Над половината българи избират повече пари сега вместо двойно повече след година
Общо 53% от българите биха предпочели да получат през днешния ден в допълнение заплащане, в случай че би трябвало да избират сред това и заплащане вбъдеще, само че двойно на размера на сегашния им приход. Общо 30% избират отсроченото по-високо заплащане, а останалите не могат да преценяват.
Мисълта за непосредствените финансови усложнения е водеща за хората от страните с по-ниски приходи - които наподобяват по-склонни да изберат някакъв бонус в този момент, даже и по-малък - 53% против 42%. Колкото по-висок е националният приход, толкоз хората са по-склонни да изчакат към по-голямо заплащане в бъдеще - 38% против 48% в най-богатите страни.
Това демонстрират данните от изследване на " Галъп интернешънъл " GIA в 56 страни, покриващо над две трети от международното население и повече от 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват изследвания на публичното мнение. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице ", по телефона или онлайн.
Предпочитанията към сегашното в България са надалеч от записаните в изследването най-високи стойности от към 60-70 на 100, само че въпреки всичко са и по-високи от междинните за света. Нагласите тук се разграничават и от записаните приблизително за Европейски Съюз, където 39% на 100 от запитаните показват уклон към сегашното, а 46 на 100 - желания към бъдещето. Ситуацията в останалите страни от Европа, които са отвън Европейски Съюз, също много се разграничава - там делът на респондентите с желания към сегашното надвишава този на респондентите с желания към бъдещето, само че не толкоз, колкото у нас (44% против 34%).
Сходни на тези на българите са настройките в Косово, Молдова, Румъния и други страни, близки до България географски или по стопански индикатори.
Възрастта наподобява има много нищожен резултат върху възгледите на респондентите, макар че по-младите генерации наподобяват може би по-малко склонни да демонстрират желание към сегашното, сочи анализът на получените данни. Личните приходи и образованието са факторите, които наподобяват по-определящи в настройките на хората в алтернативата бъдещо благосъстояние/настоящо възстановяване. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-ниско е фокусирането в сегашното.
Като цяло в тази алтернатива светът е разграничен на 46%, които демонстрират ясно изразено желание към сегашното, и 42%, които са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.
Регионите на Близкия изток, Северна Америка и Латинска Америка са водещи в класацията за уклон към сегашното - с дялове от над 60%, потвърждаващи, че биха предпочели да получават едно месечно заплащане, само че в този момент. На другия завършек на скалата са Европейски Съюз и Северна Америка - дялове към 40%.
Данните демонстрират и това, че дружно с отговорите на въпросите " Колко надалеч е бъдещето? " и " Колко ми трябват парите сега? " несигурността също дефинира желанията за заплащане.
Мисълта за непосредствените финансови усложнения е водеща за хората от страните с по-ниски приходи - които наподобяват по-склонни да изберат някакъв бонус в този момент, даже и по-малък - 53% против 42%. Колкото по-висок е националният приход, толкоз хората са по-склонни да изчакат към по-голямо заплащане в бъдеще - 38% против 48% в най-богатите страни.
Това демонстрират данните от изследване на " Галъп интернешънъл " GIA в 56 страни, покриващо над две трети от международното население и повече от 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват изследвания на публичното мнение. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице ", по телефона или онлайн.
Предпочитанията към сегашното в България са надалеч от записаните в изследването най-високи стойности от към 60-70 на 100, само че въпреки всичко са и по-високи от междинните за света. Нагласите тук се разграничават и от записаните приблизително за Европейски Съюз, където 39% на 100 от запитаните показват уклон към сегашното, а 46 на 100 - желания към бъдещето. Ситуацията в останалите страни от Европа, които са отвън Европейски Съюз, също много се разграничава - там делът на респондентите с желания към сегашното надвишава този на респондентите с желания към бъдещето, само че не толкоз, колкото у нас (44% против 34%).
Сходни на тези на българите са настройките в Косово, Молдова, Румъния и други страни, близки до България географски или по стопански индикатори.
Възрастта наподобява има много нищожен резултат върху възгледите на респондентите, макар че по-младите генерации наподобяват може би по-малко склонни да демонстрират желание към сегашното, сочи анализът на получените данни. Личните приходи и образованието са факторите, които наподобяват по-определящи в настройките на хората в алтернативата бъдещо благосъстояние/настоящо възстановяване. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-ниско е фокусирането в сегашното.
Като цяло в тази алтернатива светът е разграничен на 46%, които демонстрират ясно изразено желание към сегашното, и 42%, които са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.
Регионите на Близкия изток, Северна Америка и Латинска Америка са водещи в класацията за уклон към сегашното - с дялове от над 60%, потвърждаващи, че биха предпочели да получават едно месечно заплащане, само че в този момент. На другия завършек на скалата са Европейски Съюз и Северна Америка - дялове към 40%.
Данните демонстрират и това, че дружно с отговорите на въпросите " Колко надалеч е бъдещето? " и " Колко ми трябват парите сега? " несигурността също дефинира желанията за заплащане.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ