Обществото ни все още поддържа скептицизма си към нуждата от

Обществото ни към момента поддържа скептицизма си към потребността от психическата специалност и поддръжката, която може да се открие там. И до момента в който инфлуенсъри проповядват „ положителна логика на психиката “, която е надалеч от действителността, възрастта, в която хората в деен метод на живот страдат от „ бърнаут “, се стопява. Това споделя пред TrafficNews психологът Красимир Гешев. Той стои зад концепцията за разкриване на първата свободна приемна за психическо консултиране, която от ноември действа в постройката на районно кметство „ Тракия “ в Пловдив. Работи вторник и четвъртък (от 15:40 ч. до 17:10 ч.) и всеки, който има нужда от безвъзмездна консултация, е свободен да я посети.

Какво показа Красимир Гешев за настройките и потребностите ни от психическо консултиране, Новогодишните обещания и „ прегарянето “, вижте в целия диалог:

– Какво стои зад концепцията Ви да създадете тази свободна приемна за жители?

–Всичко стартира като моя персонална професионална самодейност. В администрацията на регион „ Тракия “ и кмета господин Георги Гатев срещнах цялостна поддръжка. В постройката на кметството те подсигури помещение, което да се употребява за задачите на свободна психическа поддръжка от жители, живущи в региона. Услугата към този момент става разпознаваема, като всеки, който не може да позволи някакъв персонален или колективен проблем, има потребност от професионална консултация и поддръжка, може да посети приемната. Опитът ми най-много е обвързван с хора с друг обществен статус на възраст сред 12 и 65 + години. Провеждам самостоятелни съвещания, медиация на група от хора или двойки, работа с младежи.

– Каква съгласно Вас е настройката на хората по отношение на потребността от психическата процедура като цяло?

–Усещам, че в нашето общество продължава да битуват някои легенди и стандарти за психическата работа и процедура, които граничат с по-скоро непрофесионализма, в сравнение с с това, което съществено и скъпо може да се свърши в интерес на обособени лица или групи от хора. Признак на не-развитите общества е схващането, че психическата поддръжка е отредена за „ лудите “. Точно тук е тънката разлика сред работата на клиничната логика на психиката и на общата логика на психиката. Това, че някакъв проблем не е клиничен, или не води до разстройства, не значи, че не е нужна работа с психолог. Тази поддръжка не трябва да се заобикаля.

Психологията е неоспоримо сериозна просвета в развития свят и има принос за едни от най-важните неща, които ни се случват. Неща, които всеобщо хората не осъзнават. Моят метод да им оказа помощ еда трансформират тази визия е да закарам личните си опит и подготовка при тях.

– Напоследък доста постоянно се загатва за положението „ бърнаут “. Вашият професионален опит сблъсква ли ви с това?

– Да, съвременен станат термина „ бърнаут “, някаква форма на прегаряне, придружена от професионални и/ или житейски компликации. Този проблем се среща непрекъснато по една доста елементарна причина – в годините обратно, откогато въпреки всичко логиката на психиката доби известност в България. Има хора, които са свързани с нашата просвета или пък са псевдо експерти – известни лица, провеждащи семинари или други мероприятия, като доста съществено натъртват на позитивните страсти. На позитивните прекарвания, изобщо на крайния позитивизъм – “как Вселената може да ти докара едно или друго, ти по какъв начин да си кодираш най-хубавите прекарвания ”. Добре, единствено че това са неща, свързани по-скоро с “фентъзи ”, в сравнение с с действителния живот. И в последна сметка малко са хората, които обръщат внимание на другата прекаленост. Не бива да забравяме, че даже и позитивните страсти и желанието да ги постигаш може да те “стопли ” дотолкоз, метафорично казано, че чак да “прегориш ”.

– Тази пренавитост за „ позитивните неща “ по какъв начин се отразява на младежите?

– В началото на тази календарна година имах клиент – момче на 17 години, което още не работи, тъй като към момента върви на учебно заведение. Това не беше професионално прегаряне. Тийнейджърът е с естествен обществен статус, със крепко семейство, положителни другарски връзки, сериозна другарка. И все пак положително, което го заобикаля, той беше достигнал до прочувствено прегаряне. Точно това „ положително “, за което си приказваме. В този смисъл, даже младежите стигат до “бърнаут ”, който не е наложително да бъде привързан с трудова претовареност. Представете си едно 17-годишно момче, което към този момент е стигнал до това положение и действително не знае по какъв начин да продължи напред. А той, животът му, както има една приказка, дори не е почнал да се случва.

– Какво съветвате младежите, които се пренавиват и доближават до “прегаряне ”?

–В образованието ни не се визира една доста значима тематика. Никой не ги учи да си задават въпроси. Най-важното нещо, което един човек – юноша, дете, възрастен, може да направи, с цел да има реалистична оценка за заобикалящата го среда и протичащото се с тях, там е да съпоставят визията си за света към себе си с действителността. Тоест, да си задаваш въпроси непрекъснато дали това, което виждаш, мислиш, чувстваш – е реалистично, или нещо генерално се разминава някъде. Живеем във време на осведомително пренасищане и доста елементарно можем да бъдем подведени, а в този момент повече от всеки път е значимо да си задаваме въпроси.

– Явно ни плаши нещо в връзката със самите себе си, щом я заобикаляме?

–Плаши ни отговорността, която заобикаляме. Обещанията, които не можем да осъществим.

– В тази връзка, интервалът преди Нова година се характеризира с равносметка. Повечето пъти кроим обещания за бъдещето, свързани със самоусъвършенстване или съществена смяна, която желаеме за живота си. Как разглеждате това събитие?

–Да си обещаваме е най-често обвързвано с наши съкровени и чисто човешки усеща и страсти, които изпитваме. А това, че за миналите към стотина години човечеството отдава на този интервал в годината малко по-специфично значение, към този момент способства в допълнение с нови страсти. Това е едното от нещата. Другото е обвързвано с обстоятелството, че в последна сметка приказваме за някакъв край, било то на една календарна година, и началото на последваща. Ражда се и доза вяра, че в последна сметка следва нещо ново да се случи. Надеждата за нещо, което можем да създадем по-добре, че можем да изправим някои неточности.

Това, което може би най-силно се свързва с философския смисъл на обещанието, обвързвано с това по какъв начин хората изпитват възприятие на виновност и по какъв начин го отработват. В практическа форма – като дейности, като прекарвания, като нещо, което считаме да изправим. Всичко това минава през възприятието за виновност.

– Къде се корени връзката сред виновността и нуждата да си обещаваме?

– Това са процеси, които са по-скоро свързани с другите възрасти. Ако погледнем какво може да обещаят едни деца на възрастните: “Ще бъдем по-послушни през идната година ”, да вземем за пример. Красноречиво е, че когато Дядо Коледа идва, носи дарове на послушните деца, а на неприятните – въглен. При възрастните това се отразява по различен метод. Ако имаме чувството, че не сме били задоволително положителни, обещаваме, че ще бъдем, проектираме проекти.

– Когато обещаваме на себе си или когато го обещаваме на другите, сме по-склонни да следваме някакви цели, свързани с това да отстоим на думата си?

–Повечето хора такива обещания ги вършат на база реалистична самокритика. Какво биха могли да реализират, познавайки себе си, познавайки качествата си. И все пак всеки един от нас знае, че поставяйки си някаква цел, обещавайки си да я реализира, въпреки всичко би трябвало нещо да направи в тази посока.

– Необходимо ли ни е ново начало, с цел да станем изпълнителни по отношение на нещата, които си обещаваме?

–Това е като тематиката кое е първо – яйцето или кокошката. Защо и по какъв начин хората в миналото са почнали да основават някакъв тип летоброене? Историята се изрича задоволително красноречиво по тези въпроси. В последна сметка всичко това е било обвързвано с цикли на живота и това е донесло тази нужда. По същия метод – това важи и за вътрешния свят на хората. Имаме потребност да знаем, че понякога ще се случи смяна. Но дали и по какъв начин измерваме времето физически не е от никакво значение в тази ситуация. По-важното е, че живота ни върви напред. Растем, остаряваме и през това време имаме потребност от тази цикличност. А както в доста аспекти на живота, отговорността идва най-после. Когато сме дали обещание, че нещо следва да създадем, даже сами пред себе си, носим някаква отговорност. А отговорността не е нещо тежко, нали?

– Но и доста хора се опасяват да се сблъскат с момента, в който поемат отговорност – пред себе си или близките...

–Има един изконен боязън, който е обвързван с инстинкта за оцеляване при хората. Това е страхът от непознатото. Всяка една смяна, даже да считаме, че е следена или диктувана от нас, има постоянно доза неизясненост. Инстинктът за самозапазване тук се разсънва, като ни споделя, че даже и да знаем, че желаеме нещо хубаво да реализираме, постоянно може и да не се получи.

– Има ли нещо, което желаете да кажете на хората преди Нова година?

– Задавайте си въпроси, предизвиквайте се. Много е значимо да се питаме, да не забравяме да поддържаме връзка със себе си. Да стигнеш самичък до отговорите на тези въпроси от време на време е мъчно, по тази причина посещаването на експерт е потегляне в вярната посока. С риск да се повторя - логиката на психиката не е нещо, което ще аргументи щета, в случай че се прави както би трябвало и от който би трябвало. Единственото, което може да направи – е да оказва помощ.