Скъп ли е биткойнът?
Идеята, че „ биткойнът е безценен “, нормално идва от една зрителна машинация: хората виждат номинална цена към 90 хиляди $ и автоматизирано я съпоставят с минали върхове, без да преведат тази цена през действителния свят, през другите възможности и през ролята, която пазарът последователно му приписва. Днес той стои към 89–90 хиляди $. Това не е малко число, само че номиналното число съвсем в никакъв случай не е вярната мерна единица за „ на ниска цена “ или „ скъпо “ в режим на парична фрагментация, при който златото е на исторически крайности, а доверието към дълг и валути се ценообразува все по-нервно.
Най-чистият метод да се види дали биткойнът „ се е надценил “, е да се съпостави не с долари, а със стока, която сама по себе си е мерна единица за съмнение към системата. Златото свърши тази работа десетилетия наред и точно по тази причина сравнението сред тях е по-смислено от ежедневните етикети „ остаряло леговище “ и „ ново “. На 24 януари 2020 биткойнът затвори към 8 445 $, а златото – към 1 571 $ за тройунция. Това значи, че един биткойн тогава „ купуваше “ жестоко 5 тройунции злато – светът още не беше почнал да го цени като аварийна концепция, а повече като опит с цена. На 24 януари 2022 биткойнът беше към 36 656 $. Златото в същия интервал беше към 1 830–1 845 $ за тройунция. Тук към този момент приказваме за съвсем 20 тройунции злато за един биткойн – голяма смяна за две години, която съответства с институционализацията на описа и с ерата, в която парите станаха политически инструмент, а освен счетоводна единица.
И в този момент идва неприятната за мантрата „ безценен е “ детайлност: при днешна цена на златото към 4 989 $ за тройунция, биткойнът отново купува почти 18 тройунции. В златни мерни единици той не наподобява като актив, който е „ избягал “ в нова галактика през 2026; наподобява по-скоро като актив, който е изконсумирал огромната си първична преоценка сред 2020 и 2022, след което е останал в близка орбита по отношение на златото, до момента в който самото злато е направило трагичния ход нагоре. Това е значима психическа рамка: когато едното „ леговище “ лети, а другото не губи относителна мощ по отношение на него, тогава диалогът за „ прекомерно скъпо “ към този момент не е толкоз явен.
Тук обаче е почтено да се каже и противоположното, тъй като другояче анализът се трансформира в девиз. Ако вместо злато вземем силата като мерна единица – петролът и газът са най-подходящи – картината не наподобява „ евтина “. През януари 2022 цената на американския нефт в Къшинг е към 84.48 $ за барел при започване на седмицата на 24 януари. Днес пазарът е към 60 $ за барел в средата на януари 2026. При подобен превод биткойнът купува доста повече барели, в сравнение с тогава, което значи, че по отношение на суровинната сила той наподобява по-скъп. Същото важи и за природния газ: на 20 януари 2026 спот цената в Хенри Хъб е към 4 $ за милион английски топлинни единици. През седмицата на 24 януари 2022 е към 4.20 $ при започване на интервала. Тоест и тук, в енергийна мерна единица, биткойнът не наподобява „ сгънат “.
И тъкмо това е същината, която множеството мнения пропущат: биткойнът не е на ниска цена или безценен „ по принцип “; той е на ниска цена или безценен по отношение на ролята, която му се приписва. Ако го мериш като цифрова суровина, която би трябвало да купува сила, той сега наподобява изопнат. Ако го мериш като конкурираща форма на аварийно доверие – т.е. като актив, който съществува точно поради съмнение към дълга, към политизираните валути и към правото на произвол в паричната архитектура – тогава фактът, че той е в порядък към една десета от оценената стойност на златото в света, стартира да тежи повече от това дали е купил 200 или 1 200 барела нефт. Историческата прилика тук не е „ кой ще победи “, а по какъв начин пазарите трансферират доверие: златото стана колос не тъй като е продуктивно, а тъй като е без контрагент; биткойнът играе същия мач, само че още не е получил институционалната тежест на епохи табиет.
Пазарът обаче е машина за боязън, не за философия. В моменти на стрес той продава най-лесно продаваемото, а след това рационализира. Затова биткойнът може да наподобява „ безценен “ в успокоение и да бъде осъден в суматоха, без това да е несъгласие. Разликата е, че когато активът стартира да се държи като авариен пласт, цената му все по-често се дефинира не от междинния участник, а от пределния покупател, който търси точно недългова форма на стойност, и от пределния продавач, който е все по-нежелан да продава в естествена среда. Посоката е ясна, моментът – не: биткойнът става все по-малко история за „ висока цена “, и от ден на ден история за това дали светът ще одобри, че аварийна функционалност може да съществува и отвън метал и отвън страна.Когато съпоставяме биткойна с Tesla, най-лесната неточност е да ги сложим в един и същи „ клуб на огромните “, като че ли идентичната пазарна стойност значи идентична природа. При биткойна цената е резултат от това какъв брой капитал желае да влезе в лимитирано, предвидимо предложение, без шеф, без баланс, без заричане и без контрагент; при Tesla цената е функционалност на упованията към бъдещи доходи, маржове, конкуренция, регулации и осъществяване. В единия случай рискът е софтуерен и политически, само че протоколен – заложен в разпоредбите и инфраструктурата; в другия рискът е корпоративен – заложен в решенията на управлението, в цикъла на промишлеността и в променливата цена на капитала. На хартия и двете могат да наподобяват „ еднообразно огромни “, само че в дълбочина те са два разнообразни типа залог: Tesla е съсредоточена история, биткойнът е децентрализирана функционалност.
Точно тук се появява нюансът за „ евтиното “ и „ скъпото “. При Tesla, ликвидността е вградена в самата ѝ природа – свободният оборот на акциите е непрекъснат, производният пазар е голям, а индексната поддръжка основава механична база от купувачи и продавачи. При биткойна свободният оборот е по-скоро обществен и поведенчески феномен: част от монетите са изчезнали вечно, друга част са заключени стратегически, трета част просто не се движи при естествени условия. Затова „ пазарна стойност “ подвежда, в случай че се чете като размер, който може да бъде платен или продаден без последици. При биткойна пределният покупател постоянно се сблъсква с отвращение за продажба, а това прави цената доста по-чувствителна към дребни промени в търсенето, в сравнение с наподобява на пръв взор. Парадоксът е, че колкото повече активът се институционализира, толкоз по-малко става „ елементарен за пазаруване “ в огромни количества без цената да реагира, тъй като собствеността става по-„ лепкава “ и по-дългосрочна.
Тезата за изгубените биткойни не е легенда, а систематичен фактор, който непосредствено трансформира стопанската система на предлагането. Не е нужно да се фиксира едно само число, с цел да се разбере логиката: даже консервативното допускане, че важен размер от ранни монети няма да се върне на пазара, значи, че действително търгуемият размер е по-малък от „ формалния “. Това трансформира биткойна в актив, който с времето става по-оскъден освен по протокол, само че и по държание. При Tesla противоположното е правилно: компанията може да усилва капитала си, да издава нови акции, да употребява дълг, да трансформира структурата си. Това не е рецензия, а разлика в природа. Едното е жив организъм, който може да се приспособява и да се финансира; другото е цифров актив с твърди правила, при който „ разширение на предлагането “ не е корпоративно решение, а неспособност.
Следващият слой е преносът на стойност, където биткойнът стартира да наподобява не като „ младо злато “, а като друг инструмент. Златото е висш знак на доверие, само че е тежко, мъчно портативно и в крайни политически режими исторически е било уязвимо към надзор, ограничавания и конфискации. Биткойнът няма физическо наличие, което да бъде спряно на граница, няма потребност от трезор, няма логистика, няма медиатор по формулировка. В интервали на политическа неустановеност това не е философска екстра, а практическа функционалност: опцията цената да бъде преместена бързо и дискретно, без да се разчита на физическо преместване или на институционално позволение, е качествено друго преимущество. Точно заради тази причина сравненията, които остават единствено при „ волатилен против постоянен “, пропущат най-важното – стабилността на златото е непоклатимост на цената, само че преносимостта на биткойна е непоклатимост на действието.
Има и още един неуместен подробност, който усилва тази логичност: институционалната поддръжка. Не в смисъл на гаранция или отбрана, а в смисъл на инфраструктура – контролирани артикули, настойничество, счетоводни рамки, достъп през познати канали за огромни капитали. Именно тази инфраструктура последователно трансформира биткойна от „ актив на запалянковци “ в актив, който може да бъде държан като стратегическа експозиция, без да изисква от институциите да нарушават личните си правила за ръководство на риск. Това не отстранява риска, само че трансформира качеството му: рискът става по-малко обвързван с достъпа и повече обвързван с режима на доверие – дали светът ще третира този актив като пласт на аварийна стойност или ще го върне назад в категорията „ нечиста сделка “. И тук се появява асиметрията: златото към този момент е в съвсем всички аварийни логики, които го искат; биткойнът към момента е в развой на „ узряване на идентичността “, което значи, че неговата оценка не е единствено цена, а оценка на ролята.
Сравнението с Tesla оказва помощ точно тъй като демонстрира разликата сред „ ликвидна история “ и „ протоколна оскъдица “. Tesla може да бъде прелестна компания и да бъде осъдена от цикъла; може да има голяма ликвидност и да преживее дълги интервали на пренареждане на упованията. Биткойнът няма доходи и няма маржове, само че има един-единствен пиедестал, който финансовите пазари схващат инстинктивно: лимитирано предложение без контрагент. Когато към това се прибавят преносимостта на цената и последователното институционално легализиране на достъпа, излиза наяве за какво тезата „ безценен е, тъй като е триллионен “ е повърхностна. Триллионът при компания е резултат от упования за бъдеща продукция. Триллионът при биткойна е резултат от оценка на доверие, оскъдица и преносимост в свят, който все по-често слага под въпрос разпоредбите на остарялата финансова архитектура.
*Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Най-чистият метод да се види дали биткойнът „ се е надценил “, е да се съпостави не с долари, а със стока, която сама по себе си е мерна единица за съмнение към системата. Златото свърши тази работа десетилетия наред и точно по тази причина сравнението сред тях е по-смислено от ежедневните етикети „ остаряло леговище “ и „ ново “. На 24 януари 2020 биткойнът затвори към 8 445 $, а златото – към 1 571 $ за тройунция. Това значи, че един биткойн тогава „ купуваше “ жестоко 5 тройунции злато – светът още не беше почнал да го цени като аварийна концепция, а повече като опит с цена. На 24 януари 2022 биткойнът беше към 36 656 $. Златото в същия интервал беше към 1 830–1 845 $ за тройунция. Тук към този момент приказваме за съвсем 20 тройунции злато за един биткойн – голяма смяна за две години, която съответства с институционализацията на описа и с ерата, в която парите станаха политически инструмент, а освен счетоводна единица.
И в този момент идва неприятната за мантрата „ безценен е “ детайлност: при днешна цена на златото към 4 989 $ за тройунция, биткойнът отново купува почти 18 тройунции. В златни мерни единици той не наподобява като актив, който е „ избягал “ в нова галактика през 2026; наподобява по-скоро като актив, който е изконсумирал огромната си първична преоценка сред 2020 и 2022, след което е останал в близка орбита по отношение на златото, до момента в който самото злато е направило трагичния ход нагоре. Това е значима психическа рамка: когато едното „ леговище “ лети, а другото не губи относителна мощ по отношение на него, тогава диалогът за „ прекомерно скъпо “ към този момент не е толкоз явен.
Тук обаче е почтено да се каже и противоположното, тъй като другояче анализът се трансформира в девиз. Ако вместо злато вземем силата като мерна единица – петролът и газът са най-подходящи – картината не наподобява „ евтина “. През януари 2022 цената на американския нефт в Къшинг е към 84.48 $ за барел при започване на седмицата на 24 януари. Днес пазарът е към 60 $ за барел в средата на януари 2026. При подобен превод биткойнът купува доста повече барели, в сравнение с тогава, което значи, че по отношение на суровинната сила той наподобява по-скъп. Същото важи и за природния газ: на 20 януари 2026 спот цената в Хенри Хъб е към 4 $ за милион английски топлинни единици. През седмицата на 24 януари 2022 е към 4.20 $ при започване на интервала. Тоест и тук, в енергийна мерна единица, биткойнът не наподобява „ сгънат “.
И тъкмо това е същината, която множеството мнения пропущат: биткойнът не е на ниска цена или безценен „ по принцип “; той е на ниска цена или безценен по отношение на ролята, която му се приписва. Ако го мериш като цифрова суровина, която би трябвало да купува сила, той сега наподобява изопнат. Ако го мериш като конкурираща форма на аварийно доверие – т.е. като актив, който съществува точно поради съмнение към дълга, към политизираните валути и към правото на произвол в паричната архитектура – тогава фактът, че той е в порядък към една десета от оценената стойност на златото в света, стартира да тежи повече от това дали е купил 200 или 1 200 барела нефт. Историческата прилика тук не е „ кой ще победи “, а по какъв начин пазарите трансферират доверие: златото стана колос не тъй като е продуктивно, а тъй като е без контрагент; биткойнът играе същия мач, само че още не е получил институционалната тежест на епохи табиет.
Пазарът обаче е машина за боязън, не за философия. В моменти на стрес той продава най-лесно продаваемото, а след това рационализира. Затова биткойнът може да наподобява „ безценен “ в успокоение и да бъде осъден в суматоха, без това да е несъгласие. Разликата е, че когато активът стартира да се държи като авариен пласт, цената му все по-често се дефинира не от междинния участник, а от пределния покупател, който търси точно недългова форма на стойност, и от пределния продавач, който е все по-нежелан да продава в естествена среда. Посоката е ясна, моментът – не: биткойнът става все по-малко история за „ висока цена “, и от ден на ден история за това дали светът ще одобри, че аварийна функционалност може да съществува и отвън метал и отвън страна.Когато съпоставяме биткойна с Tesla, най-лесната неточност е да ги сложим в един и същи „ клуб на огромните “, като че ли идентичната пазарна стойност значи идентична природа. При биткойна цената е резултат от това какъв брой капитал желае да влезе в лимитирано, предвидимо предложение, без шеф, без баланс, без заричане и без контрагент; при Tesla цената е функционалност на упованията към бъдещи доходи, маржове, конкуренция, регулации и осъществяване. В единия случай рискът е софтуерен и политически, само че протоколен – заложен в разпоредбите и инфраструктурата; в другия рискът е корпоративен – заложен в решенията на управлението, в цикъла на промишлеността и в променливата цена на капитала. На хартия и двете могат да наподобяват „ еднообразно огромни “, само че в дълбочина те са два разнообразни типа залог: Tesla е съсредоточена история, биткойнът е децентрализирана функционалност.
Точно тук се появява нюансът за „ евтиното “ и „ скъпото “. При Tesla, ликвидността е вградена в самата ѝ природа – свободният оборот на акциите е непрекъснат, производният пазар е голям, а индексната поддръжка основава механична база от купувачи и продавачи. При биткойна свободният оборот е по-скоро обществен и поведенчески феномен: част от монетите са изчезнали вечно, друга част са заключени стратегически, трета част просто не се движи при естествени условия. Затова „ пазарна стойност “ подвежда, в случай че се чете като размер, който може да бъде платен или продаден без последици. При биткойна пределният покупател постоянно се сблъсква с отвращение за продажба, а това прави цената доста по-чувствителна към дребни промени в търсенето, в сравнение с наподобява на пръв взор. Парадоксът е, че колкото повече активът се институционализира, толкоз по-малко става „ елементарен за пазаруване “ в огромни количества без цената да реагира, тъй като собствеността става по-„ лепкава “ и по-дългосрочна.
Тезата за изгубените биткойни не е легенда, а систематичен фактор, който непосредствено трансформира стопанската система на предлагането. Не е нужно да се фиксира едно само число, с цел да се разбере логиката: даже консервативното допускане, че важен размер от ранни монети няма да се върне на пазара, значи, че действително търгуемият размер е по-малък от „ формалния “. Това трансформира биткойна в актив, който с времето става по-оскъден освен по протокол, само че и по държание. При Tesla противоположното е правилно: компанията може да усилва капитала си, да издава нови акции, да употребява дълг, да трансформира структурата си. Това не е рецензия, а разлика в природа. Едното е жив организъм, който може да се приспособява и да се финансира; другото е цифров актив с твърди правила, при който „ разширение на предлагането “ не е корпоративно решение, а неспособност.
Следващият слой е преносът на стойност, където биткойнът стартира да наподобява не като „ младо злато “, а като друг инструмент. Златото е висш знак на доверие, само че е тежко, мъчно портативно и в крайни политически режими исторически е било уязвимо към надзор, ограничавания и конфискации. Биткойнът няма физическо наличие, което да бъде спряно на граница, няма потребност от трезор, няма логистика, няма медиатор по формулировка. В интервали на политическа неустановеност това не е философска екстра, а практическа функционалност: опцията цената да бъде преместена бързо и дискретно, без да се разчита на физическо преместване или на институционално позволение, е качествено друго преимущество. Точно заради тази причина сравненията, които остават единствено при „ волатилен против постоянен “, пропущат най-важното – стабилността на златото е непоклатимост на цената, само че преносимостта на биткойна е непоклатимост на действието.
Има и още един неуместен подробност, който усилва тази логичност: институционалната поддръжка. Не в смисъл на гаранция или отбрана, а в смисъл на инфраструктура – контролирани артикули, настойничество, счетоводни рамки, достъп през познати канали за огромни капитали. Именно тази инфраструктура последователно трансформира биткойна от „ актив на запалянковци “ в актив, който може да бъде държан като стратегическа експозиция, без да изисква от институциите да нарушават личните си правила за ръководство на риск. Това не отстранява риска, само че трансформира качеството му: рискът става по-малко обвързван с достъпа и повече обвързван с режима на доверие – дали светът ще третира този актив като пласт на аварийна стойност или ще го върне назад в категорията „ нечиста сделка “. И тук се появява асиметрията: златото към този момент е в съвсем всички аварийни логики, които го искат; биткойнът към момента е в развой на „ узряване на идентичността “, което значи, че неговата оценка не е единствено цена, а оценка на ролята.
Сравнението с Tesla оказва помощ точно тъй като демонстрира разликата сред „ ликвидна история “ и „ протоколна оскъдица “. Tesla може да бъде прелестна компания и да бъде осъдена от цикъла; може да има голяма ликвидност и да преживее дълги интервали на пренареждане на упованията. Биткойнът няма доходи и няма маржове, само че има един-единствен пиедестал, който финансовите пазари схващат инстинктивно: лимитирано предложение без контрагент. Когато към това се прибавят преносимостта на цената и последователното институционално легализиране на достъпа, излиза наяве за какво тезата „ безценен е, тъй като е триллионен “ е повърхностна. Триллионът при компания е резултат от упования за бъдеща продукция. Триллионът при биткойна е резултат от оценка на доверие, оскъдица и преносимост в свят, който все по-често слага под въпрос разпоредбите на остарялата финансова архитектура.
*Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: infostock.bg
КОМЕНТАРИ