Огнян Минчев: Вече две години сме между статуквото и неубедителната алтернатива
" Общественият спор от лятото на 2020 година, който бе предназначен да инициира обновяване на българското общество и българската политика, на процедура зацикли в невъзможността нито статуквото от преди лятото на 2020 година да бъде непокътнато, нито алтернативата да бъде наложена в развиването на българското общество. Вече две години и половина ние оставаме по средата сред наследеното статукво и разпокъсаната и незадоволително безапелационна опция ". Това сподели политологът Огнян Минчев пред " Фокус " по тематиката за устойчиво държавно управление през последните години и какви трендове за последващи парламенти и акции бяха заложения в 48-ото Народно заседание.
От думите на политолога стана ясно, че невъзможността да се сформира устойчиво ръководство се състои в поредност от поредност от фактори и аргументи. Самото публично надигане през лятото на 2020 година беше подбудено от мощен вътрешен спор сред другите крила на българската посткомунистическа олигархия.
" Господстващото крило към така наречен " Сараевско-библиотекарска " формация стартира да притиска останалата част от олигархичната инфраструктура. Започна да изисква и да постанова арести и преструктуриране на икономическото пространство на олигархичен надзор в България, което докара до обединяване на различните олигарси. Това обединяване на процедура беше организационният мотор на митинга, който избухна през 2020 година ", сподели Минчев.
Той добави, че това не значи, че са без значение другите фактори, само че тъкмо този изиграва ролята на запалител. Вторият значим фактор за неубедителната смяна е разделянето на българското общество, в това число и по демографски симптом. Поради олигархичния надзор върху българската политика и общество през първите две десетилетия на 21-ви век, ние попаднахме в една характерна обстановка, в която младите генерации на България, родените през 80-те и 90-те години на процедура нямаха нито достъп, нито предпочитание за достъп до политическата система и до присъединяване в политическото ръководство на страната.
" Получи се едно амортизиране в политическата система на свръхпредставителство на по-старите генерации. Протестите от 2020 година демонстрираха за първи път, че младите генерации на България навлизат интензивно в публичния живот и имат своите искания да ръководят ", добави политологът.
Минчев акцентира, че казусът е в чисто демографски проект - тези млади генерации са социологически не добре показани, те са по-малоборойни, в сравнение с по-възрастните. Този фактор докара до незадоволителна представителност на политическо ниво на силите на смяната. А третият фактор, който е причина за това неубедително развиване на процеса на обновяване на българската политика и общество, е разпокъсаността и до известна степен пейоративността (бел.ред.: негативност, негативна оценка) на известна част на силите на смяната.
" Наред със основаната през 2021-ва година партия " Продължаваме Промяната " и главната прозападна коалиция " Демократична България " на политическата сцена излязоха много по-малки и по-шумни, кресливи, само че не безапелационни в политически проект политически обединения. Те бяха интегрирани в общото разбиране за партии на смяната, само че не можаха по никакъв метод да потвърдят своя капацитет за каквато и да е сериозна и смислена политическа активност ", сподели още Огнян Минчев.
От думите на политолога стана ясно, че невъзможността да се сформира устойчиво ръководство се състои в поредност от поредност от фактори и аргументи. Самото публично надигане през лятото на 2020 година беше подбудено от мощен вътрешен спор сред другите крила на българската посткомунистическа олигархия.
" Господстващото крило към така наречен " Сараевско-библиотекарска " формация стартира да притиска останалата част от олигархичната инфраструктура. Започна да изисква и да постанова арести и преструктуриране на икономическото пространство на олигархичен надзор в България, което докара до обединяване на различните олигарси. Това обединяване на процедура беше организационният мотор на митинга, който избухна през 2020 година ", сподели Минчев.
Той добави, че това не значи, че са без значение другите фактори, само че тъкмо този изиграва ролята на запалител. Вторият значим фактор за неубедителната смяна е разделянето на българското общество, в това число и по демографски симптом. Поради олигархичния надзор върху българската политика и общество през първите две десетилетия на 21-ви век, ние попаднахме в една характерна обстановка, в която младите генерации на България, родените през 80-те и 90-те години на процедура нямаха нито достъп, нито предпочитание за достъп до политическата система и до присъединяване в политическото ръководство на страната.
" Получи се едно амортизиране в политическата система на свръхпредставителство на по-старите генерации. Протестите от 2020 година демонстрираха за първи път, че младите генерации на България навлизат интензивно в публичния живот и имат своите искания да ръководят ", добави политологът.
Минчев акцентира, че казусът е в чисто демографски проект - тези млади генерации са социологически не добре показани, те са по-малоборойни, в сравнение с по-възрастните. Този фактор докара до незадоволителна представителност на политическо ниво на силите на смяната. А третият фактор, който е причина за това неубедително развиване на процеса на обновяване на българската политика и общество, е разпокъсаността и до известна степен пейоративността (бел.ред.: негативност, негативна оценка) на известна част на силите на смяната.
" Наред със основаната през 2021-ва година партия " Продължаваме Промяната " и главната прозападна коалиция " Демократична България " на политическата сцена излязоха много по-малки и по-шумни, кресливи, само че не безапелационни в политически проект политически обединения. Те бяха интегрирани в общото разбиране за партии на смяната, само че не можаха по никакъв метод да потвърдят своя капацитет за каквато и да е сериозна и смислена политическа активност ", сподели още Огнян Минчев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ