Готови ли сме за еврото? БНБ не планира да печата евробанкноти тази година
Обратното преброяване до въвеждането на еврото стартира - 1 януари 2025 година е индикативната дата България да стане част от еврозоната. През основната 2024 година Българска народна банка обаче не планува да печата евробанкноти, макар че още в средата на ноември беше оповестен дизайнът на българските евромонети.
Планът е в началото да използваме общата европейска валута назаем, излиза наяве от плана за бюджет на централната ни банка. За сметка на това Българска народна банка възнамерява да продължи да влага в производството на левове и стотинки - близо 200 милиона лв. са заложените средства за нови банкноти и монети.
В средата на годината се чака България да получи покана за присъединение към еврозоната, а в продължение на месец левът и еврото ще служат за разплащане редом. Ключово в този развой е осведомителната акция, която съгласно специалисти към този момент трябваше да е почнала.
" Правителството, за жалост, се забави доста с осведомителната акция, с ограниченията по проекта за приемане на еврото, което, за жалост, евентуално може да сътвори проблеми. Тя би трябвало да бъде водена от главните играчи - а главните играчи са Българска народна банка и Министерството на финансите ", сподели Димитър Бранков, Българска стопанска камара.
" Да се осведоми българското общество, обособените семейства, бизнесът, всички да са наясно какво ще се случи, по кое време ще се случи, какви ще са изгодите, какви ще са рисковете. Всичко, което е обвързвано с еврото, би трябвало да бъде разяснено ", разяснява Васил Караиванов, макроикономист и учител в СУ " Св. Климент Охридски ".
Важен миг е и подготвката за конвергентния отчет, който ще излезе в средата на годината и би трябвало да даде отговор подготвена ли е страната ни за еврото. България дава отговор на два от трите съществени макроикономически критерия за влизане - невисок външен дълг и бюджетен недостиг, който в края на 2023 година е 2.5%. Проблем остава инфлацията, само че има позитивна наклонност и редица фактори за намаляването ѝ.
" Ако имаме късмет март, а и по-рано. Когато ще започва правенето на конвергентния отчет, който би трябвало да излезе май-юни месец, и да каже: " Да, България от 2025-а година в еврозоната или не ". Да имаме този късмет, защото валутният ръб, в който обитаваме от 1997 година няма друга опция, с изключение на приемане на еврото ", изясни Димитър Бранков.
" Тук имаме към момента малко проблеми, само че пък се върви към дълготрайна тендеция за понижаване на инфлацията. Започват да намаляват лихвените нива, което ще има напън върху валутния курс евро-долар, доларът ще поевтинее. Да не забравяме въпреки всичко, че еврото е един политически план. Т.е. даже и да не отговаряме напълно на индикатора инфлация, както се случи в Хърватска, ние ще имаме шанса да влезем в еврозоната ", счита Васил Караиванов.
Опасения има и че еврото ще докара до повишаване на инфлацията.
" Ние и без еврозона последните години консумираме високи равнища на инфлация. Прекият резултат от приемане на еврото, тук има статистически изследвания и без значение от необятната агитация по тематиката, резултатите са в порядъка на 0.1% растеж ", предвижда Димитър Бранков.
" Има опасения, чисто политически, че играчи ще се опитат да завоюват дивиденти и да настроят обществото в една или друга посока ", уточни Васил Караиванов.
Един от водещите австрийски икономисти и учител във Виенския кономически университет - проф. Алфред Таудес е уверен, че България ще извлече единствено позитиви от присъединението към този паричен съвет.
" Когато се говореше за въвеждане на еврото в Австрия, също имаше доста скептици. Но от най-проста икономическа позиция с въвеждането на еврото ще се спестят всички разноски, свързани с превалутирането. Със сигурност има смисъл България да одобри еврото ", сподели той.
А изследване на Българската стопанска камара сочи и че има трайна поддръжка от страна на бизнеса за влизане в еврозоната - в последните три години тя е над 60 на 100.
Планът е в началото да използваме общата европейска валута назаем, излиза наяве от плана за бюджет на централната ни банка. За сметка на това Българска народна банка възнамерява да продължи да влага в производството на левове и стотинки - близо 200 милиона лв. са заложените средства за нови банкноти и монети.
В средата на годината се чака България да получи покана за присъединение към еврозоната, а в продължение на месец левът и еврото ще служат за разплащане редом. Ключово в този развой е осведомителната акция, която съгласно специалисти към този момент трябваше да е почнала.
" Правителството, за жалост, се забави доста с осведомителната акция, с ограниченията по проекта за приемане на еврото, което, за жалост, евентуално може да сътвори проблеми. Тя би трябвало да бъде водена от главните играчи - а главните играчи са Българска народна банка и Министерството на финансите ", сподели Димитър Бранков, Българска стопанска камара.
" Да се осведоми българското общество, обособените семейства, бизнесът, всички да са наясно какво ще се случи, по кое време ще се случи, какви ще са изгодите, какви ще са рисковете. Всичко, което е обвързвано с еврото, би трябвало да бъде разяснено ", разяснява Васил Караиванов, макроикономист и учител в СУ " Св. Климент Охридски ".
Важен миг е и подготвката за конвергентния отчет, който ще излезе в средата на годината и би трябвало да даде отговор подготвена ли е страната ни за еврото. България дава отговор на два от трите съществени макроикономически критерия за влизане - невисок външен дълг и бюджетен недостиг, който в края на 2023 година е 2.5%. Проблем остава инфлацията, само че има позитивна наклонност и редица фактори за намаляването ѝ.
" Ако имаме късмет март, а и по-рано. Когато ще започва правенето на конвергентния отчет, който би трябвало да излезе май-юни месец, и да каже: " Да, България от 2025-а година в еврозоната или не ". Да имаме този късмет, защото валутният ръб, в който обитаваме от 1997 година няма друга опция, с изключение на приемане на еврото ", изясни Димитър Бранков.
" Тук имаме към момента малко проблеми, само че пък се върви към дълготрайна тендеция за понижаване на инфлацията. Започват да намаляват лихвените нива, което ще има напън върху валутния курс евро-долар, доларът ще поевтинее. Да не забравяме въпреки всичко, че еврото е един политически план. Т.е. даже и да не отговаряме напълно на индикатора инфлация, както се случи в Хърватска, ние ще имаме шанса да влезем в еврозоната ", счита Васил Караиванов.
Опасения има и че еврото ще докара до повишаване на инфлацията.
" Ние и без еврозона последните години консумираме високи равнища на инфлация. Прекият резултат от приемане на еврото, тук има статистически изследвания и без значение от необятната агитация по тематиката, резултатите са в порядъка на 0.1% растеж ", предвижда Димитър Бранков.
" Има опасения, чисто политически, че играчи ще се опитат да завоюват дивиденти и да настроят обществото в една или друга посока ", уточни Васил Караиванов.
Един от водещите австрийски икономисти и учител във Виенския кономически университет - проф. Алфред Таудес е уверен, че България ще извлече единствено позитиви от присъединението към този паричен съвет.
" Когато се говореше за въвеждане на еврото в Австрия, също имаше доста скептици. Но от най-проста икономическа позиция с въвеждането на еврото ще се спестят всички разноски, свързани с превалутирането. Със сигурност има смисъл България да одобри еврото ", сподели той.
А изследване на Българската стопанска камара сочи и че има трайна поддръжка от страна на бизнеса за влизане в еврозоната - в последните три години тя е над 60 на 100.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ