2297 пациенти с исхемичен инсулт приели трите големи болници във Варна за година
Общо 2297 пациенти с исхемичен инсулт са минали през трите огромни лечебни заведения във Варна. Най-голям брой от тях са признати в УМБАЛ „ Св. Марина “ – 1962, а минимален във ВМА – Варна – 62. Останалите са лекувани в МБАЛ „ Св. Анна “.
Това излиза наяве от данни на „ Индекс на лечебните заведения “, основани на информация от НЗОК, научи Moreto.net.
От трите лечебни заведения с амо УМБАЛ „ Св. Марина “ е прилагала съвременно лекуване на инсултите с тромболизи . Процентът на извършените тромболизи в УМБАЛ „ Св. Марина “ е 3.1 на 100. А процентът на случаите с интервенционално лекуване е 0.1%. Това са към и над междинните стойности за страната при използването на този вид лекуване.
България изостава в модерното лекуване на инсултите
Исхемичните инсулти са една от водещите аргументи за смъртност и инвалидизация в света и в България. Модерното лекуване на тази диагноза у нас обаче не е добре развито. В пъти по-малко от междинното за Европейски Съюз са били осъществените тромболизи през предходната година в страната, а броят на тромбектомиите е бил по-малък от 50. Това стана ясно по време на полемика на тематика „ Ще има ли България съвременно лекуване на инсултите ", проведена от „ Индекс на лечебните заведения " и Българското сдружение по инсулт (БДИ).
Лектори в нея бяха проф. Силва Андонова, шеф на УМБАЛ „ Св. Марина ", доцент Росен Калпачки, ръководител на БДИ и Първан Симеонов, съучредител на " Индекс на лечебните заведения ".
Общо 41 858 са случаите на исхемични инсулти, които са били лекувани в 130 лечебни заведения у нас през предходната година . Те са с над 2000 повече спрямо миналата година, демонстрира анализът на „ Индекс на лечебните заведения “. Процентите на пациентите, които са получили съвременно лекуване под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават извънредно ниски – 2.5% и 0.1%. Реално нарастване по отношение на 2021 година при приложението на тези съвременни способи няма.
През предходната година 87, или две три от всички 130 лечебни заведения с контракт със здравната каса за лекуване на исхемични инсулти, са декларирали предпочитание да вършат и тромболизи. Реално обаче тази процедура са осъществявали едвам половината – 44 лечебни заведения.
За следващ път най-вече тромболизи са осъществени в УМАБЛ „ Св. Анна " в София - 277 от всички. След нея се подреждат регионалните лечебни заведения в Хасково, Кърджали, „ Св. Марина " във Варна , „ Св. Георги " и „ Св. Пантелеймон " в Пловдив, „ Медика " в Русе, Пирогов.
Общият брой на тромболизите у нас през предходната година е бил 1030 , или модерното лекуване е било приложено при 2.5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в лечебните заведения. В същото време съгласно разнообразни медицински изследвания показани са тромболиза са над 20 и даже над 24 % от всички пациенти с инсулт, като все още междинният % на тромболизи в Европейски Съюз е 10, а заложеният в Европейския проект за битка с инсулта е над 15. На процедура това значи, че у нас процедурата се ползва няколко пъти по-рядко от вероятното , което попречва намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт.
Интервенционално лекуване (тромбектомии) се ползва при пациенти, при които тромболизата не е съумяла да помогне и да отстрани тромба. Затова заложените равнища на лекуване в Европейския проект за битка с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%.
За миналата година обаче у нас този % е 0.1 , като има осъществени едвам 49 тромбектомии в 4 лечебни заведения – „ Св. Анна ", Пирогов и „ Аджибадем Сити Клиник Токуда " в София, както и в „ Св. Марина " във Варна . В останалите четири лечебни заведения с контракт за тази активност с касата – ВМА и „ Св. Ив. Рилски " в София, „ Св. Георги " в Пловдив, „ Сърце и Мозък " в Плевен, няма осъществена нито една процедура на пациенти с изострен исхемичен инсулт. И тук водач в интервенциите е „ Св. Анна " - 32 тромбектомии, следвана от Пирогов – 12.
Интравенозната тромболиза при изострен исхемичен инсулт
Доц. Росен Калпачки, ръководител на БДЕ
Българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови заболявания 4 пъти по-често от средноевропейските жители . Стандартизираният индикатор за смъртност от мозъчно-съдови заболявания в България е 313.6 на 100 000 души, при приблизително за Европейски Съюз 79,5 на 100 000 души. Съществуват безапелационни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице капацитет за фрапантно понижаване на неговата тежест, в това число и на дълготрайните му последици.Tози капацитет е обвързван с предварителната защита, използването на актуалните способи на лекуване – тромболиза и тромбектомия и в персонализираната рехабилитация и вторична профилактика.
В България обаче се вършат 4 пъти по-малко тромболизи – 2.5%, при приблизително 10% в Европейски Съюз. Причините за това са в липса на задоволително болнични структури, които са в положение да ползват актуалните способи на лекуване, както и на задоволително добре обезпечена и проведена незабавна помощ.
Също по този начин в неналичието на опит и редовно образование на експертите по използване на новите способи и съществуване на недостатъци в механизма на финансиране, част от които бяха поправени едвам в последните години.
Не на последно място – в ниската осведоменост на обществото за ранно различаване на признаците на инсулт , в неналичието на ангажираност с предотвратяването на инсулта.
Ендоваскуларното лекуване на острия исхемичен инсулт
Проф. Силва Андонова, шеф на УМБАЛ „ Св. Марина "
Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смъртност (при 6.55 милиона души) и за трайна инвалидизация (143 милиона изгубени години на живот, приспособени към уврежданията (DALYs)) в международен мащаб, като новорегистрираните случаи на инсулт са 12.2 милиона за 2019 година. Мозъчните инсулти са водеща причина за смъртност и инвалидизация и в България, като междинната смъртност у нас (37 на 1000 души) е четири пъти по-висока от тази в останалите Европейски страни (8 на 1000 души).
Приложението на диференцираните способи за лекуване при изострен исхемичен инсулт – интравенозна тромболиза (IVT) и ендоваскуларно лекуване (EVT) дават опция за намаление на смъртността и инвалидизацията при засегнатите пациенти при прецизно съблюдаване на избрани индикации и контраиндикации.
Това излиза наяве от данни на „ Индекс на лечебните заведения “, основани на информация от НЗОК, научи Moreto.net.
От трите лечебни заведения с амо УМБАЛ „ Св. Марина “ е прилагала съвременно лекуване на инсултите с тромболизи . Процентът на извършените тромболизи в УМБАЛ „ Св. Марина “ е 3.1 на 100. А процентът на случаите с интервенционално лекуване е 0.1%. Това са към и над междинните стойности за страната при използването на този вид лекуване.
България изостава в модерното лекуване на инсултите
Исхемичните инсулти са една от водещите аргументи за смъртност и инвалидизация в света и в България. Модерното лекуване на тази диагноза у нас обаче не е добре развито. В пъти по-малко от междинното за Европейски Съюз са били осъществените тромболизи през предходната година в страната, а броят на тромбектомиите е бил по-малък от 50. Това стана ясно по време на полемика на тематика „ Ще има ли България съвременно лекуване на инсултите ", проведена от „ Индекс на лечебните заведения " и Българското сдружение по инсулт (БДИ).
Лектори в нея бяха проф. Силва Андонова, шеф на УМБАЛ „ Св. Марина ", доцент Росен Калпачки, ръководител на БДИ и Първан Симеонов, съучредител на " Индекс на лечебните заведения ".
Общо 41 858 са случаите на исхемични инсулти, които са били лекувани в 130 лечебни заведения у нас през предходната година . Те са с над 2000 повече спрямо миналата година, демонстрира анализът на „ Индекс на лечебните заведения “. Процентите на пациентите, които са получили съвременно лекуване под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават извънредно ниски – 2.5% и 0.1%. Реално нарастване по отношение на 2021 година при приложението на тези съвременни способи няма.
През предходната година 87, или две три от всички 130 лечебни заведения с контракт със здравната каса за лекуване на исхемични инсулти, са декларирали предпочитание да вършат и тромболизи. Реално обаче тази процедура са осъществявали едвам половината – 44 лечебни заведения.
За следващ път най-вече тромболизи са осъществени в УМАБЛ „ Св. Анна " в София - 277 от всички. След нея се подреждат регионалните лечебни заведения в Хасково, Кърджали, „ Св. Марина " във Варна , „ Св. Георги " и „ Св. Пантелеймон " в Пловдив, „ Медика " в Русе, Пирогов.
Общият брой на тромболизите у нас през предходната година е бил 1030 , или модерното лекуване е било приложено при 2.5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в лечебните заведения. В същото време съгласно разнообразни медицински изследвания показани са тромболиза са над 20 и даже над 24 % от всички пациенти с инсулт, като все още междинният % на тромболизи в Европейски Съюз е 10, а заложеният в Европейския проект за битка с инсулта е над 15. На процедура това значи, че у нас процедурата се ползва няколко пъти по-рядко от вероятното , което попречва намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт.
Интервенционално лекуване (тромбектомии) се ползва при пациенти, при които тромболизата не е съумяла да помогне и да отстрани тромба. Затова заложените равнища на лекуване в Европейския проект за битка с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%.
За миналата година обаче у нас този % е 0.1 , като има осъществени едвам 49 тромбектомии в 4 лечебни заведения – „ Св. Анна ", Пирогов и „ Аджибадем Сити Клиник Токуда " в София, както и в „ Св. Марина " във Варна . В останалите четири лечебни заведения с контракт за тази активност с касата – ВМА и „ Св. Ив. Рилски " в София, „ Св. Георги " в Пловдив, „ Сърце и Мозък " в Плевен, няма осъществена нито една процедура на пациенти с изострен исхемичен инсулт. И тук водач в интервенциите е „ Св. Анна " - 32 тромбектомии, следвана от Пирогов – 12.
Интравенозната тромболиза при изострен исхемичен инсулт
Доц. Росен Калпачки, ръководител на БДЕ
Българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови заболявания 4 пъти по-често от средноевропейските жители . Стандартизираният индикатор за смъртност от мозъчно-съдови заболявания в България е 313.6 на 100 000 души, при приблизително за Европейски Съюз 79,5 на 100 000 души. Съществуват безапелационни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице капацитет за фрапантно понижаване на неговата тежест, в това число и на дълготрайните му последици.Tози капацитет е обвързван с предварителната защита, използването на актуалните способи на лекуване – тромболиза и тромбектомия и в персонализираната рехабилитация и вторична профилактика.
В България обаче се вършат 4 пъти по-малко тромболизи – 2.5%, при приблизително 10% в Европейски Съюз. Причините за това са в липса на задоволително болнични структури, които са в положение да ползват актуалните способи на лекуване, както и на задоволително добре обезпечена и проведена незабавна помощ.
Също по този начин в неналичието на опит и редовно образование на експертите по използване на новите способи и съществуване на недостатъци в механизма на финансиране, част от които бяха поправени едвам в последните години.
Не на последно място – в ниската осведоменост на обществото за ранно различаване на признаците на инсулт , в неналичието на ангажираност с предотвратяването на инсулта.
Ендоваскуларното лекуване на острия исхемичен инсулт
Проф. Силва Андонова, шеф на УМБАЛ „ Св. Марина "
Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смъртност (при 6.55 милиона души) и за трайна инвалидизация (143 милиона изгубени години на живот, приспособени към уврежданията (DALYs)) в международен мащаб, като новорегистрираните случаи на инсулт са 12.2 милиона за 2019 година. Мозъчните инсулти са водеща причина за смъртност и инвалидизация и в България, като междинната смъртност у нас (37 на 1000 души) е четири пъти по-висока от тази в останалите Европейски страни (8 на 1000 души).
Приложението на диференцираните способи за лекуване при изострен исхемичен инсулт – интравенозна тромболиза (IVT) и ендоваскуларно лекуване (EVT) дават опция за намаление на смъртността и инвалидизацията при засегнатите пациенти при прецизно съблюдаване на избрани индикации и контраиндикации.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ