Фините прахови частици може би са фактор за появата на деменция
Обсервационно изследване на канадски откриватели е разкрило съществени доказателства за връзка сред излагането на фини прахови частици и развиването на деменция, заяви pharmatimes.com.
В проучването, оповестено в списание Neurology, екипът проучва информацията, събрана от 17 извършени изследвания, които правят оценка връзката сред деменцията и замърсяването на въздуха. Общият брой население, включено в изследванията, е 91 млн. души, като 5,5 млн. от тях са били диагностицирани с деменция.
Изследователите съпоставят равнищата на излагане на замърсяване на въздуха при хора със и без деменция и откриват, че хората, които не са развили деменция, са имали по-ниска междинна дневна експозиция на фини прахови частици от вдишвания въздух, в сравнение с хората, които са развили деменция.
По-конкретно, те са открили, че рискът от деменция се усилва с 3% за всеки 1µg/m3 нарастване на експозицията на фини прахови частици.
Екипът също по този начин е разгледал и други класове замърсители като азотните оксиди, азотния диоксид и експозицията на озон, само че при тях е разкрил незначителна връзка с риска от деменция, когато тези други класове замърсители се преглеждат независимо.
Обсервационното изследване следва скорошен отчет на държавното управление на Англия, квалифициран от Комитета за медицинските резултати на замърсителите на въздуха, оповестен през юли, който е откри връзка сред замърсителите на въздуха и ускоряването на спада на когнитивните функционалности и риска от развиване на деменция.
„ Alzheimer’s Research UK има вяра, че държавно управление на Обединеното кралство би трябвало да направи повече, с цел да се оправи с този проблем “, разяснява доктор Сара Имарисио, началник на проучванията в Alzheimer’s Research UK.
„ Предложените цели за качество на въздуха нямат упоритостта за понижаване на замърсяването с прахови частици допустимо най-бързо. Ето за какво ние призоваваме държавното управление да приложи безвредни, само че също по този начин реалистични и постижими цели, в сходство с насоките на Световната здравна организация и постигането на равнища от 10µg/m3 PM2.5 до 2030 година “, добавя тя.
Д-р Имарисио също по този начин акцентира, че има няколко биологични пояснения, които биха могли да стоят зад връзката сред замърсяването на въздуха и деменцията и че са нужни повече проучвания, с цел да се разбере механизма на влияние на фините прахови частици като фактор извършител на това положение.
Праховите частици са примес от твърди частици и течни капчици от изгарянето на изкопаеми горива и азотен оксид, също създаден от отработените газове от пътния трафик. Поради дребния размер на доста от съставените елементи, които образуват прахови частици, някои от тези отрови могат да навлязат в кръвния поток и да циркулират свободно из човешкия организъм, като се натрупват в сърцето, мозъка и други органи. Следователно, излагането може да докара до съществени въздействия върху здравето, изключително при уязвими групи хора – млади и доста възрастни, както и хора с респираторни проблеми, напомнят експерти.
В проучването, оповестено в списание Neurology, екипът проучва информацията, събрана от 17 извършени изследвания, които правят оценка връзката сред деменцията и замърсяването на въздуха. Общият брой население, включено в изследванията, е 91 млн. души, като 5,5 млн. от тях са били диагностицирани с деменция.
Изследователите съпоставят равнищата на излагане на замърсяване на въздуха при хора със и без деменция и откриват, че хората, които не са развили деменция, са имали по-ниска междинна дневна експозиция на фини прахови частици от вдишвания въздух, в сравнение с хората, които са развили деменция.
По-конкретно, те са открили, че рискът от деменция се усилва с 3% за всеки 1µg/m3 нарастване на експозицията на фини прахови частици.
Екипът също по този начин е разгледал и други класове замърсители като азотните оксиди, азотния диоксид и експозицията на озон, само че при тях е разкрил незначителна връзка с риска от деменция, когато тези други класове замърсители се преглеждат независимо.
Обсервационното изследване следва скорошен отчет на държавното управление на Англия, квалифициран от Комитета за медицинските резултати на замърсителите на въздуха, оповестен през юли, който е откри връзка сред замърсителите на въздуха и ускоряването на спада на когнитивните функционалности и риска от развиване на деменция.
„ Alzheimer’s Research UK има вяра, че държавно управление на Обединеното кралство би трябвало да направи повече, с цел да се оправи с този проблем “, разяснява доктор Сара Имарисио, началник на проучванията в Alzheimer’s Research UK.
„ Предложените цели за качество на въздуха нямат упоритостта за понижаване на замърсяването с прахови частици допустимо най-бързо. Ето за какво ние призоваваме държавното управление да приложи безвредни, само че също по този начин реалистични и постижими цели, в сходство с насоките на Световната здравна организация и постигането на равнища от 10µg/m3 PM2.5 до 2030 година “, добавя тя.
Д-р Имарисио също по този начин акцентира, че има няколко биологични пояснения, които биха могли да стоят зад връзката сред замърсяването на въздуха и деменцията и че са нужни повече проучвания, с цел да се разбере механизма на влияние на фините прахови частици като фактор извършител на това положение.
Праховите частици са примес от твърди частици и течни капчици от изгарянето на изкопаеми горива и азотен оксид, също създаден от отработените газове от пътния трафик. Поради дребния размер на доста от съставените елементи, които образуват прахови частици, някои от тези отрови могат да навлязат в кръвния поток и да циркулират свободно из човешкия организъм, като се натрупват в сърцето, мозъка и други органи. Следователно, излагането може да докара до съществени въздействия върху здравето, изключително при уязвими групи хора – млади и доста възрастни, както и хора с респираторни проблеми, напомнят експерти.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ