Наистина ли covid-ваксина може да променя човешкото ДНК?
Обрат, въпреки и към момента нерешителен в настройките по отношение на имунизирането против SARS-CoV-2 се следи от седмица насам. С стартирането на Зелените коридори внезапно скочи броят на искащите да се ваксинират. Неочакван срив в доставките обаче попречва лекото ускорение на всеобщата имунизация в страната. В паузата до възобновяването им, ще се опитаме в резюме, само че окончателно да развенчаем част от крайните, ирационални митове за имунизациите, които се разпространяваха месеци наред. В нашата нова седмична графа " Честно за имунизациите " през днешния ден гостува и дава отговор на вашите читателски въпроси доцент доктор Любомира Николаева-Гломб, началник на отдел " Вирусология " в Националния център по заразни и паразитни заболявания. Заедно с нея ще се опитаме напълно в резюме да развенчаем митовете за имунизациите, които се разпространяваха месеци наред.
Въпрос: Възможно ли е ваксина срещу COVID-19 да промени нашата ДНК, както гласи един от " най-популярните легенди " в тази област?
Отговор: Нито една ваксина, в това число и новоразработваните ваксини против COVID-19, няма да промени човешката ДНК. ДНК е акроним за дезоксирибонуклеинова киселина, а РНК – за рибонуклеинова киселина. Това са две изцяло разнообразни молекули. Фалшивата вест, че имунизациите, учредени на информционна РНК, могат да трансформират нашето ДНК, няма безспорна никаква научна логичност и пробно доказателство. Както загатнах нагоре, осведомителната РНК не е същото като ДНК, даже не е нещо сходно. Молекула осведомителна РНК не може да се свърже с молекула ДНК. Това химически е невероятно. А откакто не може химически да се свърже, няма и по какъв начин едната молекула да промени другата. Нещо повече, молекулите РНК са доста нестабилни и бързо се разпадат.
Животът на една молекула РНК в клетката е не повече от 72 часа. Наблягам, че това се отнася за вътрешността на клетката. Извън клетката молекулата РНК живее доста по-кратко, тъй като извънклетъчното пространство изобилства с ензими, които бързо разграждат РНК. Крехкостта и неустойчивостта на молекулата РНК, съдържаща се във имунизациите, учредени на технологията осведомителни РНК, постанова и специфичните условия за съхранението им, надлежно на -70 градуса по Целзий и -20 градуса по Целзий. И още нещо, осведомителната РНК, съдържаща се във имунизациите против COVID-19, въобще не навлиза в ядрото на клетката, където само се намира човешката ДНК, т.е. двете молекули даже физически не се срещат, камо ли да реагират между тях.
Наистина имунизациите на Pfizer-BioNTech и Moderna са първите утвърдени ваксини, учредени на технолигията осведомителни РНКи, само че самата технология не е преди малко създадена. Тя е позната в научния свят от най-малко 30 години. В последните години се организират клинични тествания от първа и втора фаза с сходни ваксини, само че за други болести. Разработват се и РНК ваксини против някои типове рак. Разпространяването на погрешни изказвания, които не почиват на научни доказателства, създавайки по този метод съмнение и съмнение измежду хората, е безконтролно държание, което подлага на риск освен личното, само че и публичното здраве.
Въпрос: Могат ли с ваксината могат да ни инжектират проследяващо устройство?
Отговор: Не, няма да се вграждат проследяващи устройства посредством имунизацията против COVID-19. Никога даже не е имало такива планове. И този явно погрешен слух е блестящо доказателство за бързото разпространяване на подправените вести и наивността на доста хора да се доверяват на съмнителни и непроверени източници на информация. Слухът се появи още в самото начало на пандемията и за жалост бързо набра последователи. Едно проучване, извършено през месец май предходната година, разкрива, че цели 28% от американците имат вяра, че Бил Гейтс желае да употребява имунизациите, с цел да вгради микрочипове в популацията. Слухът потегли от изявление на Бил Гейтс през март, в което той предвижда, че в бъдеще ще имаме цифрови документи, от които ще е видно кой е преболедуал, проучен и вероятно имунизиран.
Въпрос: Възможно ли е имунизацията да ни болести с COVID-19?
Отговор: Не, никога имунизацията против COVID-19, която и да е тя, не може да болести. Това е невероятно, тъй като нито една от утвърдените за приложимост ваксини не съдържа цялостен жизнерадостен ковид.
Въпрос: Наистина ли covid-ваксината има тежки странични резултати? Може ли да отключи онкологични или автоимунни болести?
Отговор: Не, имунизацията против COVID-19 няма изключително тежки нежелани лекарствени реакции. Наблюдаваните странични реакции, както и тяхната периодичност измежду популацията, са разказани в късите характерности на продуктите и в листовките за пациента. А самите характерности и листовки са обществено налични и са качени на формалните уеб сайтове на редица ведомства – Изпълнителната организация за медикаментите, Министерството на здравеопазването, Националният център по заразни и паразитни заболявания.
Въпрос: Причинява ли covid-ваксината неплодородие при дамите?
Отговор: Наличните данни от извършени опити върху животни демонстрират, че утвърдените досега ваксини против COVID-19 не оказват въздействие върху фертилитета, т.е. опитите върху животни недвусмислено демонстрират, че имунизацията не провокира неплодородие. Препоръката в късата характерност на продукта да не се ползва при бременост и кърмене се основава само на обстоятелството, че досега няма достъчно на брой участници в клиничните изследвания с тази група пациенти. Принципно не съществува риск от приложение на ваксини, които не съдържат жив заразен сътрудник, на бременни дами или на такива, които желаят да забременият. Антителата, формирани вследствие на имунизирането против новия ковид, не нападат нито един от белтъците на плацентата или на плода. Сред участничките в клиничните тествания на имунизациите е имало такива, които са забременели в хода на изследването. При всички бремеността е протекла и приключила обикновено с раждането на доносено крепко новородено дете. Редица професионални сдружения на акушер-гинеколозите по света излязоха със мнение, че не е нужно възпиране от зачеване след имунизиране. Експертният съвет по акушерство и гинекология на България също формулира своето мнение и то е обществено налично на уеб страницата на Единния информативен портал за COVID-19 -. Според рекомендациите му бременните дами не трябва да бъдат имунизирани, а дамите, които възнамеряват бременност, не би трябвало да се имунизират най-малко 6 месеца преди настъпването на бременността.
Въпрос: Кое може да ни обезпечи по-добър имунитет – имунизацията против COVID-19 или преболедуването на вируса? В тази връзка, имаме ли потребност от ваксина, в случай че към този момент сме се заразили?
Отговор: Най-добрият имунитет е естествено добитият имунитет. Този имунитет след боледуване от COVID-19 съдържа цялостната палитра на добития имунен отговор – както клетъчен, по този начин и хуморален и секреторен имунитет. Наличните досега данни, наред с известното до момента за останалите човешки коронавируси обаче разкриват, че добитият имунитет не е доста дългогодишен. Нещо повече, откри се, че колкото по-леко е протекла инфекцията със SARS-CoV-2, толкоз по-краткотраен и по-слабо изопнат е имунитетът. Косвени данни, че имунитетът след преболедуване въпреки всичко е задоволително добър, с цел да ни защищити от наново заболяване, или най-малко от наново тежко превозване на инфекцията, е фактът, че ясно документираните и потвърдени случаи на реинфекция в света досега са едвам 53. Съмнителните случаи в действителност са много повече, 11 417. Но на фона на повече от 111-те милиона инфектирани до момента, случаите на реинфекции са пренебрежимо малко. Поради късото време, в което човечеството живее със SARS-CoV-2, а точно, една календарна година, нямаме безапелационни данни какъв брой нескончаем може да бъде естествено добитият имунитет след преболедуване. Още по-малко са данните, отнасящи се до постваксиналния имунитет. Все отново първите клинични тествания на ваксини стартираха едвам през лятото на 2020 г.
Въпрос: След ваксинация не би трябвало да продължаваме да носим маски, имат вяра доста от хората. Така ли е?
Отговор: Към момента носенето на маски е част от осъществяването на заповедта на министъра на опазването на здравето. А заповедите би трябвало да се съблюдават. Носенето на маски оказва научно потвърден резултат в ограничението на разпространяването на респираторни патогени, изключително когато няма опция да се съблюдава физическа отдалеченост. Употребата на маска от възпален субект понижава риска той да болести близките. За страдание, имунизирането не значи, че незабавно можем да се завърнем към метода си на живот отпреди 2020 година Докато не се реализира задоволително висок и задоволително под напрежение групов имунитет евентуално носенето на маски ще остане като защитна мярка. Ефектът на имунизацията на самостоятелно равнище ще се види едвам след към две седмици след слагането на втората доза, а на групово равнище – едвам когато общо 70-80% от популацията реализира естествено добит (след преболедуване) или постваксинален (след ваксиниране) имунитет. Все още липсват директни научни доказателства доколко субект, който е приключил курса си на ваксиниране, може да бъде безсимптомен преносител на вируса. Принципно имунизациите защищават от заболяване, само че не и от възпаление, т.е. за къс интервал от време един ваксиниран субект може да бъде преносител на вируса. Ако пренесеният вирус срещне различен схватлив субект, ще имаме налице възпаление, разболяване и така нататък, т.е. налице ще е циркулация на вируса измежду популацията. Но в случай че срещне преболедувал или ваксиниран субект, имунната отбрана на този субект ще се засилва бързо, инфекцията ще е краткотрайна, до разболяване евентуално няма и да се стигне, т.е. бързо ще се ограничи циркулацията на вируса измежду популацията.
Въпрос: Хората, които не са изложени на риск от тежки затруднения на COVID-19, като да вземем за пример по-младите хора без хронични болести, няма нужда да се имунизират?
Отговор: Хубаво би било и младежите да се имунизират. Това би асъдействало за по-бързо създаване на групов имунитет. А при съществуване на добър групов имунитет циркулацията на вируса в човешката популация би се лимитирала в забележителна степен, което от своя страна би асъдействало за закъснение на появяването на нови разновидности, а най-много би помогнало да се завърнем към нормалния ни до преди идването на пандемията живот.
Въпрос: След слагане на ваксина е възможно тест за Коронавирус (PCR или антигенен) да даде позитивен резултат?
Отговор: Да, допустимо е. Зависи какъв брой време след поставането на имунизацията е изработен пробата. Но желая да уточня. Положителността на теста не е разследване на имунизацията, а разследване на възпаление с вирус. Това значи, че имунизираният субект се е заразил с циркулиращ измежду контактите му SARS-CoV-2. Ако заразяването е станало малко преди или напълно скоро след слагането на първата доза, прекомерно евентуално е подобен субект и да се разболее, тъй като за основаване на антитела са нужни най-малко 10-14 дни. Този човек към момента няма да има построени антитела вследствие на имунизирането си. Затова при поставането на имунизацията съветваме хората да не престават да се пазят. Ако заразяването е станало по-късно в хода на имунизационния график на индивида, инфекцията с вируса може да протече и изцяло безсимптомно, тъй като той към този момент ще е построил някакво количество на защитни антитела. Нали това е задачата на всяка имунизация – да ни защищити от разболяване! За да се задейства имунната ни система и да успее да окаже опозиция на непознатия нашственик, тя въпреки всичко би трябвало да се срещне и да се запознае с нашественика, т.е. нашественикът би трябвало въпреки всичко да навлезе в територията ни. Ако сме готови, т.е имаме построен имунитет, нашественикът ще срещне гневния отпор на клетките на нашия имунитет. Тъкмо този къс интервал на нахлуване на вируса на наша територия може да бъде засечен от прецизните диагностични проби.
*****
По тематиката работи Анелия Тодорова
* Въпроси към нашите посетители можете да задавате на публицистичния ни имейл. Отговорите ще публикуваме всеки понеделник.
*** Можете да прочетете първите изявления на нашата нова графа:
Въпрос: Възможно ли е ваксина срещу COVID-19 да промени нашата ДНК, както гласи един от " най-популярните легенди " в тази област?
Отговор: Нито една ваксина, в това число и новоразработваните ваксини против COVID-19, няма да промени човешката ДНК. ДНК е акроним за дезоксирибонуклеинова киселина, а РНК – за рибонуклеинова киселина. Това са две изцяло разнообразни молекули. Фалшивата вест, че имунизациите, учредени на информционна РНК, могат да трансформират нашето ДНК, няма безспорна никаква научна логичност и пробно доказателство. Както загатнах нагоре, осведомителната РНК не е същото като ДНК, даже не е нещо сходно. Молекула осведомителна РНК не може да се свърже с молекула ДНК. Това химически е невероятно. А откакто не може химически да се свърже, няма и по какъв начин едната молекула да промени другата. Нещо повече, молекулите РНК са доста нестабилни и бързо се разпадат.
Животът на една молекула РНК в клетката е не повече от 72 часа. Наблягам, че това се отнася за вътрешността на клетката. Извън клетката молекулата РНК живее доста по-кратко, тъй като извънклетъчното пространство изобилства с ензими, които бързо разграждат РНК. Крехкостта и неустойчивостта на молекулата РНК, съдържаща се във имунизациите, учредени на технологията осведомителни РНК, постанова и специфичните условия за съхранението им, надлежно на -70 градуса по Целзий и -20 градуса по Целзий. И още нещо, осведомителната РНК, съдържаща се във имунизациите против COVID-19, въобще не навлиза в ядрото на клетката, където само се намира човешката ДНК, т.е. двете молекули даже физически не се срещат, камо ли да реагират между тях.
Наистина имунизациите на Pfizer-BioNTech и Moderna са първите утвърдени ваксини, учредени на технолигията осведомителни РНКи, само че самата технология не е преди малко създадена. Тя е позната в научния свят от най-малко 30 години. В последните години се организират клинични тествания от първа и втора фаза с сходни ваксини, само че за други болести. Разработват се и РНК ваксини против някои типове рак. Разпространяването на погрешни изказвания, които не почиват на научни доказателства, създавайки по този метод съмнение и съмнение измежду хората, е безконтролно държание, което подлага на риск освен личното, само че и публичното здраве.
Въпрос: Могат ли с ваксината могат да ни инжектират проследяващо устройство?
Отговор: Не, няма да се вграждат проследяващи устройства посредством имунизацията против COVID-19. Никога даже не е имало такива планове. И този явно погрешен слух е блестящо доказателство за бързото разпространяване на подправените вести и наивността на доста хора да се доверяват на съмнителни и непроверени източници на информация. Слухът се появи още в самото начало на пандемията и за жалост бързо набра последователи. Едно проучване, извършено през месец май предходната година, разкрива, че цели 28% от американците имат вяра, че Бил Гейтс желае да употребява имунизациите, с цел да вгради микрочипове в популацията. Слухът потегли от изявление на Бил Гейтс през март, в което той предвижда, че в бъдеще ще имаме цифрови документи, от които ще е видно кой е преболедуал, проучен и вероятно имунизиран.
Въпрос: Възможно ли е имунизацията да ни болести с COVID-19?
Отговор: Не, никога имунизацията против COVID-19, която и да е тя, не може да болести. Това е невероятно, тъй като нито една от утвърдените за приложимост ваксини не съдържа цялостен жизнерадостен ковид.
Въпрос: Наистина ли covid-ваксината има тежки странични резултати? Може ли да отключи онкологични или автоимунни болести?
Отговор: Не, имунизацията против COVID-19 няма изключително тежки нежелани лекарствени реакции. Наблюдаваните странични реакции, както и тяхната периодичност измежду популацията, са разказани в късите характерности на продуктите и в листовките за пациента. А самите характерности и листовки са обществено налични и са качени на формалните уеб сайтове на редица ведомства – Изпълнителната организация за медикаментите, Министерството на здравеопазването, Националният център по заразни и паразитни заболявания.
Въпрос: Причинява ли covid-ваксината неплодородие при дамите?
Отговор: Наличните данни от извършени опити върху животни демонстрират, че утвърдените досега ваксини против COVID-19 не оказват въздействие върху фертилитета, т.е. опитите върху животни недвусмислено демонстрират, че имунизацията не провокира неплодородие. Препоръката в късата характерност на продукта да не се ползва при бременост и кърмене се основава само на обстоятелството, че досега няма достъчно на брой участници в клиничните изследвания с тази група пациенти. Принципно не съществува риск от приложение на ваксини, които не съдържат жив заразен сътрудник, на бременни дами или на такива, които желаят да забременият. Антителата, формирани вследствие на имунизирането против новия ковид, не нападат нито един от белтъците на плацентата или на плода. Сред участничките в клиничните тествания на имунизациите е имало такива, които са забременели в хода на изследването. При всички бремеността е протекла и приключила обикновено с раждането на доносено крепко новородено дете. Редица професионални сдружения на акушер-гинеколозите по света излязоха със мнение, че не е нужно възпиране от зачеване след имунизиране. Експертният съвет по акушерство и гинекология на България също формулира своето мнение и то е обществено налично на уеб страницата на Единния информативен портал за COVID-19 -. Според рекомендациите му бременните дами не трябва да бъдат имунизирани, а дамите, които възнамеряват бременност, не би трябвало да се имунизират най-малко 6 месеца преди настъпването на бременността.
Въпрос: Кое може да ни обезпечи по-добър имунитет – имунизацията против COVID-19 или преболедуването на вируса? В тази връзка, имаме ли потребност от ваксина, в случай че към този момент сме се заразили?
Отговор: Най-добрият имунитет е естествено добитият имунитет. Този имунитет след боледуване от COVID-19 съдържа цялостната палитра на добития имунен отговор – както клетъчен, по този начин и хуморален и секреторен имунитет. Наличните досега данни, наред с известното до момента за останалите човешки коронавируси обаче разкриват, че добитият имунитет не е доста дългогодишен. Нещо повече, откри се, че колкото по-леко е протекла инфекцията със SARS-CoV-2, толкоз по-краткотраен и по-слабо изопнат е имунитетът. Косвени данни, че имунитетът след преболедуване въпреки всичко е задоволително добър, с цел да ни защищити от наново заболяване, или най-малко от наново тежко превозване на инфекцията, е фактът, че ясно документираните и потвърдени случаи на реинфекция в света досега са едвам 53. Съмнителните случаи в действителност са много повече, 11 417. Но на фона на повече от 111-те милиона инфектирани до момента, случаите на реинфекции са пренебрежимо малко. Поради късото време, в което човечеството живее със SARS-CoV-2, а точно, една календарна година, нямаме безапелационни данни какъв брой нескончаем може да бъде естествено добитият имунитет след преболедуване. Още по-малко са данните, отнасящи се до постваксиналния имунитет. Все отново първите клинични тествания на ваксини стартираха едвам през лятото на 2020 г.
Въпрос: След ваксинация не би трябвало да продължаваме да носим маски, имат вяра доста от хората. Така ли е?
Отговор: Към момента носенето на маски е част от осъществяването на заповедта на министъра на опазването на здравето. А заповедите би трябвало да се съблюдават. Носенето на маски оказва научно потвърден резултат в ограничението на разпространяването на респираторни патогени, изключително когато няма опция да се съблюдава физическа отдалеченост. Употребата на маска от възпален субект понижава риска той да болести близките. За страдание, имунизирането не значи, че незабавно можем да се завърнем към метода си на живот отпреди 2020 година Докато не се реализира задоволително висок и задоволително под напрежение групов имунитет евентуално носенето на маски ще остане като защитна мярка. Ефектът на имунизацията на самостоятелно равнище ще се види едвам след към две седмици след слагането на втората доза, а на групово равнище – едвам когато общо 70-80% от популацията реализира естествено добит (след преболедуване) или постваксинален (след ваксиниране) имунитет. Все още липсват директни научни доказателства доколко субект, който е приключил курса си на ваксиниране, може да бъде безсимптомен преносител на вируса. Принципно имунизациите защищават от заболяване, само че не и от възпаление, т.е. за къс интервал от време един ваксиниран субект може да бъде преносител на вируса. Ако пренесеният вирус срещне различен схватлив субект, ще имаме налице възпаление, разболяване и така нататък, т.е. налице ще е циркулация на вируса измежду популацията. Но в случай че срещне преболедувал или ваксиниран субект, имунната отбрана на този субект ще се засилва бързо, инфекцията ще е краткотрайна, до разболяване евентуално няма и да се стигне, т.е. бързо ще се ограничи циркулацията на вируса измежду популацията.
Въпрос: Хората, които не са изложени на риск от тежки затруднения на COVID-19, като да вземем за пример по-младите хора без хронични болести, няма нужда да се имунизират?
Отговор: Хубаво би било и младежите да се имунизират. Това би асъдействало за по-бързо създаване на групов имунитет. А при съществуване на добър групов имунитет циркулацията на вируса в човешката популация би се лимитирала в забележителна степен, което от своя страна би асъдействало за закъснение на появяването на нови разновидности, а най-много би помогнало да се завърнем към нормалния ни до преди идването на пандемията живот.
Въпрос: След слагане на ваксина е възможно тест за Коронавирус (PCR или антигенен) да даде позитивен резултат?
Отговор: Да, допустимо е. Зависи какъв брой време след поставането на имунизацията е изработен пробата. Но желая да уточня. Положителността на теста не е разследване на имунизацията, а разследване на възпаление с вирус. Това значи, че имунизираният субект се е заразил с циркулиращ измежду контактите му SARS-CoV-2. Ако заразяването е станало малко преди или напълно скоро след слагането на първата доза, прекомерно евентуално е подобен субект и да се разболее, тъй като за основаване на антитела са нужни най-малко 10-14 дни. Този човек към момента няма да има построени антитела вследствие на имунизирането си. Затова при поставането на имунизацията съветваме хората да не престават да се пазят. Ако заразяването е станало по-късно в хода на имунизационния график на индивида, инфекцията с вируса може да протече и изцяло безсимптомно, тъй като той към този момент ще е построил някакво количество на защитни антитела. Нали това е задачата на всяка имунизация – да ни защищити от разболяване! За да се задейства имунната ни система и да успее да окаже опозиция на непознатия нашственик, тя въпреки всичко би трябвало да се срещне и да се запознае с нашественика, т.е. нашественикът би трябвало въпреки всичко да навлезе в територията ни. Ако сме готови, т.е имаме построен имунитет, нашественикът ще срещне гневния отпор на клетките на нашия имунитет. Тъкмо този къс интервал на нахлуване на вируса на наша територия може да бъде засечен от прецизните диагностични проби.
*****
По тематиката работи Анелия Тодорова
* Въпроси към нашите посетители можете да задавате на публицистичния ни имейл. Отговорите ще публикуваме всеки понеделник.
*** Можете да прочетете първите изявления на нашата нова графа:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ