Как да стесним полето на произвол на главния прокурор?
Общественото доверие към прокуратурата стъпва на две неща - първо, когато някой съответно се обърне по собствен проблем, второ - по обществено известните преписки. Човек не доста постоянно персонално прибягва до използването на тези услуги. По-често той построява своето усещане и отношение към прокуратурата въз основата на публично известните проблеми, които отзвучават в пространството.
От своя страна те се развиват по два познати сюжета - някой си е разрешил да ощети обществения интерес и този някой е стопански мощен или на високи политически позиции. Вторият тип публично значими каузи още веднъж най-често касаят човешката персона, живот и достолепие. И когато липсва настояща и съответна информация по тези каузи доверието в прокуратурата се срутва, неведнъж напълно не без съображение.
А форми на задълбочена отчетност и подробен надзор липсват. Това неизбежно води до срив на целия институционален облик на всички, които работят в тази система, до пристрастеност за свирепи санкции у обществото, които несъпроводени с съответна обществена работа с нарушителя не водят също до нищо.
После неизбежно, при опит да се стигне до детайлна информация по съответна кореспонденция, вниманието се насочва към основния прокурор, въпреки всичко тази система е по този начин устроена, той пък нещо споделя за това по какъв начин всичко зависи от наблюдаващия прокурор. Накрая една ловко гримирана говорителка изборно изстрелва някаква информация и всичко продължава както досега.
За да не вървим по тези неуместни и безполезни за всички ни пътища е открито позволение в законопроекта за преурeждане статуса на основния прокурор. То се показва в увеличаване на два инструмента за приемане на информация.
Първият е опцията медиите и цивилен организации да желаят достъп до актовете на прокурора по съответно дело, вторият - посредством въвеждане на законово равнище каква информация да показва основният прокурор при годишното си чуване пред Народното събрание.
Малко елементи.
Относно достъпа до съответно произвеждане
Към сегашния миг Наказателно-процесуалният кодекс е повече от сбито обстоен. Съгласно член 198, алинея 1 материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение на прокурора. Дотук завършва опитът за каквато и да била информация.
Каква опция се предлага в законопроекта, направен от екипа на Надежда Йорданова и доразвит от същия екип, останал и при министъра на правораздаването Крум Зарков:
Представителите на средствата за всеобща информация и на юридически лица с нестопанска цел за реализиране на активност в социална изгода следва да имат право на достъп до постановленията на прокурора за 1/ отхвърли да образува досъдебно произвеждане, 2/ за прекъсване и 3/за преустановяване на наказателното произвеждане.
Отделно от това, отвод може да бъде предписан при изискване, че постановленията съдържат класифицирана информация или друга предпазена загадка в случаите, планувани със закон, или достъпът визира ползите на трето лице и то категорично е отказало даване на желаната информация и в тази ситуация не е налице надделяващ публичен интерес.
Самият отвод следва да предстои на правосъден надзор, което е гаранция за стимулирани и следени дейности от страна на наблюдаващия прокурор.
Относно годишния отчет на основния пред Парламентахл
При настоящите разпореждания на Закона за правосъдната власт основният прокурор годишно до 30 април внася в пленума на Висшия правосъден съвет годишен отчет за използването на закона и за активността на прокуратурата и на проверяващите органи и го разгласява на интернет страницата на прокуратурата. Ако внесе свободно съчинение – свободно му е убеждението да прави това и толкоз. После този отчет се показва пред Събранието, където множеството от депутатите не смеят да питат, а на тези, които питат им се споделя, че не знаят какво да питат/и в това има детайл на истина/ или им се споделя, че нямат право да питат. За да се предотврати това безконтролно институционално държание на основния прокурор, който и да е той, е препоръчано следното:
Главният прокурор годишно да внася в Народното събрание отчет по отношение на активността на прокуратурата по противопоставяне на корупционните закононарушения, който включва информация и разбор за: формирани и завършили каузи за корупционни престъпления; за корупционни закононарушения от висок публичен интерес отчетът съдържа информация за етапа, на която се намират делата, брой на неоправдателни и оправдателни присъди, други учредения за привършване на производствата; разбор на периодите за осъществяване на следствията, качеството на обвинителните актове и аргументите за съответния резултат от производството. Корупционните закононарушения от висок публични интерес се дефинират въз основа на критерии, които включват служба на лицето в йерархията на органите на обществена власт, степен на обиден интерес и степен на социална значителност и обществен интерес.
Така при дейни медии и при дейни политици полето на произвол от страна на основния лека бавно се стеснява, мъчно и постепенно, само че това разрешава средата.
Още по темата
От своя страна те се развиват по два познати сюжета - някой си е разрешил да ощети обществения интерес и този някой е стопански мощен или на високи политически позиции. Вторият тип публично значими каузи още веднъж най-често касаят човешката персона, живот и достолепие. И когато липсва настояща и съответна информация по тези каузи доверието в прокуратурата се срутва, неведнъж напълно не без съображение.
А форми на задълбочена отчетност и подробен надзор липсват. Това неизбежно води до срив на целия институционален облик на всички, които работят в тази система, до пристрастеност за свирепи санкции у обществото, които несъпроводени с съответна обществена работа с нарушителя не водят също до нищо.
После неизбежно, при опит да се стигне до детайлна информация по съответна кореспонденция, вниманието се насочва към основния прокурор, въпреки всичко тази система е по този начин устроена, той пък нещо споделя за това по какъв начин всичко зависи от наблюдаващия прокурор. Накрая една ловко гримирана говорителка изборно изстрелва някаква информация и всичко продължава както досега.
За да не вървим по тези неуместни и безполезни за всички ни пътища е открито позволение в законопроекта за преурeждане статуса на основния прокурор. То се показва в увеличаване на два инструмента за приемане на информация.
Първият е опцията медиите и цивилен организации да желаят достъп до актовете на прокурора по съответно дело, вторият - посредством въвеждане на законово равнище каква информация да показва основният прокурор при годишното си чуване пред Народното събрание.
Малко елементи.
Относно достъпа до съответно произвеждане
Към сегашния миг Наказателно-процесуалният кодекс е повече от сбито обстоен. Съгласно член 198, алинея 1 материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение на прокурора. Дотук завършва опитът за каквато и да била информация.
Каква опция се предлага в законопроекта, направен от екипа на Надежда Йорданова и доразвит от същия екип, останал и при министъра на правораздаването Крум Зарков:
Представителите на средствата за всеобща информация и на юридически лица с нестопанска цел за реализиране на активност в социална изгода следва да имат право на достъп до постановленията на прокурора за 1/ отхвърли да образува досъдебно произвеждане, 2/ за прекъсване и 3/за преустановяване на наказателното произвеждане.
Отделно от това, отвод може да бъде предписан при изискване, че постановленията съдържат класифицирана информация или друга предпазена загадка в случаите, планувани със закон, или достъпът визира ползите на трето лице и то категорично е отказало даване на желаната информация и в тази ситуация не е налице надделяващ публичен интерес.
Самият отвод следва да предстои на правосъден надзор, което е гаранция за стимулирани и следени дейности от страна на наблюдаващия прокурор.
Относно годишния отчет на основния пред Парламентахл
При настоящите разпореждания на Закона за правосъдната власт основният прокурор годишно до 30 април внася в пленума на Висшия правосъден съвет годишен отчет за използването на закона и за активността на прокуратурата и на проверяващите органи и го разгласява на интернет страницата на прокуратурата. Ако внесе свободно съчинение – свободно му е убеждението да прави това и толкоз. После този отчет се показва пред Събранието, където множеството от депутатите не смеят да питат, а на тези, които питат им се споделя, че не знаят какво да питат/и в това има детайл на истина/ или им се споделя, че нямат право да питат. За да се предотврати това безконтролно институционално държание на основния прокурор, който и да е той, е препоръчано следното:
Главният прокурор годишно да внася в Народното събрание отчет по отношение на активността на прокуратурата по противопоставяне на корупционните закононарушения, който включва информация и разбор за: формирани и завършили каузи за корупционни престъпления; за корупционни закононарушения от висок публичен интерес отчетът съдържа информация за етапа, на която се намират делата, брой на неоправдателни и оправдателни присъди, други учредения за привършване на производствата; разбор на периодите за осъществяване на следствията, качеството на обвинителните актове и аргументите за съответния резултат от производството. Корупционните закононарушения от висок публични интерес се дефинират въз основа на критерии, които включват служба на лицето в йерархията на органите на обществена власт, степен на обиден интерес и степен на социална значителност и обществен интерес.
Така при дейни медии и при дейни политици полето на произвол от страна на основния лека бавно се стеснява, мъчно и постепенно, само че това разрешава средата.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ