Свидетелства за истината - из протокол за разпит на Никола Вапцаров
Образът на Никола Вапцаров е един от най-митологизираните, само че даже десетилетната комунистическа агитация, не може да прикрие истината за антибългарската му активност, осветена от разкритите преди години архиви на Министерство на вътрешните работи.
Каква е истината за поета, представян като антифашист, приказват историческите обстоятелства.
Из протокол за разпит*
Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, жанр. на 24.11.1909 година в гр. Банско, жив. София, ул. " Ангел Кънчев " 37, българин, изт. православен, женен, неосъждан, машинен механик, споделям:
В момента на арестуването ми аз съм заемал служба при Централния комитет на българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше по този начин наречената специфична работа. Тази специфична работа се състоеше в това, че от партийни хора трябваше да образувам бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде при положение на война със Съветския съюз, те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове, телеграфия и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специфични клинове и скоби, да подпалват вагони - късосистемни, маслени резервоари и шлепове с горива и боеприпаси. Начело на този комитет бе подложен Васил/ Цвятко Радойнов - бел. моя /, чието същинско име не познавам, само че той бе пристигнал от Съветския съюз с подводница. Аз бях вторият член на комитета и получих псевдонима Лозан. Длъжността ми беше да държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия и при положение, че Васил е ангажиран на друго място да ги инструктирам и да ги подпитвам за организационното им положение. В нас постоянно идваше и Стоян - чието същинско име е Атанас Романов, с цел да търси Васил, допускам, че и той е влизал в комитета като заведующ бойните групи в София. Предполагам също, от събитието, че на два пъти пренасяхме гърмеж на ул. " Одоровци ", че се е занимавал с оръжието, належащо за София. При нас с Васил по-късно пристигна още едно лице, чието същинско име не зная, само че Васил го наричаше Стареца. Това лице бе от Централния комитет ".
Из обвинителния акт по кореспонденция № 3123 от 8.IV. 1942 година, 5247 от 27.V. 1942 и 5853 от 10.VI.1942 година на прокурорството при Софийския военнополеви съд
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е приел да заеме служба при Ц.К. на Р.П. в комисията, която е управлявала специфичната (минноподривната) активност при започване на м. септемврий 1941 година, като е знаел крайната цел на комунистическата партия, а точно насилственото срутване на открития от Конституцията в страна публичен и държавен строй и заменяването му с болшевишки подобен, като за постигането на тази цел е подхванала въстания, убийства, атентати и други
Една седмица откакто е приел това, той отишъл при Антон Т. Гьошев (Югов) в Красно село и е получил от него разпореждане да отиде в гр. Варна, с цел да предизвести ръководящите на партийната организация там, че в региона на р. Камчия са слезли партийци, пристигнали от Съветска Русия, да се свържат с тях и ги укрият. Получил 1000 лева за път, явката и паролата и още същата вечер е отпътувал. Свършил предоставената му задача, върнал се и докладвал.
В началото на м. октомврий 1941 година Атанас Д. Романов и Вапцаров занасят на ул. " Одаровци " две сандъчета с гърмеж, които укриват на тавана на тази къща. Преди това Романов е дал на Вапцаров револвер и патрони.
В началото на м. ноемврий Атанас Д. Романов свързал Вапцарова с новия уредник на специфичната линия Цвятко Радойнов, който откакто приел отчета за ситуацията на организацията, дал му насоки за бъдещата активност, а точно да се образуват бойни групи, на които да бъдат сложени бойни задания, като освен това се употребява стесненото икономическо състояние за основаване на въодушевление в интерес на партията - Съветска Русия... Казал, че той ще държи връзка с хората от провинцията, които идват по тяхна линия и при положение, че Радойнов е ангажиран да ги инструктира и да събира сведения за организациите в провинцията. За да влязат по отношение на партийните организации и да се образуват бойни групи при тях да влезе Вапцаров по отношение на Г. Минчев, от който да вземе явките и паролите за тях. Още на другия ден той намерил Г. Минчев и вземал явките на 5-6 града като по самобитен собствен код ги написвал на един лист.
В началото на м. януарий 1942 Ц. Радойнов изпратил Н. Вапцаров в гр. Варна да ревизира има ли основана организация по тяхна линия и да откри връзка с нея. Дали имат оръжие и какво е то. Имат ли бойни групи, какъв брой и къде са те. Главната цел на отиванието му, обаче е била да ревизира дали със съдействието на Варненската партийна организация може да се обезпечи приемането на оръжие от Съветския съюз. Приеманието на оръжието трябвало да стане към устието на р. Камчия на място залесено, с цел да не виждат подаваните на брега светлинни сигнали от сушата ".
P.S.
Поетичният гений на Вапцаров не може да бъде опрощение за осъществяването на закононарушения, и то за такива огромни закононарушения като тероризъм и държавна измяна.
* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на Калин Манолов
Каква е истината за поета, представян като антифашист, приказват историческите обстоятелства.
Из протокол за разпит*
Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, жанр. на 24.11.1909 година в гр. Банско, жив. София, ул. " Ангел Кънчев " 37, българин, изт. православен, женен, неосъждан, машинен механик, споделям:
В момента на арестуването ми аз съм заемал служба при Централния комитет на българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше по този начин наречената специфична работа. Тази специфична работа се състоеше в това, че от партийни хора трябваше да образувам бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде при положение на война със Съветския съюз, те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове, телеграфия и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специфични клинове и скоби, да подпалват вагони - късосистемни, маслени резервоари и шлепове с горива и боеприпаси. Начело на този комитет бе подложен Васил/ Цвятко Радойнов - бел. моя /, чието същинско име не познавам, само че той бе пристигнал от Съветския съюз с подводница. Аз бях вторият член на комитета и получих псевдонима Лозан. Длъжността ми беше да държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия и при положение, че Васил е ангажиран на друго място да ги инструктирам и да ги подпитвам за организационното им положение. В нас постоянно идваше и Стоян - чието същинско име е Атанас Романов, с цел да търси Васил, допускам, че и той е влизал в комитета като заведующ бойните групи в София. Предполагам също, от събитието, че на два пъти пренасяхме гърмеж на ул. " Одоровци ", че се е занимавал с оръжието, належащо за София. При нас с Васил по-късно пристигна още едно лице, чието същинско име не зная, само че Васил го наричаше Стареца. Това лице бе от Централния комитет ".
Из обвинителния акт по кореспонденция № 3123 от 8.IV. 1942 година, 5247 от 27.V. 1942 и 5853 от 10.VI.1942 година на прокурорството при Софийския военнополеви съд
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е приел да заеме служба при Ц.К. на Р.П. в комисията, която е управлявала специфичната (минноподривната) активност при започване на м. септемврий 1941 година, като е знаел крайната цел на комунистическата партия, а точно насилственото срутване на открития от Конституцията в страна публичен и държавен строй и заменяването му с болшевишки подобен, като за постигането на тази цел е подхванала въстания, убийства, атентати и други
Една седмица откакто е приел това, той отишъл при Антон Т. Гьошев (Югов) в Красно село и е получил от него разпореждане да отиде в гр. Варна, с цел да предизвести ръководящите на партийната организация там, че в региона на р. Камчия са слезли партийци, пристигнали от Съветска Русия, да се свържат с тях и ги укрият. Получил 1000 лева за път, явката и паролата и още същата вечер е отпътувал. Свършил предоставената му задача, върнал се и докладвал.
В началото на м. октомврий 1941 година Атанас Д. Романов и Вапцаров занасят на ул. " Одаровци " две сандъчета с гърмеж, които укриват на тавана на тази къща. Преди това Романов е дал на Вапцаров револвер и патрони.
В началото на м. ноемврий Атанас Д. Романов свързал Вапцарова с новия уредник на специфичната линия Цвятко Радойнов, който откакто приел отчета за ситуацията на организацията, дал му насоки за бъдещата активност, а точно да се образуват бойни групи, на които да бъдат сложени бойни задания, като освен това се употребява стесненото икономическо състояние за основаване на въодушевление в интерес на партията - Съветска Русия... Казал, че той ще държи връзка с хората от провинцията, които идват по тяхна линия и при положение, че Радойнов е ангажиран да ги инструктира и да събира сведения за организациите в провинцията. За да влязат по отношение на партийните организации и да се образуват бойни групи при тях да влезе Вапцаров по отношение на Г. Минчев, от който да вземе явките и паролите за тях. Още на другия ден той намерил Г. Минчев и вземал явките на 5-6 града като по самобитен собствен код ги написвал на един лист.
В началото на м. януарий 1942 Ц. Радойнов изпратил Н. Вапцаров в гр. Варна да ревизира има ли основана организация по тяхна линия и да откри връзка с нея. Дали имат оръжие и какво е то. Имат ли бойни групи, какъв брой и къде са те. Главната цел на отиванието му, обаче е била да ревизира дали със съдействието на Варненската партийна организация може да се обезпечи приемането на оръжие от Съветския съюз. Приеманието на оръжието трябвало да стане към устието на р. Камчия на място залесено, с цел да не виждат подаваните на брега светлинни сигнали от сушата ".
P.S.
Поетичният гений на Вапцаров не може да бъде опрощение за осъществяването на закононарушения, и то за такива огромни закононарушения като тероризъм и държавна измяна.
* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на Калин Манолов
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ