Тайните на Мона Лиза: Какво не знае за най-известната картина в историята
Обикновено се счита, че обектът на портрета е Лиза Джерардини, чийто богат и евентуално обожаващ я брачен партньор Франческо дел Джокондо поръчва творбата във Флоренция, Италия, към 1503 година Това изяснява по-слабо публикуваното заглавие на картината – Джокондата. Името „ Мона Лиза “ (или Монна Лиза, както избират италианците) се превежда почти като „ Моята лейди Лиза “.
Смята се, че когато Леонардо умира през 1519 година, незавършената Мона Лиза е завещана на неговия помощник. Някои допускат, че художникът може да е оставил картината незавършена заради някакъв тип парализа, която е попречила сръчността му.
През 1800 година френският император окачва Мона Лиза в спалнята си в двореца Тюйлери, където тя прекарва към 4 години. Твърди се, че очарованието му от картината въодушевява привързаността му към красива италианка на име Тереза Гуадани, която в действителност е потомка на Лиза Джерардини.
Влиянието на Мона Лиза върху културата е голямо, само че картината, нарисувана с маслени бои върху дървено пано, е с размери единствено 76 на 53 сантиметра и тежи 8 кг.
Някои настояват, че неналичието на вежди е представителна за тогавашната мода измежду висока класа. Други пък упорстват, че това е доказателство, че Мона Лиза е недовършен шедьовър. Но през 2007 година свръхдетайлно цифрово сканиране разкрива, че в миналото Леонардо е нарисувал вежди, както и по-изразени мигли. И двете обаче просто са избледнели с времето или са станали жертва на реституция.
През 60-те години на предишния век картината е била на обиколка, при която получава застрахователна оценка от 100 млн. $ (като се вземе поради инфлацията, излиза, че тя коства 2,5 милиарда долара). Но полицата по този начин и не е подписана, тъй като наградите към организацията са по-скъпи от цената на най-хубавата защита.
Мона Лиза е звездата на Голямата изложба на Лувъра, където климатът е строго следен, с цел да се обезпечи идеалната среда за нея. (Според Асошиейтед прес системата, която охлажда Лувъра има съвсем 100 километра подземни тръби, по които се придвижва вода, охлаждана от възобновими енергийни източници, с цел да се поддържат повече от 700 обекта приятни и прохладни.) Освен това творбите са обгърнати в бронирано стъкло, с цел да се предотвратят произшествия и набези.
Ако се вгледате деликатно в левия лакът на Джокондата, може да забележите вредите, нанесени от Уго Унгаза Вилегас, боливиец, който през 1956 година хвърлил камък по портрета. Няколко месеца преди този момент различен нападател хвърля киселина върху картината, която попада в долната ѝ част. Тези набези стимулират приложението на бронирано стъкло, което през 2009 година сполучливо отблъсква керамична чаша, хвърлена от разярена рускиня, на която е отказано френско поданство. Неотдавна стъклото още веднъж влезе в приложимост, когато през 2022 година мъж с перука хвърли торта по картината, крещейки „ помислете за земята, хората унищожават земята! “, след което беше укротен от защитата.
На 21 август 1911 година Мона Лиза е открадната от Лувъра. Ню Йорк Таймс съпоставя със задна дата обществената демонстрация на тъга с тази след гибелта на принцеса Даяна през 1997 година: Хиляди хора идват в Лувъра, с цел да видят с потрес празната стена, на която в миналото е висяла картината, и да оставят цветя, бележки и други мемоари.
Журналистът Даян Хейлс написа в „ Мона Лиза: Открит живот “, че „ дамите от обществото възприемат „ външния тип на Джокондата “, като постановат жълта пудра по лицата и шиите си, с цел да внушат златистия ѝ загар, и обездвижват лицевите си мускули, с цел да имитират усмивката ѝ. В парижките кабарета танцьорки извършват кан-кан, преоблечени като La Joconde… Нещо оттатък дивата известност на картината се е трансформирало. Мона Лиза напуща Лувъра като произведение на изкуството, само че се завръща като обществена благосъстоятелност, първата икона на всеобщото изкуство. “
Има много хора, които, като си показват въображаемо облика на Мона Лиза, виждат обектът на известната картина с изражение, което наподобява повече на намръщено, в сравнение с усмихнато. Това обаче е образец за случай на всеобщ подправен спомен – феномен, прочут още като Ефект на Мандела.
