Обикновено свързваме добротата с малки жестове към околните – да

Обикновено свързваме добротата с дребни жестове към близките – да придържим вратата, да кажем нещо благо или да окажем помощ на чужд.
Но редица научни данни подсказват, че сходни дейности носят изгоди и за самите нас.
Според Зита Оравец, учител по човешко развиване и фамилни науки в Пенсилванския държавен университет, добрината основава мощно, топло възприятие на съгласуваност сред хората. Психолозите разказват това прекарване като „ положителен резонанс “ – къс момент на взаимна неприкритост и доброжелателност, който въздейства даже на физиологично равнище. Усмивките, освобождението на окситоцин – хормона на близостта – и синхронизирането на сърдечния темп са единствено част от процесите, които се задействат. Когато мозъкът отделя окситоцин, допамин и серотонин, те потискат стресовите хормони като кортизола, което последователно може да усъвършенства кръвното налягане и да понижи възпалителните реакции.

Какво демонстрират проучванията за „ позитивния резонанс “
Ползите от положителните каузи са измерими. Научни изследвания сочат, че помощта към другите – било то под формата на жест към комшия или присъединяване в доброволческа самодейност – може да облекчи тревогата, да усъвършенства настроението и даже да понижи чувството за физическа болежка.
Експеримент от 2022 година открива, че хора, които постоянно правят добрини, изпитват по-сериозно понижаване на признаците на меланхолия и тревога спрямо контролни групи. Според създателя на проучването Дейвид Крег, обществената съгласуваност е основна за психическото благоденствие, а добротата е един от най-лесните способи да я създадем.
Подобни заключения прави и Менталната здравна фондация на Обединеното кралство: да оказваме помощ на другите укрепва самочувствието, покачва персоналното задоволство и подкрепя прочувствения баланс. Международно изследване, оповестено в Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology, демонстрира още, че добрините понижават обществената изолираност и възприятието за самотност – проблеми, засягащи към един от шестима души по света съгласно данни на Световната здравна организация.

Добротата и физическото здраве
Въздействието на добротата не се лимитира единствено до душeвността. Десетгодишно английско изследване с близо 48 000 участници открива, че хората, които постоянно подаряват средства или доброволстват, по-рядко страдат от болки, които затрудняват ежедневните им действия. Дори откакто се вземат поради фактори като възраст, приходи и в началото здравословно положение, участниците, ангажирани с щедрост, оповестяват за осезаемо по-ниски равнища на хронична болежка.
Най-силен е резултатът при тези, които съчетават финансови дарения с доброволчески труд. Друго огромно проучване в Съединени американски щати – с близо 13 000 души – демонстрира, че хората, които отделят над 100 часа годишно за доброволчество, имат по-нисък риск от смъртност, по-малко физически ограничавания в по-късна възраст и по-високо равнище на жизнеспособност и оптимизъм.
Все още обаче има неизяснени механизми – да вземем за пример липсва открита връзка сред доброволчеството и понижаване на рисковете от диабет, проблеми със съня или меланхолия.
Както отбелязва Оравец, добротата не е наложително да бъде нещо огромно или трудоемко. „ Понякога най-дребните жестове водят до изненадващо огромни промени. Те могат да преобразят нечий живот. “