предоставени от НЗОК.
Втората част на показателя дава субективната настройка на пациентите, които са претърпели лекуване в болница през миналите пет години, осъществена посредством сондажа на ”Галъп интернешънъл ".
Това са първите стъпки в реализирането на сходен показател у нас. През идващите месеци следва показателят да бъде модернизиран с увеличение, както на броя медицински области, по този начин и на качествените индикатори за всяка една от тях. Резултатите ще бъдат представяни всяка година и ще бъдат обществено налични.
Има проблем с комплексното лекуване в онкологията
Общо 40 са били лечебните заведения и диспансерите, в които са се лекували пациентите през миналата година у нас. В единайсет от тях или в по-малко от 25%, са се правили и четирите действия по лекуването на онкологичните болести – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдаване и палиативни грижи.
Tочно следенето на пациентите обаче е извънредно значимо след привършване на дейното им лекуване.
През 2017 година пациентите на химиотерапия са били 31 878. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са осъществени на хора с онкологични болести в страната, са били 11 005, макар че всеки пациент би трябвало да бъде проследяван. Диспансерни прегледи са се правили в 30 от 40-те лечебни заведения по онкология, като в 12 от тях за цяла година са направени по-малко от 100. Клиниките, които правят интензивно лекуване на пациенти с онкологични болести, са длъжни, в случай че не дават сами дадена услуга, да сключат контракт за реализирането ѝ с друго лечебно заведение.
Цифрите обаче недвусмислено приказват, че съществува проблем с обезпечаването на комплексното лекуване и проседяване на пациентите.
Още по-малък е броят на лечебните заведения, които обезпечават опция за палиативни грижи за пациентите им, чието положение се е влошило. Онкоклиниките с контракт с касата по тази пътека са 20, а броят на пациентите, които са минали по нея са едвам 2181. В същото време по данни на Националния раков указател на година от онкологични болести умират над 17 000 души, което ясно демонстрира, че броят на хората, които са се нуждаели от сходни грижи е много по-голям.
В страната ни е имало 21 онкологични центъра, където се организира лъчелечение. През предходната година през тях са минали 15 601 души, което кореспондира с потребността от сходно лекуване и демонстрира, че то към този момент не е проблем за страната ни. Конкретните числа за всяка болница може да видите тук.
Малко хора имат достъп до съвременно лекуване на инсулт
Над 130 са лечебните заведения, където се настаняват хора с исхемични инсулти. През предходната година в тях са били признати 50 304 случая. Броят е резистентен за последните години. Тревожна наклонност обаче е, че едвам в 36 от лечебните заведения се е осъществявало лекуване на исхемичните инсулти с тромболиза, което дава действително късмет за възобновяване на пациентите. Общо 428 са били тромболизите през предходната година. Това значи, че от всички 50 304 души с исхемични инсулти, съвременно лекуване са получили почти 0.8%. В същото време в страните от Европейски Съюз тази цифра е над 3.5, като в някои доближава и над 12%.
Причините за това са разнообразни. Сред тях са както късното постигане на пациентите до лечебните заведения – след третия час от началото на инсулта, по този начин и неналичието на организация за осъществяване на тромболизи във всяка болница. Положителна наклонност обаче е, че броят на тромболизите в страната се усилва. През 2017 година той е по-голям с 98 спрямо миналата. През 2016 година хората, които са получили тази терапия са били 330, а през 2015 година – 308.
Тромбектомиите са друга съвременна опция за лекуване на инсултите у нас. Тя се ползва при пациенти, където тромболизата не може да помогне, тъй като съсирекът, който стопира притока на кръв в мозъка е доста огромен. Лечение на пациентите с този способ у нас обаче през предходната година е имало едвам в две лечебни заведения.
Конкретните числа за всяка болница може да видите тук.
Голяма ножица в качеството на услугите в кардиологията
Общо 59 са лечебните заведения в страната, които са имали инвазивна кардиология през 2017 година Гъстотата им несъмнено е най-голяма в столицата, където има 13 инвазивни лаборатории. Около 77 000 са процедурите, които са били направени в тях през предходната година.
Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните – 34 373. Отделно от тях са били сложени 4 324 пейсмейкъри. Обемът на осъществените процедури в лечебните заведения обаче е много друг.
В по-малко от половината клиники диагностичните или лечебни операции гравитират към и над 1000 за година. Местата, в които всяка една от двата типа процедури са към или под 500 са още толкоз. Електрокардиостимулация се прави в 22 от всички 59 клиники.
Още по-малък е броят на лабораториите, които слагат кардиовертер - 13, а освен антибрадикарден пейсмейкър. Различно е и съотношението при спешността.
Въпреки че множеството случаи в инвазивната кардиология не търпят отсрочване, има такива, които са най-тежки и неотложни, като изострен коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент.
Процентът им по отношение на всички лечебни процедури приблизително за страната е 25.22, като той още веднъж варира в необятни граници - от 0 до над 40. Цифрите още веднъж демонстрират, че комплексността и качеството на услугата е прекомерно друго в обособените лечебни заведения. Конкретните числа за всяка болница може да видите тук.
Повече от половината обаче правят оценка разноските от болничния си престой като по-скоро високи или доста високи. Като цяло има доста какво да се желае от предоставяното лекуване във връзка с неговата досегаемост, комплексност и качество в три от главните обществено значими области в медицината – онкология, кардиология и неврология. Това демонстрира нов ”Индекс на лечебните заведения ", показан във вторник, чиято реализация е взаимна разработка на ”Галъп интернешънъл " и профилирания здравен уебсайт clinica.bg.
Данните от социологическо изследване на ”Галуп” подсказват, че обществото ни харесва медицинските грижи и почита лекарите и труда им, само че очевидно не е уверено в цялостната уместност на системата и най-много в ценообразуването. Доплащането, да вземем за пример, остава един от главните проблеми за пациентите. Чувствителен дял от лежалите в болница в последните години – двама от всеки петима - споделят, че са се наложили заплащания, които считат за изключителни, спомагателни и голословни. Все отново, повече от половината не са се сблъскали с такава нужда, само че размерът на казуса явно не е дребен.
Данните несъмнено не могат да бъдат напълно представителни – имат характера на общ сондаж - само че демонстрират ясно, че публичното отношение към болничната помощ е по-скоро разграничено и не може да се каже, че задоволството доминира. Грижата за здравето се прави оценка добре, само че грижата за опазването на здравето – очевидно не напълно.
Сондажът е на основата на директни изявленията измежду 772 души сред 9 и 16 март.
Индексът осведоми пациентите за качеството на лекуването
Целта на показателя е да служи за по- осведомен избор за лекуване при пациентите и обръща вниманието на експертите и институциите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Индексът се състои от две съществени елементи
Първата демонстрира обективните данни за броя лечебни заведения, които оперират в региона на неврологията, онкологията и кардиологията, както и на размера активност, което всяко едно от тях е направило през миналата 2017 година Освен количествени, в тази част са въведени и качествени индикатори за всяка от трите медицински области. Данните за реализирането на тази част от показателя са предоставени от НЗОК.
Втората част на показателя дава субективната настройка на пациентите, които са претърпели лекуване в болница през миналите пет години, осъществена посредством сондажа на ”Галъп интернешънъл ".
Това са първите стъпки в реализирането на сходен показател у нас. През идващите месеци следва показателят да бъде модернизиран с увеличение, както на броя медицински области, по този начин и на качествените индикатори за всяка една от тях. Резултатите ще бъдат представяни всяка година и ще бъдат обществено налични.
Има проблем с комплексното лекуване в онкологията
Общо 40 са били лечебните заведения и диспансерите, в които са се лекували пациентите през миналата година у нас. В единайсет от тях или в по-малко от 25%, са се правили и четирите действия по лекуването на онкологичните болести – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдаване и палиативни грижи.
Tочно следенето на пациентите обаче е извънредно значимо след привършване на дейното им лекуване.
През 2017 година пациентите на химиотерапия са били 31 878. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са осъществени на хора с онкологични болести в страната, са били 11 005, макар че всеки пациент би трябвало да бъде проследяван. Диспансерни прегледи са се правили в 30 от 40-те лечебни заведения по онкология, като в 12 от тях за цяла година са направени по-малко от 100. Клиниките, които правят интензивно лекуване на пациенти с онкологични болести, са длъжни, в случай че не дават сами дадена услуга, да сключат контракт за реализирането ѝ с друго лечебно заведение.
Цифрите обаче недвусмислено приказват, че съществува проблем с обезпечаването на комплексното лекуване и проседяване на пациентите.
Още по-малък е броят на лечебните заведения, които обезпечават опция за палиативни грижи за пациентите им, чието положение се е влошило. Онкоклиниките с контракт с касата по тази пътека са 20, а броят на пациентите, които са минали по нея са едвам 2181. В същото време по данни на Националния раков указател на година от онкологични болести умират над 17 000 души, което ясно демонстрира, че броят на хората, които са се нуждаели от сходни грижи е много по-голям.
В страната ни е имало 21 онкологични центъра, където се организира лъчелечение. През предходната година през тях са минали 15 601 души, което кореспондира с потребността от сходно лекуване и демонстрира, че то към този момент не е проблем за страната ни. Конкретните числа за всяка болница може да видите тук.
Малко хора имат достъп до съвременно лекуване на инсулт
Над 130 са лечебните заведения, където се настаняват хора с исхемични инсулти. През предходната година в тях са били признати 50 304 случая. Броят е резистентен за последните години. Тревожна наклонност обаче е, че едвам в 36 от лечебните заведения се е осъществявало лекуване на исхемичните инсулти с тромболиза, което дава действително късмет за възобновяване на пациентите. Общо 428 са били тромболизите през предходната година. Това значи, че от всички 50 304 души с исхемични инсулти, съвременно лекуване са получили почти 0.8%. В същото време в страните от Европейски Съюз тази цифра е над 3.5, като в някои доближава и над 12%.
Причините за това са разнообразни. Сред тях са както късното постигане на пациентите до лечебните заведения – след третия час от началото на инсулта, по този начин и неналичието на организация за осъществяване на тромболизи във всяка болница. Положителна наклонност обаче е, че броят на тромболизите в страната се усилва. През 2017 година той е по-голям с 98 спрямо миналата. През 2016 година хората, които са получили тази терапия са били 330, а през 2015 година – 308.
Тромбектомиите са друга съвременна опция за лекуване на инсултите у нас. Тя се ползва при пациенти, където тромболизата не може да помогне, тъй като съсирекът, който стопира притока на кръв в мозъка е доста огромен. Лечение на пациентите с този способ у нас обаче през предходната година е имало едвам в две лечебни заведения.
Конкретните числа за всяка болница може да видите тук.
Голяма ножица в качеството на услугите в кардиологията
Общо 59 са лечебните заведения в страната, които са имали инвазивна кардиология през 2017 година Гъстотата им несъмнено е най-голяма в столицата, където има 13 инвазивни лаборатории. Около 77 000 са процедурите, които са били направени в тях през предходната година.
Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните – 34 373. Отделно от тях са били сложени 4 324 пейсмейкъри. Обемът на осъществените процедури в лечебните заведения обаче е много друг.
В по-малко от половината клиники диагностичните или лечебни операции гравитират към и над 1000 за година. Местата, в които всяка една от двата типа процедури са към или под 500 са още толкоз. Електрокардиостимулация се прави в 22 от всички 59 клиники.
Още по-малък е броят на лабораториите, които слагат кардиовертер - 13, а освен антибрадикарден пейсмейкър. Различно е и съотношението при спешността.
Въпреки че множеството случаи в инвазивната кардиология не търпят отсрочване, има такива, които са най-тежки и неотложни, като изострен коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент.
Процентът им по отношение на всички лечебни процедури приблизително за страната е 25.22, като той още веднъж варира в необятни граници - от 0 до над 40. Цифрите още веднъж демонстрират, че комплексността и качеството на услугата е прекомерно друго в обособените лечебни заведения. Конкретните числа за всяка болница може да видите тук.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ