Община Казанлък получи собствеността върху имот - частна държавна собственост,

Община Казанлък получи собствеността върху парцел - частна държавна благосъстоятелност, в град Крън за построяването на велосипедна алея: Крън - Шипка, по Оперативна стратегия "Региони в напредък ". Решението е гласувано от Министерския съвет в края на януари тази година. Алеята ще бъде продължение на съществуващата и ще обслужва туристическите обекти в по този начин наречената "Долина на тракийските царе ".

Крън е град в Южна България, на 4 километра северно от град Казанлък и на 37 км северозападно от Стара Загора. Разположен е в подножието на Стара планина, в долината на Тракийските царе. Близо до Крън, на не доста висок рид, преди епохи се е издигала средновековна българска цитадела, наричана през днешния ден "Калето ". Името на селището произлиза точно от средновековния град и цитадела "Крън ", ситуирана над него.

Градчето е най-младият град в България, разгласен е за подобен с решение на Министерски съвет от 13 октомври 2011 година. Крън е ситуиран на към 450 м надморска височина. Населението му е към 2300 поданици. Специфичният климат и почви в региона благоприятстват за развъждането на маслодайни рози и лавандула.
Град Крън и принадлежащото му землище има богата и хилядолетна история.

Долината на тракийските владетели (нарична и Долината на тракийските царе ) е известно название, въведено от археолога Георги Китов, което отразява извънредно високата централизация и многообразие на монументи на тракийската просвета в Казанлъшката долина.

На територията й се допуска, че съществуват над 1500 надгробни могили, от които досега са проучени към 300. Според откривателите, сходно на Долината на царете в Египет, в Казанлъшкото поле са били погребвани тракийски царе и значими представители на тракийската аристокрация.

През 1944 година е разкрита Казанлъшката гробница. Между 1948 и 1954 година при градежа на язовир "Копринка " е изследван античният град Севтополис, чийто руини през днешния ден лежат под водите му. В интервала сред 60 и 80-те години на предишния век е проучен и могилният некропол, принадлежащ на жителите му, където са разкрити още две тухлени гробници. През 1965 година са разкрити Мъглижката и Крънската гробници. Отново през 60-те години са проучени тракийски могили от римската ера в землищата на селата Тулово и Дъбово от проф. Л. Гетов. През 70-те години доктор М. Домарадски изследва населено място и прилежащия му некропол в околност "Атанасца ", село Тъжа.

От 1992 година до 2006 година с къси спирания продължава изследователската работа на ст.н.с. доктор Георги Китов и ръководената от него Траколожка експедиция за могилни изследвания. Благодарение на активността им са проучени към 200 могилни насипа, отразяващи погребалните практики на траките през желязната и римската столетия в Казанлъшката котловина. Сред разкритите монументи се открояват над 15 гробници в друга степен на непокътнатост, 3 зидани гроба и голям брой богати погребения.

Откритието на царско заравяне и втора златна маска в Далаковата могила през 2007 година край сливенското село Тополчане и погребения на аристократи в Друмева могила край Старо село и Якимова могила край Крушаре уголемяват географията на Долината по поречието на река Тунджа в Сливенския край.

В Долината е видна приемствеността на траките, наследили културата от поданици, обитавали региона епохи преди развиването на тракийската цивилизация. Тези следи са видни в Мегалита над село Бузовград, за който се допуска, че съществува от 1800-1600 година пр.н.е. и Севтополис, който е построен върху по-ранно населено място.

Днес единствено Казанлъшката гробница е получила международно самопризнание като монумент включен в листата на ЮНЕСКО на Световното културно и естествено завещание.

В последните няколко години работата на археолозите продължава сполучливо с изследването на гробниците при селата Долно Изворово и Бузовград.