Проф. Николай Слатински, Fаcebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. Чувах

Проф. Николай Слатински, Fаcebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

 

Чувах от сътрудници преподаватели в разнообразни университети за пълзящата рашизация на голям брой наши студенти (най-тревожна за мен измежду такива, които учат външна политика и вътрешен ред, защита и сигурност), само че и аз се сблъсках неотдавна с нея.

И през днешния ден се замислих за това в метрото, несъзнателно “подслушвайки ” по какъв начин зад мен беседват две очевидно млади дами и напряко редят възхвали за Русия и прехласвания по Путин.

Кой знае за какво си припомних по какъв начин няколко месеца след оня 10 ноември един човек на междинна възраст в клуба на Съюз на демократичните сили в Перник ми сподели: Да, знаеш, с този народ като нашия ще създадем някаква народна власт, само че тя ще бъде неприятна народна власт - тирания на болшинството по общо взето повърхностни демократични правила.

 

Цял живот си повеждам дневник, само че за жал тъкмо като се хвърлих с главата надолу в измененията тогава, не ми беше до дневници… Сега в действителност пъклен доста ме е гняв за това.

Така или другояче, не си припомням кой ми сподели горното, въпреки че то се вряза в паметта ми. Щеше ми да си го бях записал.

Впрочем, не помня и кой “демократ ” ми сподели по това време: Ти очевидно доста искаш да получиш от демокрацията, щом толкоз доста се бориш! Аз ще се боря малко - що се касае за едно ведомствено кафе, да ми капе по малко, само че всекидневно!

Невесели мисли ме спохождаха тази заран в метрото. А като взех решение да слизам, подвигнах леко глава и видях покрай мен хванала се за лоста или по какъв начин там се споделя, ръката на една от двете млади дами. Чудесен лак на ноктите! На междинния пръст - с … герба на Русия!

Жената бе към 30 години. Значи животът й напълно минава при демокрацията…