Спортни хроники: Ливърпул направи чудо в Истанбул, но имаше измамник в редиците си
Обратът. Спагетените крайници на Йержи Дудек. Лудата наслада в Истанбул от 2005 година. Всеки почитател на „ алените “ или си спомня за този популярен измежду най-великите финали на Шампионската лига, или са му разказвали толкоз доста за него все едно го е гледал онлайн в онази майска вечер в турския мегаполис отпреди 15 години.
Героят на Ливърпул безспорно бе Йержи Дудек – може би минимум предстоящият. Полският вратар освен отрази две от дузпите, само че и направи няколко изключителни неща в постоянното време и продълженията.
Спомняйки си за финала 15 години по-късно обаче нещата наподобяват малко по-различни.
Още не беше изтекла и първата минута от финала и Милан към този момент беше напред в резултата. Капитанът Паоло Малдини се възползва от центриране на Андреа Пирло от фаул и с воле от точката за осъществяване на дузпа прониза Дудек след едвам 50 секунди.
В края на полувремето Ернан Креспо заби още два гола за „ росонерите “ (преди първия му Ливърпул имаше основателни искания за дузпа за игра с ръка на Алесандро Неста), а попадение на Андрий Шевченко не бе зачетено заради засада.
Ливърпул бе в потрес. Дори британските коментатори не можеха да отрекат, че „ Милан играеше извънземен футбол “ – комплимент, който пристигна след феноменалния извеждащ пас на Кака за второто попадение на Креспо тъкмо преди края на полувремето.
Тогава стартира чудото. Футболистите на Рафа Бенитес излязоха като преобразени след почивката. И по сходство на Милан, капитанът на Ливърпул Стивън Джерард бе този, който даде ход на събитията, които отекват в спомените ни и 15 години по-късно.
Секунди по-късно пристигна и шутът на Владимир Шмицер, при който Дида трябваше да се намеси по-добре, с цел да се стигне до пропуснатата дузпа от Чаби Алонсо, след което испанецът самичък поправи грешката си при добавката.
Беше минал единствено час, само че към този момент бяхме видели цели шест гола, и то в най-невъобразимия сюжет – равнене от 3:0 до 3:3! Тогава пристигна времето на Дудек и геройствата пред (малко по-късно ще стане ясно за какво пред, а не на) вратата на Ливърпул.
След изравняването Милан още веднъж стартира мощно да се спуска към наказателното поле на съперника. Ако превъртите до 70-ата минута на дуела, ще видите Джими Траоре да покрива неточност на Дудек и да чисти от голлинията след удар на Андрий Шевченко (който ще пропуща още доста до края на вечерта). Малко по-късно Джейми Карагър предотврати сигурен четвърти гол, хвърляйки се самоуверено в краката на Кака, който имаше зейнала цялата врата пред себе си.
Така пристигна и онази 118-ата минута, в която към момента никой не може да изясни по какъв начин Дудек на два пъти избави удари на Шевченко, вторият път от упор и с някакво магическо придвижване на ръката. Сякаш Съдбата тотално бе обърнала тил на Шева и Милан и бе прегърнала с защитната си прегръдка Йержи и Ливърпул.
И до през днешния ден Шевченко не може да си изясни по какъв начин по този начин при второто избавяне на Дудек топката не се върна още веднъж при него или не влезе във вратата, а прелетя над гредата. „ Този призрачен сън постоянно ме преследва: Винаги сме аз, топката и Дудек. И всякога изгубвам този двубой. “
Дори Джерард е бил подготвен да се съобщи: „ Бях уверен, че това ще е гол. Нищо не можеше да се направи. Изведнъж всичко се срина, само че когато видях топката да лети над вратата, си помислих: „ Не, това сигурно е нашата вечер. “
„ За първи път в живота си бях горделив от себе си – спомня си пък вратарят. – Вечерта беше наречена чудото от Истанбул, само че това избавяне беше моето знамение. Върхът в кариерата и живота ми.
Когато спасих първият удар на Шевченко, се надявах, че бранителите ще стигнат първи до топката. Но той беше по-бърз, а аз бях паднал на колене. Искаше ми се да извикам: „ Ето ме, уцели ме! “ И инстинктивно си подвигнах ръцете.
Шевченко шутира толкоз мощно, като че ли вкара целия си яд в този удар. Но попадна тъкмо в ръката ми – Божията ръка, тъкмо като на Марадона. Как другояче да я нарека? Този удар можеше да ми счупи пръстите и топката да влети в мрежата, само че тя трансферира вратата. Тогава разбрах, че мога всичко. “
Но не беше единствено Съдбата. При дузпите Дудек си оказа помощ с машинация
Когато пристигнало времето за дузпите, Джейми Карагър се затичал към вратаря и крещял като оглупял. „ Кара беше полудял – спомня си Дудек. – Хвана ме и ми сподели: „ Ежи, Ежи, Ежи, спомни си за Брус (Гробелаар). Той направи невероятни неща, с цел да спечелим през 1984-та. Трябва да направиш същото и ще се превърнеш в воин! “
Сержиньо бе първият виновник за Милан от бялата точка и прати топката високо над вратата. Трябва да споменем и че преди финала Дудек и аварийният вратар Скот Карсън измислили тактика. Рафа Бенитес дал на Карсън видео разбор по какъв начин бият дузпите си „ росонерите “, а той е трябвало да подсказва на Йержи от тъчлинията – в случай че вдигнел една ръка, Дудек е трябвало да се хвърли наляво, при две – надясно. Дудек го послушал само за дузпата на Сержиньо, по-късно решил да работи независимо и да следва интуицията си.
„ Не знам за какво (пренебрегвах съветите). Но, Господи, какъв брой удовлетворен съм, че скачах в противоположната посока “, предостатъчно признава полският пазач.
Но Дудек имаше и друго скрито оръжие – нарушение на разпоредбите.
Всеки, който гледа още веднъж финала, ще го забележи – съвсем всички дузпи на Милан биха могли да бъдат пребити, тъй като полякът е най-малко крачка пред голлинията при осъществяването им.
Правилата през 2005-а споделяха, че и двата крайници на вратарите би трябвало да бъдат на голлинията (сега може единият да е пред) при осъществяването. А както ще видите и от фотосите по-долу това надалеч не беше по този начин. Дори при изпуснатата дузпа от Сержиньо се вижда какъв брой напред е Дудек. Затова и нагоре говорехме за геройствата на Дудек пред, а не на самата врата.
Първото си избавяне Дудек направи при втората дузпа, бита Андреа Пирло. Отлично обаче се вижда по какъв начин Йержи прави към този момент втора крачка напред още преди италианецът да е осъществил контакт с топката.
При дузпата на Кака пък Дудек се е хвърлил толкоз напред, че е по-близо до границата на дребното наказателно поле в сравнение с до голлинията си. Но това този път не му оказа помощ.
Така се стигна до последната дузпа. Опитът за паненка на Шевченко се оказа несполучлив, като това беше и следващият пропуск за нападателя онази вечер. Интересното е, че точно освен това осъществяване Дудек съвсем не излиза напред. Сякаш нещо го спря в последния миг. Отново интервенция на Съдбата?
„ Честно казано, след удара на Шевченко не разбрах незабавно какво се случва – споделя още Дудек. – Но тогава видях по какъв начин момчетата се затичаха към мен и изпитах едно необикновено възприятие. Не мога да го опиша, беше нещо особено. Празнувахме цяла нощ, беше незабравимо. Бях не малко, а може би много пийнал. “
Пиян или не, прекрачил разпоредбите, или не – спечелилите не ги съдят. Точно подобен е казусът и с Йержи Дудек и поради това той ще остане в историята като един от най-големите герои от онази паметна за Ливърпул вечер от Истанбул през 2005-а.
