Игор Федик специално за Фрог: Искат ли руснаците война? Или защо Русия трупа войски по границата с Украйна
Общият брой на трансферираните подразделения и характерът на тяхното въоръжение предизвика дейна полемика в Украйна, а и освен там, по отношение на това дали Русия ще тръгне на по-нататъшно завземане на части от украинската територия.
И в случай че отговорът е да – то какви ще бъдат мащабите и крайните цели на вероятната съветска интервенция? Но точни отговори на тези питания можем да получим единствено от там, където тези интервенции се създават, т.е. – в Кремъл. Но въпреки всичко могат да бъдат направени избрани заключения от съветската военна интензивност край границите на Украйна.
Какво се случва?
През последните няколко седмици в зоната на бойни дейности в Източна Украйна се вижда внезапно изостряне на напрежението, а при започване на април в медиите се появиха известия, че Русия трансферира обилни военни сили към границите на Украйна, в Крим, а също по този начин в Черно море. Руското министерство на защитата приказва за прекачване към своите западни граници на две армии и три съединения на въздушно-десантните войски като прецизира, че това се прави в границите на «контролна инспекция на бойната подготвеност на войските».
Украинската страна оповестява за развръщане наоколо до източните граници на страната на 47 съветски батальонни тактически групи. При това се обърща внимание на прехвърлянето в Крим на подразделения на 76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия от Псков. През 2014 година бойците на тази дивизия участваха в бойните дейности в Източна Украйна. Освен това в Крим са трансферирани съединения на 58-а общовойскова войска, която през 2008 година взе присъединяване в руско-грузинската война в Южна Осетия, а през 2014 година – боевете в Източна Украйна. Напрежението пораства и в морската простор: В рамките на същата тази «контролна проверка» в Черно море са трансферирани 15 кораба от Каспийския флот на Русия, като някои от тях са въоръжени с крилати ракети «Калибър», с които Москва през 2015 година обстрелва от каспийската акватория цели в Сирия. Освен това Русия под претекст осъществяване на учения разгласи, че закрива за половин година елементи от Черно море в региона на Керченския пролив за военни кораби и притежавани от други страни морски съдове.
На новите позиции съветските военни усилват системата за ръководство на войските, развръщайки полеви и въздушни пунктове за ръководство. Авиационната поддръжка се обезпечава със силите и средствата на 4-а и 6-а армии на Военновъздушните сили и противовъздушната защита, а също по този начин от морската авиация на Черноморския флот.
Увеличавайки концентрацията на свои войски към украинските граници и в Черно море, Русия в същото време разпростира мощна осведомителна акция за оправдаване на тези свои дейности, а също и на вероятните бъдещи стъпки. Тази акция се осъществя на всички равнища: директно от Кремъл и от съветските политици, само че също и от медиите и от «независими експерти». Така да вземем за пример говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова декларира, че Киев е «войнствено настроен» и, както и преди, «живее с илюзиите за допустимо силово решение на спора в югоизточната част на страната». Прес-секретарят на съветския президент Дмитрий Песков приказва за за това, че «заради желанието на Украйна да реши казуса с Донбас по военнен път, в района са резервира риска от повтаряне на обстановка, наподобяваща на трегдията в босненския град Сребреница». Песков прибавя, че «в случай на започване на бойни десйтвия... всички страни, в това число Русия, ще подхващат ограничения, с цел да не може такива нещастия повече да се случват». Заместник-ръководителят на администрацията на съветския президент Дмитрий Козак е още по-конкретен: «Ако там, както споделя нашият президент, бъде устроена Сребреница, очевидно ние би трябвало да се намесим. Началото на бойни дейности ще е начало на края на Украйна».
В съветските ток-шоу стратегии, в които вземат присъединяване политици, политолози и военни специалисти, се издигат претенции за «прекратяване на укаринските провокации» и се насочат апели към съветските управляващи «да изпратят съветските танкове и да побият съветския фалг в Киев, с цел да се избавим от тази фашистка държава» или пък да се стигне да Одеса и да се превземе Харковска област. Имаше даже и апел просто да бъде хвърлена атомна бомба над Киев. Руските държавни медии също по този начин постоянно популяризират дезинформация, с цел да дискредитират Украина и украинските военни, поддържайки нужния градус на непоносимост към тях от страна на съветското общество, а също и на окупираните от Русия територии. Последните образци за такива съветски фалшив вести са известията за това по какъв начин украински снайперист сякаш бил прострелял живеещ в така наречен Донецка национална република 71-годишен пенсионер, а също и че в Донецк малко момче е убито от украински дрон. Последният случай доста припомня за публикуваната през 2014 година фалшив вест за «разпънатото на кръст» момче в град Славянск.
Цялата тази изразителност и усилването на съветското военно наличие по границите на Украйна провокира безпокойствие освен в Киев, само че и в столиците на останалите демократични страни. Министрите на външните работи на страните от групата Г-7, а също представител на Европейски Съюз показаха паника от концентрацията на съветски войски към Украйна и в Крим и приканиха Москва да приключи тези дейности. Но Кремъл отхвърля претенциите по собствен адрес и декларира, че преместването на съветски войски по територията на страната не би трябвало да вълнува никого.
За разлика от Русия, украинските управляващи не заплашват никого с «вземане на мерки» и с «тежки последици за държавността». Официален Киев непрекъснато приказва, че силовият сюжет за освобождение на окупираните територии е недопустим за Украйна. Например съгласно най-новото заявление на началника на Генералния щаб генерал-полковник Руслан Хомчак «висшето военно-политическо управление на Украйна е определило като предпочитан политико-дипломатически сюжет за урегулиране на интернационалния въоръжен спор в Донецкта и Луганска област». За това, че Украйна няма да се пробва да си върне окупираните територии в Донбас със мощ приказва и секретаря на Съвета за национална сигурност и защита Алексей Данилов. «Искам да бъда безусловно явен: Украйна не желае война. Ние не се стремим към ескалация, предани сме на политическото и дипломатическо решение на този конфликт» - споделя той.
Тогава кой желае война?
За да разберем кой е прав – Киев или Москва, и кой от тях в реалност нагнетява напрежението към украинско-руската граница и в Черно море, би трябвало да си зададем елементарния въпрос: А кой има полза от това?
Ако вземем Украйна, то за нея да организира настъпателна военна интервенция в Донбас за освобождение на окупираните териториии е освен неизгодно, само че и задоволително рисково. И работата не е единствено в вероятността за «гибел на огромен брой мирни поданици и загуби измежду военнослужещите», за които приказва генерал-полковник Хомчак. С такова деяние Украйна ще направи това, което Москва чака от нея, а точно: да даде опция на Русия под претекст отбрана на съветските жители в Донбас (именно поради това на окупираните територии се раздават съветски паспорти) към този момент намерено да вкара там свои войски и да ги легализира под формата на «миротворци». Освен това за Русия ще се появи добра опция да упрекне Запада, че той от самото начало е подкрепял агресора и че всички нейни предизвестия за «войнствено настроения Киев» са имали действителни учредения. Тръгвайки на военно изостряне ва изток, Украйна също по този начин рискува да загуби по този начин значимата към този миг интернационална поддръжка.
Затова, отчитайки високата цена за Украйна (гибел на военни и цивилно население, вътрешна икономическа и политическа дестабилизация, загуба на поддръжката на Запада, вероятността за пълномащабна война с Русия), заявките на Москва за «наличие у Украйна на предпочитание да реши казуса с Донбас по боен път» не дават отговор на действителността.
Ако приказваме за Русия, то нейната мотивация за «играта на мускули» по продължение на границата с Украйна и в Черно море може да бъде обяснена разумно с няколко аргументи.
Първо, неналичието на резултат от потреблението на невоенни принадлежности за реализиране на своите цели в Украйна. А главната цел си остава запазването на Украйна в областта на съветското геополитическо въздействие и принуждаването на тази страна към отвод от нейните евроатлантически желания. Въпреки упованията на Кремъл, след успеха на Володимир Зеленски на президентските избори новата украинска власт освен не стана по-сговорчива, само че от време на време даже надминава своите прародители. Киев продължава да заявява нуждата от влизане в НАТО, уголемява всестранното партньорство с тази организация и с нейните членки, инициира Кримската платформа, закри три проруски малките екрани, вкарва лични наказания против Владимир Медведчук (кръстник на неговата щерка е самият Путин) и оказва напън върху неговия бизнес, в който, по мнение на украинските спецслужби, се акумулират парични средства за потребностите на проруската съпротива в Украйна.
Освен това някъде от август 2020 година договарянията за споразумяване на спора в Донбас се оказаха в задънена улица както в Минския, по този начин и в Нормандския формат. Както и до в този момент, Украйна отхвърля натрапваните от Москва директни контакти с съветските проксита в Донецк и Луганск и осъществяване на Минските съглашения съгласно съветските условия (а точно – изначало политическата част, а по-късно сигурността). В тази обстановка, за постигане на своите политически цели в Украйна, на Москва не й остава нищо друго с изключение на да се опита да сплаши Киев с потреблението на военна мощ против него.
Второ, своята роля има и изострянето на връзките на Москва със Запада. Вместо анулация, глобите против Русия освен биват продължавани, само че и засилвани. Повишавайки градуса на военното напрежение към Украйна, Русия по този метод се пробва да шантажира Запада с вероятно навлизане на украинска територия, с цел да може по-късно деескалацията да стане разменна монета, с която Москва да реализира анулация на глобите и позволение за реализация на нейни геополитически планове като да вземем за пример «Северен поток-2».
Трето, би трябвало да се има пред тип, че през септември в Русия ще има парламентарни избори. На фона на влошаващата се социалано-икономическа обстановка в страната и рухването на рейтинга на властта, единственият вероятен вид, който в къси периоди може да отвлече вниманието от вътрешните проблеми, е основаването на облика на външния зложелател, на който могат да се опълчват единствено президента Путин и неговата партия «Единна Русия». Още повече, че сходен проект към този момент бе осъществен и през 2008 година (руско-грузинската война) и през 2014 година (анексията на Крим), когато рейтингите на Путин доближиха своя най-много – надлежно 83 и 86 %. «Малка победоносна война» против «желаещата да реши казуса с Донбас по боен път» Украйна може още веднъж да обезпечи веснародната обич за съветската партия на властта.
Следователно, за разлика от Киев, Москва има няколко основни аргументи да усилва своите военни сили по границите с Украйна и да показва подготвеност за тяхното потребление.
В Украина се приказва за три вероятни сюжета за развиване на събитията. Първият допуска проява от страна на Русия на подготвеност за потребление на мощ за усилване на натиска против Украйна и принуждаването й към отстъпки в преговорния развой по Донбас. Вторият е обвързван с допустима военна интервенция на съветските въоръжени сили за решение на казуса с водоснабдяването на анексирания Крим посредством преодоляване на части от южните украински области. И третият – провокиране на украинската войска към военни дейности във краткотрайно окупираните територии с следващо обвиняване, че Киев нарушава мирните съглашения.
Кой от тези сюжет ще бъде употребен, в последна сметка знаят единствено в Кремъл. Някои заключения ще могат да бъдат направени след 21 април, когато съветският президент ще насочи своето годишно обръщение към Народното събрание на Руската федерация. Впрочем, през 2014 година точно в това послание, станало известно като «Кримската реч», Владимир Путин даде зелена светлина за присъединението на Крим към Русия.
Игор Федик
The New Geopolitics Research Network
И в случай че отговорът е да – то какви ще бъдат мащабите и крайните цели на вероятната съветска интервенция? Но точни отговори на тези питания можем да получим единствено от там, където тези интервенции се създават, т.е. – в Кремъл. Но въпреки всичко могат да бъдат направени избрани заключения от съветската военна интензивност край границите на Украйна.
Какво се случва?
През последните няколко седмици в зоната на бойни дейности в Източна Украйна се вижда внезапно изостряне на напрежението, а при започване на април в медиите се появиха известия, че Русия трансферира обилни военни сили към границите на Украйна, в Крим, а също по този начин в Черно море. Руското министерство на защитата приказва за прекачване към своите западни граници на две армии и три съединения на въздушно-десантните войски като прецизира, че това се прави в границите на «контролна инспекция на бойната подготвеност на войските».
Украинската страна оповестява за развръщане наоколо до източните граници на страната на 47 съветски батальонни тактически групи. При това се обърща внимание на прехвърлянето в Крим на подразделения на 76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия от Псков. През 2014 година бойците на тази дивизия участваха в бойните дейности в Източна Украйна. Освен това в Крим са трансферирани съединения на 58-а общовойскова войска, която през 2008 година взе присъединяване в руско-грузинската война в Южна Осетия, а през 2014 година – боевете в Източна Украйна. Напрежението пораства и в морската простор: В рамките на същата тази «контролна проверка» в Черно море са трансферирани 15 кораба от Каспийския флот на Русия, като някои от тях са въоръжени с крилати ракети «Калибър», с които Москва през 2015 година обстрелва от каспийската акватория цели в Сирия. Освен това Русия под претекст осъществяване на учения разгласи, че закрива за половин година елементи от Черно море в региона на Керченския пролив за военни кораби и притежавани от други страни морски съдове.
На новите позиции съветските военни усилват системата за ръководство на войските, развръщайки полеви и въздушни пунктове за ръководство. Авиационната поддръжка се обезпечава със силите и средствата на 4-а и 6-а армии на Военновъздушните сили и противовъздушната защита, а също по този начин от морската авиация на Черноморския флот.
Увеличавайки концентрацията на свои войски към украинските граници и в Черно море, Русия в същото време разпростира мощна осведомителна акция за оправдаване на тези свои дейности, а също и на вероятните бъдещи стъпки. Тази акция се осъществя на всички равнища: директно от Кремъл и от съветските политици, само че също и от медиите и от «независими експерти». Така да вземем за пример говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова декларира, че Киев е «войнствено настроен» и, както и преди, «живее с илюзиите за допустимо силово решение на спора в югоизточната част на страната». Прес-секретарят на съветския президент Дмитрий Песков приказва за за това, че «заради желанието на Украйна да реши казуса с Донбас по военнен път, в района са резервира риска от повтаряне на обстановка, наподобяваща на трегдията в босненския град Сребреница». Песков прибавя, че «в случай на започване на бойни десйтвия... всички страни, в това число Русия, ще подхващат ограничения, с цел да не може такива нещастия повече да се случват». Заместник-ръководителят на администрацията на съветския президент Дмитрий Козак е още по-конкретен: «Ако там, както споделя нашият президент, бъде устроена Сребреница, очевидно ние би трябвало да се намесим. Началото на бойни дейности ще е начало на края на Украйна».
В съветските ток-шоу стратегии, в които вземат присъединяване политици, политолози и военни специалисти, се издигат претенции за «прекратяване на укаринските провокации» и се насочат апели към съветските управляващи «да изпратят съветските танкове и да побият съветския фалг в Киев, с цел да се избавим от тази фашистка държава» или пък да се стигне да Одеса и да се превземе Харковска област. Имаше даже и апел просто да бъде хвърлена атомна бомба над Киев. Руските държавни медии също по този начин постоянно популяризират дезинформация, с цел да дискредитират Украина и украинските военни, поддържайки нужния градус на непоносимост към тях от страна на съветското общество, а също и на окупираните от Русия територии. Последните образци за такива съветски фалшив вести са известията за това по какъв начин украински снайперист сякаш бил прострелял живеещ в така наречен Донецка национална република 71-годишен пенсионер, а също и че в Донецк малко момче е убито от украински дрон. Последният случай доста припомня за публикуваната през 2014 година фалшив вест за «разпънатото на кръст» момче в град Славянск.
Цялата тази изразителност и усилването на съветското военно наличие по границите на Украйна провокира безпокойствие освен в Киев, само че и в столиците на останалите демократични страни. Министрите на външните работи на страните от групата Г-7, а също представител на Европейски Съюз показаха паника от концентрацията на съветски войски към Украйна и в Крим и приканиха Москва да приключи тези дейности. Но Кремъл отхвърля претенциите по собствен адрес и декларира, че преместването на съветски войски по територията на страната не би трябвало да вълнува никого.
За разлика от Русия, украинските управляващи не заплашват никого с «вземане на мерки» и с «тежки последици за държавността». Официален Киев непрекъснато приказва, че силовият сюжет за освобождение на окупираните територии е недопустим за Украйна. Например съгласно най-новото заявление на началника на Генералния щаб генерал-полковник Руслан Хомчак «висшето военно-политическо управление на Украйна е определило като предпочитан политико-дипломатически сюжет за урегулиране на интернационалния въоръжен спор в Донецкта и Луганска област». За това, че Украйна няма да се пробва да си върне окупираните територии в Донбас със мощ приказва и секретаря на Съвета за национална сигурност и защита Алексей Данилов. «Искам да бъда безусловно явен: Украйна не желае война. Ние не се стремим към ескалация, предани сме на политическото и дипломатическо решение на този конфликт» - споделя той.
Тогава кой желае война?
За да разберем кой е прав – Киев или Москва, и кой от тях в реалност нагнетява напрежението към украинско-руската граница и в Черно море, би трябвало да си зададем елементарния въпрос: А кой има полза от това?
Ако вземем Украйна, то за нея да организира настъпателна военна интервенция в Донбас за освобождение на окупираните териториии е освен неизгодно, само че и задоволително рисково. И работата не е единствено в вероятността за «гибел на огромен брой мирни поданици и загуби измежду военнослужещите», за които приказва генерал-полковник Хомчак. С такова деяние Украйна ще направи това, което Москва чака от нея, а точно: да даде опция на Русия под претекст отбрана на съветските жители в Донбас (именно поради това на окупираните територии се раздават съветски паспорти) към този момент намерено да вкара там свои войски и да ги легализира под формата на «миротворци». Освен това за Русия ще се появи добра опция да упрекне Запада, че той от самото начало е подкрепял агресора и че всички нейни предизвестия за «войнствено настроения Киев» са имали действителни учредения. Тръгвайки на военно изостряне ва изток, Украйна също по този начин рискува да загуби по този начин значимата към този миг интернационална поддръжка.
Затова, отчитайки високата цена за Украйна (гибел на военни и цивилно население, вътрешна икономическа и политическа дестабилизация, загуба на поддръжката на Запада, вероятността за пълномащабна война с Русия), заявките на Москва за «наличие у Украйна на предпочитание да реши казуса с Донбас по боен път» не дават отговор на действителността.
Ако приказваме за Русия, то нейната мотивация за «играта на мускули» по продължение на границата с Украйна и в Черно море може да бъде обяснена разумно с няколко аргументи.
Първо, неналичието на резултат от потреблението на невоенни принадлежности за реализиране на своите цели в Украйна. А главната цел си остава запазването на Украйна в областта на съветското геополитическо въздействие и принуждаването на тази страна към отвод от нейните евроатлантически желания. Въпреки упованията на Кремъл, след успеха на Володимир Зеленски на президентските избори новата украинска власт освен не стана по-сговорчива, само че от време на време даже надминава своите прародители. Киев продължава да заявява нуждата от влизане в НАТО, уголемява всестранното партньорство с тази организация и с нейните членки, инициира Кримската платформа, закри три проруски малките екрани, вкарва лични наказания против Владимир Медведчук (кръстник на неговата щерка е самият Путин) и оказва напън върху неговия бизнес, в който, по мнение на украинските спецслужби, се акумулират парични средства за потребностите на проруската съпротива в Украйна.
Освен това някъде от август 2020 година договарянията за споразумяване на спора в Донбас се оказаха в задънена улица както в Минския, по този начин и в Нормандския формат. Както и до в този момент, Украйна отхвърля натрапваните от Москва директни контакти с съветските проксита в Донецк и Луганск и осъществяване на Минските съглашения съгласно съветските условия (а точно – изначало политическата част, а по-късно сигурността). В тази обстановка, за постигане на своите политически цели в Украйна, на Москва не й остава нищо друго с изключение на да се опита да сплаши Киев с потреблението на военна мощ против него.
Второ, своята роля има и изострянето на връзките на Москва със Запада. Вместо анулация, глобите против Русия освен биват продължавани, само че и засилвани. Повишавайки градуса на военното напрежение към Украйна, Русия по този метод се пробва да шантажира Запада с вероятно навлизане на украинска територия, с цел да може по-късно деескалацията да стане разменна монета, с която Москва да реализира анулация на глобите и позволение за реализация на нейни геополитически планове като да вземем за пример «Северен поток-2».
Трето, би трябвало да се има пред тип, че през септември в Русия ще има парламентарни избори. На фона на влошаващата се социалано-икономическа обстановка в страната и рухването на рейтинга на властта, единственият вероятен вид, който в къси периоди може да отвлече вниманието от вътрешните проблеми, е основаването на облика на външния зложелател, на който могат да се опълчват единствено президента Путин и неговата партия «Единна Русия». Още повече, че сходен проект към този момент бе осъществен и през 2008 година (руско-грузинската война) и през 2014 година (анексията на Крим), когато рейтингите на Путин доближиха своя най-много – надлежно 83 и 86 %. «Малка победоносна война» против «желаещата да реши казуса с Донбас по боен път» Украйна може още веднъж да обезпечи веснародната обич за съветската партия на властта.
Следователно, за разлика от Киев, Москва има няколко основни аргументи да усилва своите военни сили по границите с Украйна и да показва подготвеност за тяхното потребление.
В Украина се приказва за три вероятни сюжета за развиване на събитията. Първият допуска проява от страна на Русия на подготвеност за потребление на мощ за усилване на натиска против Украйна и принуждаването й към отстъпки в преговорния развой по Донбас. Вторият е обвързван с допустима военна интервенция на съветските въоръжени сили за решение на казуса с водоснабдяването на анексирания Крим посредством преодоляване на части от южните украински области. И третият – провокиране на украинската войска към военни дейности във краткотрайно окупираните територии с следващо обвиняване, че Киев нарушава мирните съглашения.
Кой от тези сюжет ще бъде употребен, в последна сметка знаят единствено в Кремъл. Някои заключения ще могат да бъдат направени след 21 април, когато съветският президент ще насочи своето годишно обръщение към Народното събрание на Руската федерация. Впрочем, през 2014 година точно в това послание, станало известно като «Кримската реч», Владимир Путин даде зелена светлина за присъединението на Крим към Русия.
Игор Федик
The New Geopolitics Research Network
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ