Филип Димитров: Западът закъсня да промяни нагласата си към Русия...
Грузинският народ има мощно чувство за независимост, означи той, само че не се ангажира с прогноза дали това е задоволително сериозен фактор, който да не разреши страната да се отклони от проевропейския си път на развиване.
В края на предишния месец грузинското държавно управление замрази присъединението на страната към Европейски Съюз. Хиляди хора излязоха на улицата, за стачкуват.
Филип Димитров направи ретроспекция на събитията в Грузия през миналите години, довели до днешното положение на нещата.
" През 2004 година, когато за първи път посетих Грузия, Тбилиси беше замърсен, заплашителен и мрачен град. Управлението на Михаил Саакашвили съумя да промени това за къс интервал от време. Извършиха се решителни промени.
През 2008 година Грузия беше на ръба на влизане в НАТО. Това не се осъществя и видяхме нашествието в Южна Осетия. Западният свят беше доста изплашен от това. Не изглеждаше в подтекста на дотогавашните разбирания това, че Русия може да бъде подобен агресор. Ние, Западът не знаехме какво да вършим. Тогава беше измислена легендата, че не Русия е нападнала Грузия, а Саакашвили е нападнал Русия.
Доста рискова роля изиграха неправителствените организации. Опозицията беше прекомерно слаба. Стигна се до демонизация на облика на Саакашвили.
През 2012 година следващите избори бяха извоювани от партията на един съветски олигарх, дошъл в Грузия с аурата на огромна благотворителност и доброжелателност, с готовност за избавяне на Грузия от тежките дейности на тогавашното държавно управление.
В този миг, изключително при мощната пропагандна интензивност на съветската система, се стигна до това, че беше признат този избор със съставянето на държавно управление на " Грузинска фантазия ".
" Западният свят си разреши да ухажва държавните управления на Иванишвили – един притежател на съветски ползи ", катеогричен бе той.
" Резултатът, въпреки и провлечен във времето, пристигна. Това, което се случи в Грузия, не беше изненада ".
Трудно е да се каже какво могат да реализират протестиращите, уточни той.
" Действията против тях са неограничени от каквито и да било угризения ".
В края на предишния месец грузинското държавно управление замрази присъединението на страната към Европейски Съюз. Хиляди хора излязоха на улицата, за стачкуват.
Филип Димитров направи ретроспекция на събитията в Грузия през миналите години, довели до днешното положение на нещата.
" През 2004 година, когато за първи път посетих Грузия, Тбилиси беше замърсен, заплашителен и мрачен град. Управлението на Михаил Саакашвили съумя да промени това за къс интервал от време. Извършиха се решителни промени.
През 2008 година Грузия беше на ръба на влизане в НАТО. Това не се осъществя и видяхме нашествието в Южна Осетия. Западният свят беше доста изплашен от това. Не изглеждаше в подтекста на дотогавашните разбирания това, че Русия може да бъде подобен агресор. Ние, Западът не знаехме какво да вършим. Тогава беше измислена легендата, че не Русия е нападнала Грузия, а Саакашвили е нападнал Русия.
Доста рискова роля изиграха неправителствените организации. Опозицията беше прекомерно слаба. Стигна се до демонизация на облика на Саакашвили.
През 2012 година следващите избори бяха извоювани от партията на един съветски олигарх, дошъл в Грузия с аурата на огромна благотворителност и доброжелателност, с готовност за избавяне на Грузия от тежките дейности на тогавашното държавно управление.
В този миг, изключително при мощната пропагандна интензивност на съветската система, се стигна до това, че беше признат този избор със съставянето на държавно управление на " Грузинска фантазия ".
" Западният свят си разреши да ухажва държавните управления на Иванишвили – един притежател на съветски ползи ", катеогричен бе той.
" Резултатът, въпреки и провлечен във времето, пристигна. Това, което се случи в Грузия, не беше изненада ".
Трудно е да се каже какво могат да реализират протестиращите, уточни той.
" Действията против тях са неограничени от каквито и да било угризения ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ