Това трябва да ни тревожи: 74% от младите хора у нас са склонни да емигрират
Общо 74% от младежите в България обмислят повече или по-малко съществено концепцията за емиграция в чужбина. Това сочат данните от проучване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация " Фридрих Еберт ", показано в София от шефа на организацията Жак Папаро, Борис Попиванов, теоретичен началник на плана. Първан Симеонов, Лилия Еленкова, Юлиана Гальова и Яница Петкова, част от екипа на проучването, също участваха в представянето. В изследването вземат участие 9000 души сред 14 и 29 години, като от България са интервюирани 750 души, оповестява още БНР.
Според проучването последните години бележат растеж в миграционните планове на младежите, евентуално поради множеството рецесии подбудени от пандемията от ковид, войната в Украйна, инфлацията.
Запитани по кое време считат да осъществят своята подвижност зад граница, една забележителна част от младежите дават отговор " след 2 до 5 години " (20,8 %) или че не могат да преценяват (28,3 %). Едва 26% от младежите не имат намерение да емигрират, сочат данните от проучването. Заедно с емиграционните проекти се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в структурата на евентуалните емигранти. Над 80 % от искащите да емигрират нямат ясни проекти и подготовка. Формира се прагматичен мироглед за емиграцията като вероятен и краткотраен, а не единствен и непрекъснат път към бъдещето, регистрират създателите на проучването.
Повечето млади българи, 56%, считат за значимо да завършат университет, само че едвам една пета, 21%, са задоволени от качеството на образованието у нас. Анализът на събраните данни дава учредения да се заключи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители. Същевременно проучването открива ниски равнища на задоволеност от качеството на добитото обучение (21 %) и високи усещания на корупция в просветителната система (57 %). Мнозинството от респондентите намира за значимо завършването на висше обучение (56 %), само че не и инвестицията на време в просветителна подготовка. Според данните просветителната подвижност не е необятно публикувана и не провокира интерес.
Проучването демонстрира, че самостоятелните полезности надвиват в съзнанието на младите българи пред груповите. Човешките права (24 %) и сигурността (20 %) заемат челни позиции. Равенството (7 %) и демокрацията (5 %) остават обратно измежду посочените преди всичко полезности, следят откривателите. Младите българи са от ден на ден толерантни към другите, само че и от време на време склонни да се помиряват с противозаконни или непрестижни практики като даването на подкупи или укриването на налози, съгласно проучването на фондация " Фридрих Еберт ".
Усещането за тревога е релативно високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето, означи Борис Попиванов. Водещи места в паниките им получават терзанията от здравната система (47 %), от възможна война (44 %),от климатичните промени (42 %). Изследването демонстрира, че персоналният оптимизъм, присъщ за младежа, съжителства с публичен скептицизъм. Младите са повече оптимисти за личното си бъдеще, в сравнение с за бъдещето на българското общество, заяви Попиванов.
Той осведоми, че се следи растеж в интереса към политиката (21 % на фона на едвам 7 % през 2018 г.). Готовността за политическо присъединяване обаче не е висока и издава съмнение към институционализираните форми на деяние за сметка на самостоятелните (бойкоти, подписки, доброволчество), сочи проучването. Осезаем е спадът в доверието към всички съществени институции, в това число към Европейски Съюз, който получава равнища на доверие от 24 %. Това не значи безусловно прилив на евроскептицизъм, колкото отлив на убеждението, че Европейският съюз предлага в този миг нужните за България решения, сподели Попиванов.
Българските млади са повече десни (24 %), в сравнение с леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация, сочат резултатите от изследването. Съществуват и съществени дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща от време на време българската еднаквост от европейската. В настройките си към настоящи тематики и проблеми младежите са по-скоро внимателни. Отсъстват решителност по въпроси като климатичните промени, както и възторг по отношение на изкуствения разсъдък.
Според проучването последните години бележат растеж в миграционните планове на младежите, евентуално поради множеството рецесии подбудени от пандемията от ковид, войната в Украйна, инфлацията.
Запитани по кое време считат да осъществят своята подвижност зад граница, една забележителна част от младежите дават отговор " след 2 до 5 години " (20,8 %) или че не могат да преценяват (28,3 %). Едва 26% от младежите не имат намерение да емигрират, сочат данните от проучването. Заедно с емиграционните проекти се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в структурата на евентуалните емигранти. Над 80 % от искащите да емигрират нямат ясни проекти и подготовка. Формира се прагматичен мироглед за емиграцията като вероятен и краткотраен, а не единствен и непрекъснат път към бъдещето, регистрират създателите на проучването.
Повечето млади българи, 56%, считат за значимо да завършат университет, само че едвам една пета, 21%, са задоволени от качеството на образованието у нас. Анализът на събраните данни дава учредения да се заключи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители. Същевременно проучването открива ниски равнища на задоволеност от качеството на добитото обучение (21 %) и високи усещания на корупция в просветителната система (57 %). Мнозинството от респондентите намира за значимо завършването на висше обучение (56 %), само че не и инвестицията на време в просветителна подготовка. Според данните просветителната подвижност не е необятно публикувана и не провокира интерес.
Проучването демонстрира, че самостоятелните полезности надвиват в съзнанието на младите българи пред груповите. Човешките права (24 %) и сигурността (20 %) заемат челни позиции. Равенството (7 %) и демокрацията (5 %) остават обратно измежду посочените преди всичко полезности, следят откривателите. Младите българи са от ден на ден толерантни към другите, само че и от време на време склонни да се помиряват с противозаконни или непрестижни практики като даването на подкупи или укриването на налози, съгласно проучването на фондация " Фридрих Еберт ".
Усещането за тревога е релативно високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето, означи Борис Попиванов. Водещи места в паниките им получават терзанията от здравната система (47 %), от възможна война (44 %),от климатичните промени (42 %). Изследването демонстрира, че персоналният оптимизъм, присъщ за младежа, съжителства с публичен скептицизъм. Младите са повече оптимисти за личното си бъдеще, в сравнение с за бъдещето на българското общество, заяви Попиванов.
Той осведоми, че се следи растеж в интереса към политиката (21 % на фона на едвам 7 % през 2018 г.). Готовността за политическо присъединяване обаче не е висока и издава съмнение към институционализираните форми на деяние за сметка на самостоятелните (бойкоти, подписки, доброволчество), сочи проучването. Осезаем е спадът в доверието към всички съществени институции, в това число към Европейски Съюз, който получава равнища на доверие от 24 %. Това не значи безусловно прилив на евроскептицизъм, колкото отлив на убеждението, че Европейският съюз предлага в този миг нужните за България решения, сподели Попиванов.
Българските млади са повече десни (24 %), в сравнение с леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация, сочат резултатите от изследването. Съществуват и съществени дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща от време на време българската еднаквост от европейската. В настройките си към настоящи тематики и проблеми младежите са по-скоро внимателни. Отсъстват решителност по въпроси като климатичните промени, както и възторг по отношение на изкуствения разсъдък.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ