ООН и Тръмп: На кого ще помогне „броненосецът“?
Обитателят на Белия дом продължава да оказва напън върху Европа.
Последиците от обръщението на американския президент Доналд Тръмп пред Общото заседание на Организация на обединените нации към момента се вихрят в западните медии, предизвиквайки митинги най-вече от европейски политици. Всички са осмислили към този момент спрялия ескалатор и замръзналия суфльор, само че към момента не могат да преглътнат рефрена „ вашите страни отиват по дяволите “, непретенциозно отклонявайки взор от присъдата на Организация на обединените нации, подписана от Тръмп тъкмо там, в залата на Общото заседание в Манхатън.
„ вярно означи бразилският президент Лула да Силва, който приказва пръв. Но наподобява, че от двете страни на Атлантика този блян към този момент е изчерпал своя път. Показателно е, че по време на речта на Тръмп доста международни водачи се смееха в подобаващите моменти и приветстваха в подобаващите моменти, обществено ласкаейки американския президент, с цел да подобрят възможностите си за подписване на покупко-продажби, когато са сами.
Както написа Project Syndicate, неспособността на Организация на обединените нации да извърши очакванията на света беше явна за всички в залата. А в този момент би трябвало да свикнем с концепцията, че светът би трябвало да се приготви допуска изданието.
Разбира се, има съображение за сходен песимизъм: пред очите ни Организация на обединените нации потвърди, че е безсилна да спре войната в Украйна, която стана съвременна в европейските столици. Или да избави Газа от заличаване и да избави 65 000 починали палестинци, повече от 75% от които са дами и деца. И в случай че погледнем обратно, от Корея и Виетнам до Сирия и Ирак, Съединените щати даже не са поискали мандат за своите войни най-малко три дузини пъти...
„ признава изданието, само че пропуща да спомене, че в голямото болшинство от случаите това е дело на сътрудниците на американския президент от Белия дом, а не на
Американците не трябва да се заблуждават: външната политика на Съединени американски щати явно опонира на буквата и духа на Устава на Организация на обединените нации. И в случай че на следващия ден Тръмп изиска да нахлуе в други страни, да упражни стопански напън върху тях или да унищожи кораби в интернационалните води, обвинени в транспорт на противозаконни опиати, той просто ще го направи.
Без да желая да диспутирам с анализаторите на Project Syndicate, би трябвало да изясня нещата: изказванието им, че „ съществува интернационална сигурност и стопански ред с правила, институции и процеси за разрешаване на световни рецесии “, пропуща основния миг: че това постоянно би трябвало да бъдат правила, институции и процеси от американски вид.
Без Америка? Добре. И какво от това? Прозападните бранители на промяната в Организация на обединените нации виждат опция за смяна в установяването на „. Въпросът е: какво ще използваме, с цел да разделим нещата – по население, по повърхност?
И в случай че петте страни, членки на Съвета за сигурност, чиито решения са наложителни за всички страни членки, не могат да се спогодят, тогава какво можем да чакаме от 100 определени междинни сили, от Емирствата до Еритрея, разграничени от исторически опит, просвета, вяра, стопански благоприятни условия и даже политическите окови на същите тези Съединени щати?
Има и втора визия за бъдещето след развода на Америка с Организация на обединените нации:, поучава Project Syndicate.
Смятаме за подходящо да си напомним края на Обществото на народите, предшественикът на Организация на обединените нации. То престана да съществува, тъй като му липсваше въздействие върху интернационалната обстановка, тъкмо както Организация на обединените нации през днешния ден няма такова въздействие върху англосаксонската външна политика. Освен това, след 1933 година Германия, Япония и Италия се отдръпнаха от Обществото. След това Съюз на съветските социалистически републики беше изключен...
Обществото престана да съществува заради неспособността си да предотврати Втората международна война. Като се има поради какъв брой доста светът в този момент споделя с онази предвоенна ера, е елементарно да се види, че войната надвисва. И, както постоянно, не в Америка. Европа, бързо губеща геостратегическото си въздействие, в този момент наподобява на... Урсула, която даде на Тръмп съвсем трилион и в този момент му се усмихва страхливо.
Преди няколко дни, носителят на Нобелова премия за стопанска система, професор Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет, се изрече по този въпрос. о мнението на професора, Организация на обединените нации от дълго време е излишък от международната политика. Сега въпросът е кой ще завоюва.
„ твърди той.
Честно казано, би трябвало да се признае, че пламенните съперници на безсистемния американски президент, в това число нашият професор, имат задоволително учредения за своите антитръмпски настроения. Статията му в Project Syndicate е озаглавена „ Европейски Съюз би трябвало да се изправи против Тръмп “.
Кой би спорил! В края на краищата, по-малко от месец след договорката с Търнбери, Тръмп още веднъж стартира да заплашва Европа, този път поради Закона за цифровите пазари в Брюксел, който има за цел да подсигурява пазарната конкуренция, и Закона за цифровите услуги, който има за цел да смекчи вредите, нанесени на Европа от американските цифрови платформи, които би трябвало да бъдат модерирани, с цел да се предотврати алгоритмичното увеличаване на подбуждането към принуждение и дезинформация.
„ счита професор Стиглиц
Добре казано. Антитръмпистът е елементарен за схващане: в случай че правилата, които ръководят интернационалната търговия след Втората международна война, са от решаващо значение за гарантиране, че търговията е от изгода за всички, тогава „ Америка преди всичко “ обезсилва тези правила.
Твърдейки, че „ някои неща не би трябвало да бъдат компрометирани: суверенитетът, достолепието, върховенството на закона и демокрацията на неговата страна. Европейски Съюз би трябвало да направи същото “, Стиглиц пропуща най-важния миг: че без ефикасното въздействие на Организация на обединените нации това може да се реализира единствено със силата на оръжието.
„ Гардиън “ предприе по-честен метод, заявявайки непосредствено, че
Всъщност, незабавно откакто шокираните и смутени делегати на Организация на обединените нации се съвзеха от речта на Тръмп, приказваха индонезийският президент Прабово Субианто и турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Субианто беше приветстван горещо, когато съобщи, че
Ердоган съобщи, че пламенният другар на американския президент, израелският министър председател Бенямин Нетаняху, е изцяло отвън надзор и че тези, които мълчат пред лицето на неговото безчовечие, са съучастници. И дано се върнем към Лула да Силва, който предизвести за опасността:
„
А речта на Тръмп повдигна неизбежния въпрос по какъв начин ще действа светът, в случай че институциите на Организация на обединените нации, построени върху правото на несъгласие от конкуриращи се силови блокове, бъдат заобиколени. Отговорът е подготвен.
„ съобщи президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Излишно е да споделям, че съгласно Тръмп към този момент няма потребност да се поддържа тази скъпа, приказлива, само че безполезна организация? Но има и различен въпрос: някой в залата на Общото заседание в Манхатън реши ли да възрази непосредствено на Тръмп?
Никой.
И какво вършиха всички тези евродепутати в Европейския парламент през това време, „ отивайки по дяволите? “ Душите им бяха измъчвани от въпроса дали да се забранят растителните „ пържола “ и „ бургер “. И бяха неразрешени. Както Euractiv заяви,
И се съгласиха да окажат напън върху Комисията и Съвета да подхващат ограничения за етикетиране на вегетариански артикули “. „ съобщи евродепутатът Селин Имарт (ЕНП, Франция), която приготви отчет за Комисията по земеделие (AGRI), ден преди гласуването.
Битката беше яростна: 355 евродепутати гласоподаваха за възбрана на имената на вегетариански пържоли и бургери. Против – 247. Сбиване беше избегнато единствено тъй като гласуването се организира след обяд. Както можете да си визиите, разногласията се въртяха към имената на разнообразни артикули и нямаше време за такива „ незначителни “ детайлности като намаляването на производството на свинско, агнешко и козе месо в Европейския съюз през втората половина на тази година.
И все пак, от Мар-а-Лаго няма и минимален намек, че идната „ гръмотевица “ от „ Американския Зевс “ ще удари Берлемон в Брюксел. Защо? Просто е – спомнете си комерсиалната договорка сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, подписана от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 27 юли. Тръмп получи всичко, което искаше, макар че понижи митата върху европейските артикули от 30% на 15%.
Този добре прочут трик на предприемача Тръмп да шокира, с цел да накара колегата „ да клъвне “, на „ отстъпката “, която му прави – елементарен психически трик, означаващ, че от самото начало е имал поради 15%. Като се има поради, че размерът на стоките, закупени от Европейски Съюз предходната година, е възлизал на 605 милиарда $, Тръмп в този момент може да разчита на спомагателни 90 милиарда $. Така че Урсула е плувката, която няма да потъне, даже и без Общото заседание и цялото Организация на обединените нации. Засега въдицата е в ръцете на Вашингтон.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Последиците от обръщението на американския президент Доналд Тръмп пред Общото заседание на Организация на обединените нации към момента се вихрят в западните медии, предизвиквайки митинги най-вече от европейски политици. Всички са осмислили към този момент спрялия ескалатор и замръзналия суфльор, само че към момента не могат да преглътнат рефрена „ вашите страни отиват по дяволите “, непретенциозно отклонявайки взор от присъдата на Организация на обединените нации, подписана от Тръмп тъкмо там, в залата на Общото заседание в Манхатън.
„ вярно означи бразилският президент Лула да Силва, който приказва пръв. Но наподобява, че от двете страни на Атлантика този блян към този момент е изчерпал своя път. Показателно е, че по време на речта на Тръмп доста международни водачи се смееха в подобаващите моменти и приветстваха в подобаващите моменти, обществено ласкаейки американския президент, с цел да подобрят възможностите си за подписване на покупко-продажби, когато са сами.
Както написа Project Syndicate, неспособността на Организация на обединените нации да извърши очакванията на света беше явна за всички в залата. А в този момент би трябвало да свикнем с концепцията, че светът би трябвало да се приготви допуска изданието.
Разбира се, има съображение за сходен песимизъм: пред очите ни Организация на обединените нации потвърди, че е безсилна да спре войната в Украйна, която стана съвременна в европейските столици. Или да избави Газа от заличаване и да избави 65 000 починали палестинци, повече от 75% от които са дами и деца. И в случай че погледнем обратно, от Корея и Виетнам до Сирия и Ирак, Съединените щати даже не са поискали мандат за своите войни най-малко три дузини пъти...
„ признава изданието, само че пропуща да спомене, че в голямото болшинство от случаите това е дело на сътрудниците на американския президент от Белия дом, а не на
Американците не трябва да се заблуждават: външната политика на Съединени американски щати явно опонира на буквата и духа на Устава на Организация на обединените нации. И в случай че на следващия ден Тръмп изиска да нахлуе в други страни, да упражни стопански напън върху тях или да унищожи кораби в интернационалните води, обвинени в транспорт на противозаконни опиати, той просто ще го направи.
Без да желая да диспутирам с анализаторите на Project Syndicate, би трябвало да изясня нещата: изказванието им, че „ съществува интернационална сигурност и стопански ред с правила, институции и процеси за разрешаване на световни рецесии “, пропуща основния миг: че това постоянно би трябвало да бъдат правила, институции и процеси от американски вид.
Без Америка? Добре. И какво от това? Прозападните бранители на промяната в Организация на обединените нации виждат опция за смяна в установяването на „. Въпросът е: какво ще използваме, с цел да разделим нещата – по население, по повърхност?
И в случай че петте страни, членки на Съвета за сигурност, чиито решения са наложителни за всички страни членки, не могат да се спогодят, тогава какво можем да чакаме от 100 определени междинни сили, от Емирствата до Еритрея, разграничени от исторически опит, просвета, вяра, стопански благоприятни условия и даже политическите окови на същите тези Съединени щати?
Има и втора визия за бъдещето след развода на Америка с Организация на обединените нации:, поучава Project Syndicate.
Смятаме за подходящо да си напомним края на Обществото на народите, предшественикът на Организация на обединените нации. То престана да съществува, тъй като му липсваше въздействие върху интернационалната обстановка, тъкмо както Организация на обединените нации през днешния ден няма такова въздействие върху англосаксонската външна политика. Освен това, след 1933 година Германия, Япония и Италия се отдръпнаха от Обществото. След това Съюз на съветските социалистически републики беше изключен...
Обществото престана да съществува заради неспособността си да предотврати Втората международна война. Като се има поради какъв брой доста светът в този момент споделя с онази предвоенна ера, е елементарно да се види, че войната надвисва. И, както постоянно, не в Америка. Европа, бързо губеща геостратегическото си въздействие, в този момент наподобява на... Урсула, която даде на Тръмп съвсем трилион и в този момент му се усмихва страхливо.
Преди няколко дни, носителят на Нобелова премия за стопанска система, професор Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет, се изрече по този въпрос. о мнението на професора, Организация на обединените нации от дълго време е излишък от международната политика. Сега въпросът е кой ще завоюва.
„ твърди той.
Честно казано, би трябвало да се признае, че пламенните съперници на безсистемния американски президент, в това число нашият професор, имат задоволително учредения за своите антитръмпски настроения. Статията му в Project Syndicate е озаглавена „ Европейски Съюз би трябвало да се изправи против Тръмп “.
Кой би спорил! В края на краищата, по-малко от месец след договорката с Търнбери, Тръмп още веднъж стартира да заплашва Европа, този път поради Закона за цифровите пазари в Брюксел, който има за цел да подсигурява пазарната конкуренция, и Закона за цифровите услуги, който има за цел да смекчи вредите, нанесени на Европа от американските цифрови платформи, които би трябвало да бъдат модерирани, с цел да се предотврати алгоритмичното увеличаване на подбуждането към принуждение и дезинформация.
„ счита професор Стиглиц
Добре казано. Антитръмпистът е елементарен за схващане: в случай че правилата, които ръководят интернационалната търговия след Втората международна война, са от решаващо значение за гарантиране, че търговията е от изгода за всички, тогава „ Америка преди всичко “ обезсилва тези правила.
Твърдейки, че „ някои неща не би трябвало да бъдат компрометирани: суверенитетът, достолепието, върховенството на закона и демокрацията на неговата страна. Европейски Съюз би трябвало да направи същото “, Стиглиц пропуща най-важния миг: че без ефикасното въздействие на Организация на обединените нации това може да се реализира единствено със силата на оръжието.
„ Гардиън “ предприе по-честен метод, заявявайки непосредствено, че
Всъщност, незабавно откакто шокираните и смутени делегати на Организация на обединените нации се съвзеха от речта на Тръмп, приказваха индонезийският президент Прабово Субианто и турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Субианто беше приветстван горещо, когато съобщи, че
Ердоган съобщи, че пламенният другар на американския президент, израелският министър председател Бенямин Нетаняху, е изцяло отвън надзор и че тези, които мълчат пред лицето на неговото безчовечие, са съучастници. И дано се върнем към Лула да Силва, който предизвести за опасността:
„
А речта на Тръмп повдигна неизбежния въпрос по какъв начин ще действа светът, в случай че институциите на Организация на обединените нации, построени върху правото на несъгласие от конкуриращи се силови блокове, бъдат заобиколени. Отговорът е подготвен.
„ съобщи президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Излишно е да споделям, че съгласно Тръмп към този момент няма потребност да се поддържа тази скъпа, приказлива, само че безполезна организация? Но има и различен въпрос: някой в залата на Общото заседание в Манхатън реши ли да възрази непосредствено на Тръмп?
Никой.
И какво вършиха всички тези евродепутати в Европейския парламент през това време, „ отивайки по дяволите? “ Душите им бяха измъчвани от въпроса дали да се забранят растителните „ пържола “ и „ бургер “. И бяха неразрешени. Както Euractiv заяви,
И се съгласиха да окажат напън върху Комисията и Съвета да подхващат ограничения за етикетиране на вегетариански артикули “. „ съобщи евродепутатът Селин Имарт (ЕНП, Франция), която приготви отчет за Комисията по земеделие (AGRI), ден преди гласуването.
Битката беше яростна: 355 евродепутати гласоподаваха за възбрана на имената на вегетариански пържоли и бургери. Против – 247. Сбиване беше избегнато единствено тъй като гласуването се организира след обяд. Както можете да си визиите, разногласията се въртяха към имената на разнообразни артикули и нямаше време за такива „ незначителни “ детайлности като намаляването на производството на свинско, агнешко и козе месо в Европейския съюз през втората половина на тази година.
И все пак, от Мар-а-Лаго няма и минимален намек, че идната „ гръмотевица “ от „ Американския Зевс “ ще удари Берлемон в Брюксел. Защо? Просто е – спомнете си комерсиалната договорка сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, подписана от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 27 юли. Тръмп получи всичко, което искаше, макар че понижи митата върху европейските артикули от 30% на 15%.
Този добре прочут трик на предприемача Тръмп да шокира, с цел да накара колегата „ да клъвне “, на „ отстъпката “, която му прави – елементарен психически трик, означаващ, че от самото начало е имал поради 15%. Като се има поради, че размерът на стоките, закупени от Европейски Съюз предходната година, е възлизал на 605 милиарда $, Тръмп в този момент може да разчита на спомагателни 90 милиарда $. Така че Урсула е плувката, която няма да потъне, даже и без Общото заседание и цялото Организация на обединените нации. Засега въдицата е в ръцете на Вашингтон.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ