Образователна бедност заради пандемията: Българските ученици...
Образователното закъснение на българските възпитаници вследствие на пандемията е 1 година, до момента в който в други приблизително развити страни е към 6,8 месеца. Световната банка и ЮНЕСКО вкараха термина просветително закъснение дружно още един – просветителна беднотия. Ако преди пандемията тя е засягала 53 от 100 деца, в този момент към този момент е 63%. Този индикатор касае главно учениците в риск.
Равнището е засечено не посредством стандартизирано премерване на познания и умения, а като са взети поради разнообразни фактори и резултати от PISA в предходни години. „ Но даже и да не са безусловно точни, данните са тревожни.
У нас имаме рецесия в рецесия – върху нерешените проблеми в образованието е насложена и коронавирус проблематиката
споделя Наталия Митева, управител обучение и обществени действия в “Телелинк бизнес сървисис “ – най-големия снабдител на просветителна инфраструктура в България. Тя предвижда, че вследствие на пандемията хибридното образование ще е новата действителност в образованието и политиките в бранша би трябвало да са съобразени точно с нея. Те обаче изостават освен в това отношение, а и по отношение на стратегически цели, написани още преди началото на коронавирус обстановката.
Това демонстрира годишният отчет на „ Образование България 2030 “, който бе показан онлайн нощес. Организацията прави годишен мониторинг на бранша, като тазгодишният наблюдава динамичността в последните 5 година от влизането в действие на Закона за предучилищното и учебното обучение. Заключенията обаче не са оптимистични и отчетът носи името „ Образование в застой “. „ Голяма част от проблемите отново са на дневен ред.
Били са направени стъпки, само че или не са били ефикасни, или резултатът въобще не е бил мерен.
Стратегическите документи също са залагали по-високи цели от постигнатите “, обобщава ръководителят на Сдружение „ Образование България 2030 “ Веселин Димитров.
Един от главните проблеми, които за следващ път слага отчетът, е за метода на преподаване и изпитване – тъй че да се натрупат и мерят не познания, а умения. Заключението е, че актуалните изпитни формати – национални външни оценения и матури, не мерят това, което настояват - уменията за практическо използване на знанията. Извън системата на отчитане остават специфики по региони и резултатът от частните уроци. Догодина следва новото проучване на PISA, което ще регистрира и въздействието на коронавирус, само че данните от последното през 2018 година са тревожни – 46% от 15-годишните у нас са функционално необразовани и не покриват базови условия по български език, математика и естествени науки. Препоръката в отчета е насочване към компетентностния метод и смяна в националните изпитни формати.
Според отчета 80,7% от неотдавна приключилите образованието си на възраст сред 20 и 34 година са заети. В Европейски Съюз равнището е 80,9%. Но 85% от работодателите считат, че намирането на фрагменти с нужната подготовка е по-трудно отпреди. Затова създателите на отчета упорстват за механизъм, който да прави оценка на качеството на образованието
Положителна наклонност е растежът на разноските за обучение – от 4% през 2014 година на 4,5% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година
Увеличаването на средствата е належащо, само че единствено по себе си не покачва качеството,
отбелязва анализът. Той регистрира растежа на заплатите като значима стъпка, само че обръща внимание и на потребността от по-качествена и ефикасна продължаваща подготовка. В момента тя регистрира брой учители, минали даден курс, само че не наблюдава по какъв начин това образование се е отразило в класната стая – на методите на преподаване, резултатите и държанието на учениците, сподели Стефан Лазаров, учебен специалист и съавтор на отчета. Няма знак да вземем за пример какъв брой от учителите след спомагателна подготовка развиват медийната просветеност на учениците. Напълно официално учащи компании прибавят STEM в предлаганите тематики, без да се трансформира значително ориентацията на образованието.
Буксуваме и в казуса с отпадащите възпитаници – цифрите на излезлите от системата на образованието и върнатите назад с работа по Механизма за обсег варират всяка година, само че остава без смяна индикаторът, че годишно отпадащите от учебно заведение са към 10 000.
Сериозен проблем е и непрекъснатото събиране на данни, което натоварва административно системата, а в това време те не са съотносими с масивите на Национален статистически институт, не могат да служат нито за противоположна връзка, нито за създаване на политики.
В огромната си част изводите от отчета на „ Образование 2030 “ съответстват със заключенията от разбор на Световната банка, огласен преди дни. И двата регистрират, че увеличеното финансиране се влага в действия, само че не и в резултати. " Пренареждането би трябвало да се случи от призмата на това учениците да мръднат напред – не с асимилиране на образователен материал, а с умения и реализация.
Да се насочват към специалности с по-голяма добавена стойност, в сравнение с изисква местенето на кашони,
споделя Наталия Митева.
Визията на „ Образование България 2030 “ е, че е належащо фокусът да се върне върху компетеностния метод и преодоляването на основни компетентности, вместо възпроизвеждане на познания. Разписан в закона и в стратегическите документи, той бе преместен от пандемията - към обезпечаване на устройства и интернет. Сега отново започваме да приказваме, че децата нямат умения, а загубихме доста време, преди да се върнем към този въпрос, споделя Стефан Лазаров.
Средищните учебни заведения да станат обединени, с цел да задържат до 10. клас
Децата в риск онлайн изостанаха още повече, други развиха инертност от свръхамбиции на родителите
" Децата с просветителни усложнения влязоха с тях в онлайн образованието и изостанаха още повече – споделя учебната директорка Тодорка Русинова. – Проблемът е, че не са подкрепени от родителите. Осигуряването на устройства и интернет не докара до интензивно присъединяване в процеса. Обучавахме и баби, и лели, и дядовци зад устройствата, които дадохме. Но децата не бяха в положение да се оправят със дилемите. “
Дора Русинова, шеф на ОУ " Светлина "
Според директорката друга група, която се оформя при връщане в присъствено образование, е на деца, изпаднали в инертност. Техните родители демонстрираха свръхамбиции в образованието онлайн, само че кого оценяваме – тях или учениците, пита Русинова. В резултат на това държание децата са изгубили чувството, че могат да се оправят сами.
В началото на тази образователна година е измерен и сериозен растеж на тревога в 4.-5.клас.
Според директорката Механизмът за обсег не е ефикасен. Тя слага и въпроса за учениците след 7. клас от малцинствата и от дребни обитаеми места, които родителите не пускат в града от боязън. Те още нямат навършени 16 година и по закон подлежат на наложително обучение. Но остават вкъщи и бързо фамилията стартира да ги употребява като работна мощ
Въртим ги в известно време в Механизма, само че нямаме мост към вътрешната настройка в общността,
обобщава Русинова. Предложението й е средищните учебни заведения, които събират възпитаници от по няколко села, да станат обединени. Тогава ще могат да задържат учениците от покрайнината до 10. клас.
Според нея понятието „ компетентности на 21. век звучи имагинерно за огромна част от гилдията. „ Учителите не могат да излязат от рамката на своето мислене, а компаниите за образование не оферират съответни тематики. Звучат съвременно, новаторски и STEM, само че какъв брой от организациите образоват с съответния инструментариум “, пита директорката. Често следващата спомагателна подготовка се свежда до събиране на екипа в СПА хотел и се води от организации, които оферират учебници. Според Русинова би трябвало да се редуцират и броят на квалификационните центрове, и на образованията – да се сведат до 2-3 по основни въпроси, само че в действителност смислени. Иначе се натрупат официално заеми, което води след това до официално атестиране на учителите и в последна сметка нито те са подкрепени, нито се покачват качеството на преподаване и резултатите на децата.
А педагозите от ден на ден прегарят професионално, предизвестява Русинова, и светва повече да се слуша гласът на хората от „ бойното поле “. Колкото до образователните стратегии, фактологията убива функционалността. Затова е нужно освен да се олекотят, а да има и съдържателни промени, насочени не към заучаване, а към практическо използване.
Равнището е засечено не посредством стандартизирано премерване на познания и умения, а като са взети поради разнообразни фактори и резултати от PISA в предходни години. „ Но даже и да не са безусловно точни, данните са тревожни.
У нас имаме рецесия в рецесия – върху нерешените проблеми в образованието е насложена и коронавирус проблематиката
споделя Наталия Митева, управител обучение и обществени действия в “Телелинк бизнес сървисис “ – най-големия снабдител на просветителна инфраструктура в България. Тя предвижда, че вследствие на пандемията хибридното образование ще е новата действителност в образованието и политиките в бранша би трябвало да са съобразени точно с нея. Те обаче изостават освен в това отношение, а и по отношение на стратегически цели, написани още преди началото на коронавирус обстановката.
Това демонстрира годишният отчет на „ Образование България 2030 “, който бе показан онлайн нощес. Организацията прави годишен мониторинг на бранша, като тазгодишният наблюдава динамичността в последните 5 година от влизането в действие на Закона за предучилищното и учебното обучение. Заключенията обаче не са оптимистични и отчетът носи името „ Образование в застой “. „ Голяма част от проблемите отново са на дневен ред.
Били са направени стъпки, само че или не са били ефикасни, или резултатът въобще не е бил мерен.
Стратегическите документи също са залагали по-високи цели от постигнатите “, обобщава ръководителят на Сдружение „ Образование България 2030 “ Веселин Димитров.
Един от главните проблеми, които за следващ път слага отчетът, е за метода на преподаване и изпитване – тъй че да се натрупат и мерят не познания, а умения. Заключението е, че актуалните изпитни формати – национални външни оценения и матури, не мерят това, което настояват - уменията за практическо използване на знанията. Извън системата на отчитане остават специфики по региони и резултатът от частните уроци. Догодина следва новото проучване на PISA, което ще регистрира и въздействието на коронавирус, само че данните от последното през 2018 година са тревожни – 46% от 15-годишните у нас са функционално необразовани и не покриват базови условия по български език, математика и естествени науки. Препоръката в отчета е насочване към компетентностния метод и смяна в националните изпитни формати.
Според отчета 80,7% от неотдавна приключилите образованието си на възраст сред 20 и 34 година са заети. В Европейски Съюз равнището е 80,9%. Но 85% от работодателите считат, че намирането на фрагменти с нужната подготовка е по-трудно отпреди. Затова създателите на отчета упорстват за механизъм, който да прави оценка на качеството на образованието
Положителна наклонност е растежът на разноските за обучение – от 4% през 2014 година на 4,5% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година
Увеличаването на средствата е належащо, само че единствено по себе си не покачва качеството,
отбелязва анализът. Той регистрира растежа на заплатите като значима стъпка, само че обръща внимание и на потребността от по-качествена и ефикасна продължаваща подготовка. В момента тя регистрира брой учители, минали даден курс, само че не наблюдава по какъв начин това образование се е отразило в класната стая – на методите на преподаване, резултатите и държанието на учениците, сподели Стефан Лазаров, учебен специалист и съавтор на отчета. Няма знак да вземем за пример какъв брой от учителите след спомагателна подготовка развиват медийната просветеност на учениците. Напълно официално учащи компании прибавят STEM в предлаганите тематики, без да се трансформира значително ориентацията на образованието.
Буксуваме и в казуса с отпадащите възпитаници – цифрите на излезлите от системата на образованието и върнатите назад с работа по Механизма за обсег варират всяка година, само че остава без смяна индикаторът, че годишно отпадащите от учебно заведение са към 10 000.
Сериозен проблем е и непрекъснатото събиране на данни, което натоварва административно системата, а в това време те не са съотносими с масивите на Национален статистически институт, не могат да служат нито за противоположна връзка, нито за създаване на политики.
В огромната си част изводите от отчета на „ Образование 2030 “ съответстват със заключенията от разбор на Световната банка, огласен преди дни. И двата регистрират, че увеличеното финансиране се влага в действия, само че не и в резултати. " Пренареждането би трябвало да се случи от призмата на това учениците да мръднат напред – не с асимилиране на образователен материал, а с умения и реализация.
Да се насочват към специалности с по-голяма добавена стойност, в сравнение с изисква местенето на кашони,
споделя Наталия Митева.
Визията на „ Образование България 2030 “ е, че е належащо фокусът да се върне върху компетеностния метод и преодоляването на основни компетентности, вместо възпроизвеждане на познания. Разписан в закона и в стратегическите документи, той бе преместен от пандемията - към обезпечаване на устройства и интернет. Сега отново започваме да приказваме, че децата нямат умения, а загубихме доста време, преди да се върнем към този въпрос, споделя Стефан Лазаров.
Средищните учебни заведения да станат обединени, с цел да задържат до 10. клас
Децата в риск онлайн изостанаха още повече, други развиха инертност от свръхамбиции на родителите
" Децата с просветителни усложнения влязоха с тях в онлайн образованието и изостанаха още повече – споделя учебната директорка Тодорка Русинова. – Проблемът е, че не са подкрепени от родителите. Осигуряването на устройства и интернет не докара до интензивно присъединяване в процеса. Обучавахме и баби, и лели, и дядовци зад устройствата, които дадохме. Но децата не бяха в положение да се оправят със дилемите. “
Дора Русинова, шеф на ОУ " Светлина "
Според директорката друга група, която се оформя при връщане в присъствено образование, е на деца, изпаднали в инертност. Техните родители демонстрираха свръхамбиции в образованието онлайн, само че кого оценяваме – тях или учениците, пита Русинова. В резултат на това държание децата са изгубили чувството, че могат да се оправят сами.
В началото на тази образователна година е измерен и сериозен растеж на тревога в 4.-5.клас.
Според директорката Механизмът за обсег не е ефикасен. Тя слага и въпроса за учениците след 7. клас от малцинствата и от дребни обитаеми места, които родителите не пускат в града от боязън. Те още нямат навършени 16 година и по закон подлежат на наложително обучение. Но остават вкъщи и бързо фамилията стартира да ги употребява като работна мощ
Въртим ги в известно време в Механизма, само че нямаме мост към вътрешната настройка в общността,
обобщава Русинова. Предложението й е средищните учебни заведения, които събират възпитаници от по няколко села, да станат обединени. Тогава ще могат да задържат учениците от покрайнината до 10. клас.
Според нея понятието „ компетентности на 21. век звучи имагинерно за огромна част от гилдията. „ Учителите не могат да излязат от рамката на своето мислене, а компаниите за образование не оферират съответни тематики. Звучат съвременно, новаторски и STEM, само че какъв брой от организациите образоват с съответния инструментариум “, пита директорката. Често следващата спомагателна подготовка се свежда до събиране на екипа в СПА хотел и се води от организации, които оферират учебници. Според Русинова би трябвало да се редуцират и броят на квалификационните центрове, и на образованията – да се сведат до 2-3 по основни въпроси, само че в действителност смислени. Иначе се натрупат официално заеми, което води след това до официално атестиране на учителите и в последна сметка нито те са подкрепени, нито се покачват качеството на преподаване и резултатите на децата.
А педагозите от ден на ден прегарят професионално, предизвестява Русинова, и светва повече да се слуша гласът на хората от „ бойното поле “. Колкото до образователните стратегии, фактологията убива функционалността. Затова е нужно освен да се олекотят, а да има и съдържателни промени, насочени не към заучаване, а към практическо използване.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ