Общо 232 дни през годината българите не се докосват до

„ Общо 232 дни през годината българите не се допират до блажна храна, нито даже до яйца или масло. От напитките преди всичко е водата. Навсякъде се пие и домашно вино. “

~ „ Дълголетието “ (По стъпките на Хипократ)

Как се е хранил българинът

В началото на нашия век в страната ни стартира определяне на новата западна цивилизация. Блестяща, богата, носеща просвета, тя се одобри безусловно и с доверие. Промените започнаха както в метода на живот, по този начин и в метода на хранене. Битът е изменен. Техниката е заела мястото си. Стандартът на живот е нараснал, до момента в който нивото на здравословното положение на хората е намалено. С идване на новото време броят на заболяванията е неведнъж повишен. Онова, което се знае и помни за храненето на българина от близкото ни минало, е че то е било надалеч по-скромно, по-ограничено, а и по-здравословно от това, което в наши дни се следи на трапезата за храна.

Практикувано е било двукратно хранене - обяд и вечеря. Главната и съществена храна, на която се е разчитало, са били хлябът и зеленчуците. Консумацията на месо е била необичайност -  единствено няколко пъти в годината. Като удостоверение и илюстрация към казаното желая да изтъквам едно изявление на чеха Йозеф Ворачек, обитавал и работил в Сливен като преподавател 4 години след 1879 година. Той е следил и проучвал живота на българите и ни дава информация за тогавашния обичай, приказва и за реда, който царува в българските  фамилии, както и за откритата форма на хранене. Eтo неговите думи:

„ Българският народ е народ вегетариански, храни се съвсем единствено с растителни артикули, които му предлага земята. Месо яде в изключителни случаи. Българинът не е по никакъв начин взискателен и се задоволява с храна, с каквато малко нации биха се задоволили. Тя е елементарна, скромна, от натурален генезис. Хляб се яде повече от всичко друго. Истинско лакомство е „ баницата “ или „ млинът “. По време на пости българинът живее като монах и претърпява със зеленчуци, които яде с парче самун. Най-много обича лук, чесън, фасул, пиперки, зеле, краставици, грах, салати, дини и други сладки плодове. А постите са две трети  от годината. Големият пост трае 48 дни, 25 дни са Петровите пости, 15 дни Богородичните пости, 40 дни пост преди Коледа. Освен това се пости сряда и петък всяка седмица, което общо прави 104 дни. Всичко дружно прави 232 дни през годината, като през това време българите не се допират до блажна храна, нито даже до яйца или масло. От напитките преди всичко е водата. Навсякъде се пие и домашно вино. Друга употребена напитка е и медовината, приготвена от мед, разперен във вода. “

За да си доизясним поставения към този момент проблем - влошеното здраве на българина през наши дни - дано забележим какво е добавено, т. е. с какво сме си обогатили трапезата за разлика от тази на индивида от предишното. На първо място неведнъж е увеличена потреблението на артикули от скотски генезис, като сирене, кашкавал, извара, мляко, яйца, риба, изключително на месо и месни консерви. Черният пълнозърнест самун е сменен с бял, подготвен от брашно без триците и зародиша. Увеличена е потреблението също на алкохолните питиета, бирата, кафетата, тютюна -  храни без хранителна стойност. Сладкарските произведения като кексове, бонбони, вафли, пасти, торти, сладоледи, шоколад, бисквити, подсладени и газирани питиета, храни от бяло брашно като спагети, фиде и макарони, непознати изобщо на индивида от предишното, също са заели централно място. Количеството на общо употребената храна е увеличено. Яде се повече от това, с което се е задоволявал индивидът от предишното макар по-голямото му физическо натоварване и по-примитивния му метод на живот тогава. Постите са забравени.

Единствената диета, дала резултат досега, поддържайки здрав своя народ, това е диетата на народа Хунза, т. е. тяхната възприета и практикувана форма на хранене. Би трябвало съществено да се замислим, че там откак светът съществува, не е имало случай на заболяване от рак, диабет или туберкулоза. Няма детски заболявания - там те са изобщо непознати, както и детска смъртност, грипни епидемии. Народът живее и се труди с песни. В страната на Хунза практикуваната форма на хранене е два пъти дневно -  обяд и вечеря. Биологично обработената земя, опазена от химикали и изкуствено торене, дава чиста и здрава продукция. Основно място в менюто на този народ заемат растителните артикули - плодове, зеленчуци, житни храни. Въпреки височината на терена (над 2000 м) плодовете виреят добре. Череши, ягоди, праскови, ябълки, круши и прочие са в обилие, само че обичаните им плодове остават черниците и кайсиите. От плодовете компоти не се вършат. Единственият плод, който се суши за зимата, са единствено кайсиите. Отглеждат се и зеленчуци -  моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак, както и разнообразни варива. Спанакът участва на трапезата непрекъснато в сурово положение. Храна, която не може да се яде в суровото й положение, се задушава на спокоен огън. Много значителен детайл в храненето е хлябът, който участва при всяко ястие. Той постоянно е пълностоен. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо, овес, елда, които в разнообразни комбинации влизат в състава на хляба. Смилането на зърната, замесването му и опичането му нормално стават в еднакъв ден. Употребата на мляко и млечни артикули е нещо като разкош, деликатес. Заобиколени от постоянно заснежените върхове на близките планини, пасищата за добитък са нищожни. Хунзийците не са напълно вегетарианци, само че месото се употребява рядко, сходно на българския народ от предишното, при огромни празници и тържествени случаи.

Обаче това, което би могло да се регистрира като значителен детайл, като принос за тяхното здравословно положение и дългия им деен живот, е лимитираното хранене. Поради обстоятелството, че народът на Хунза населява планински терен, продукцията от земята му е лимитирана -  той е постоянно в недостиг. Хората са осъзнали това и са се приспособили към надлежно спестовно и лимитирано хранене. Там алчност и разхищаване на храната не се позволява. Децата от дребни се възпитават на икономичното й прилагане. Хора с наднормени килограми, със затлъстели кореми там няма. Всички са стройни, здрави и дейни. Диетата им е приета от диетолозите като най-резултатна.

Когато в предишното нашият народ беше в по-добро здраве, съществуваше същото умишлено отношение към лимитираното приемане на храната, което е прието и като исторически факт. Дядо Пенчо - нашият столетник, с който стартира разказът ни, макар своите 105 години и дългия път от 11 километра по стръмните пътеки на Стара планина имаше стеснен обяд и като количество, и като калории - единствено малко любеница и самун. С всичко казано дотук читателят към този момент е получил отговора на първата точка от профилактичната стратегия - храненето. Допусканите неточности и предубеждения елементарно ще бъдат установени. И колкото и малко корекции да бъдат направени, те постоянно ще доведат до усъвършенствания в положението на организма. Eтo u обикновените правила:

1. He сядай на трапезата, без да си гладен.

2. Ограничавай храната, щади стомаха, следи за признатото количество храна - да няма преяждане.

3. Развивай вътрешния естествен нюх към употребената храна, развивай инстинкта - огромния разсъдък на природата! Животните са безпогрешно ръководени от него. Човекът, който пренебрежително се перчи, че е над животните, изгубва освен инстинкта, само че и здравия разсъдък.

4. Осигурявай минимум половината, а по-добре две трети от храната, поставена на масата, да бъде в суровия й тип (плодове, зеленчуци, ядки), в който я получаваме от природата.

5. Следи всяка хапка да бъде препратена към стомаха добре сдъвкана, ослюнчена и стоплена.

6. Бъди добър и угодлив на трапезата - води прелестен и привлекателен диалог. Не сядай на трапезата с мърморковци и „ таралежи “.

7. Преди да седнеш на трапезата, дай си доклад здрав ли е стомахът. Дори и при най-елементарния мъчителен признак намерения за ликвидирането му. Само здравият корем смила и всмуква пълноценно.

8. Родители и възпитатели, не насилвайте децата да привикват с месото, когато те се отхвърлят от него, или да изяждаш до дъно сипаната от  вас порция, в случай че не желаят. Практиката да се буди „ благосклонност “ към храната с умалителни думи като „ месце, бонбонче, кебапченце, сиренце, кренвиршче, пиленце “ и т. н. би трябвало да престане.

Из: „ Дълголетието “ (По стъпките на Хипократ), Лидия Ковачева, изд. Кибеа, 2016 година