Обикновена любов ли е, та да я опишеш в стихове

Обикновена обич ли е, та да я опишеш в стихове и прозаичност! Пловдивчаните Петър и Радка Чалъкови през днешния ден означават 69 години брак и по 88 години живот.

Историята им наподобява на тази на Ромео и Жулиета. Родителите на Радка дълго време не харесват Петър и заплашват, че ще я оженят принудително за различен.

Друго достижение на Петър е, че още работи на трудов контракт – към този момент 63 години. Грижи се като обществен помощник за своята обичана.

След хиляди премеждия и спънки, сложени от родителите на Радка, Петър сключил цивилен брак на 19 септември 1952 година, а сватбата създали по Нова година.

Ето какво описа за „ Марица “ бай Петър:

„ Все още работя на трудов контракт – към този момент имам 63 години трудов стаж, като 50 години съм бил с един и същи човек – инж. Любомир Пейчев. За толкоз време не си казахме крива дума. Имаме модернизация и авторско удостоверение за изобретението – „ Метод за установяване границите на йонизационното пространство на електрическите и комутационни апарати ”, от 1973 година. 

Авторското удостоверение за рационализацията на бай Петър

Женитба ми беше съпроводена от много премеждия. Току-що приключих гимназия, нямаме жилище, живеем чартърен в дребна квартира, следва следване или казарма, а родителите й напират да я омъжват!

Бях проучил изискванията, които предлага Търговско предприятие Институт в София. Признават военната работа, дават гратис образование и цялостна прехрана при казармен режим, само че би трябвало да си неженен. Въпреки това аплайвах и ме одобриха.

Междувременно вървят сделки за годеж. При уговорената среща с родителите на Радка се получиха недоразумения и разправии. Казаха: Или сватба, или я даваме на различен без нейно единодушие! 

На пияни глави нейни близки слагат една шапка като знак на претендента, който бил боец. Уж интелигентни хора – сестра й и шурей й са приключили френския лицей, също се оповестиха срещу нас! Срещата приключи без годеж. 

Тази премия от шампионат по пинг-понг Петър Чалъков получава през 1947 година.

Затвориха Радка на село и не й разрешаваха да се срещаме. Но ние трябваше да предприемем някакви дейности срещу волята на родителите й. Моите ме поддържаха. Един ден през юли отидохме на село – сестра ми я изведе от тях, и дойдохме в Пловдив. Радка живя при мои близки. 

Но сред родовете връзките се обостриха. Проблемите не намаляваха, само че взехме решение преди да отпътува да изучавам в София да подпишем цивилен брак. Подписахме на 19 септември 1952, а аз трябваше да се явя в института на 23 септември. 

Докато ме няма, при приключен факт, семействата се сдобриха и уговориха женитба. През новогодишната отпуска направихме венчавка.

Имаме две дъщери, двама внуци, една внучка и четирима правнуци ”.

Снимки от Наташа Манева

Инфо: Марица