Обикнахте Симона Панова в трилогията . Станахте свидетели на нова

Обикнахте Симона Панова в трилогията. Станахте очевидци на нова глава от историята на видинските самодиви в книга първа от втората ѝ поредност –. А в този момент е време още веднъж да потеглим по каменните улици на града на кулите в най-взривоопасната ѝ книга досега. В цялата си огнена хубост в книжарниците ви чака! 

 Книга втора от поредицата „ Градска фея “ ни връща там, където последно оставихме Срацимира, Явор, Преслав и Юлия – в пепелищата на смъртоносна борба, която предопределя ориста на Видин и целия свят.

В „ Юдина дъщеря “ залозите са още по-високи, враговете – по-кръвожадни, а шансът сърцето ви да бъде разрушено – голям!

„ Понякога най-незначителните решения влачат подире си най-разрушителните нещастия. “

Чумата е на независимост във Видин. Броят на инфектираните се усилва стремително, а всяка гибел прибавя още бродници в неживата войска на Кръволок – безмилостния предводител на караконджулите. 

Срацимира прави всичко допустимо да не наруши нежния баланс на вътрешния си мир и да резервира одеждите си в самодивското бяло. Тя посвещава цялото си време на търсенето на лек за болестта… И се пробва да заобикаля мислите за Явор – глогаря, който все по-настойчиво завоюва мястото си в сърцето ѝ. 

 Бунтарят Преслав гаси пожари на няколко фронта… и то без да броим огнената му връзка с юдата Юлия. Защото в глутницата на Куцулан има изменник, на който му е писано да забие нож в гърба на алфата си. 

Вечерницата Зора поема голямо задължение на плещите си, решена да овладее болестта непременно. Дори да би трябвало да прибегне до неразрешената черна магия. 

Оплетени в здрав възел, самодиви, юди, върколаци и глогари са в смъртна заплаха. Защото Кръволок познава всяка тяхна уязвимост убийствено добре. И знае тъкмо коя нишка да отреже, с цел да разбие очакванията им на пух и прахуляк. 

Симона Панова заостря върха на перото си и за следващ път потвърждава, че с всяка книга вселената на видинските самодиви става все по-мащабна, богата и жива.
Симона Панова. Снимка " Сиела "

В „ Юдина дъщеря “ читателите ще имат потребност от изобилна доза ледено самодивско успокоение, с цел да се приготвят за бурята, която се задава! 

Магическото продължение на „ Градска фея “ ще посрещнем и онлайн по време на Пролетния панаир на книгата в София, където Симона Панова ще гостува на щанда на издателство „ Сиела “ на 4 юни от 18:00 ч.

* * *

Из „ Юдина дъщеря “ от Симона Панова
Снимка " Сиела "

ГЛАВА 1
Юлия
Първият пролетен изгрев обагри небето в златисто.

Лъчите му пробягаха по капака на колата ми и като че ли разринаха алената ѝ багра като ръжени. Примижах против изригналия рой отражения – истински искрици над разбудена жарава – и настъпих газта.

Вече наближавах извънградската околност, където посестримите ми бяха устроили засада, с цел да овладеят надигащата се чума, преди да е покосила цялостен Видин. Взех последните метри със размах, паркирах прибързано и изскочих от автомобила.

Упойващото благоухание на цъфнали дръвчета нахлу през носа ми и ме блъсна право в челото. Пролетта бе превзела пустошта и бе наложила усета си към свежозелено и бледорозово, сходно на яростен фешън деспот. Бедствието, разразило се паралелно с нея, изобщо не я вълнуваше – то беше наша грижа.

В далечината обаче наместо разлистена млада гора се ширеше изпотъпкано пепелище. Втурнах се нататък, нехаеща за разрошената си от вятъра прическа и за кожените боти, които сигурно щях да изподраскам.

Съобщението, което получих от Преслав преди броени минути, още пламтеше в съзнанието ми. Съдържаше една-единствена думичка:

„ Загубихме “.

Зарадвах му се макар злокобното обръщение. Щом Преслав беше жив и в положение да ми написа, можех да понеса всички останали злощастия.

Явно обединените самодиви, юди, глогари и върколаци не бяха съумели да възпрат чумата. За следствията щях да се безпокоя след това – значимото в този момент беше да се докопам до Преслав и да се уверя, че е здрав.

Обичах този капризен вампир, колкото и да мразех да му го признавам. А той изобщо не беше елементарен за обичане и не щадеше нерви и старания да ме затруднява в допълнение. На моменти едвам понасях чепатия му темперамент и ми идваше да го цапардосам с някоя книга. Случваше се и да го върша, за което си получавах ответен удар, въпреки и съзнателно неакуратен. Обикновено едвам балансирах на ръба сред желанието да му разкъсам ризата и порива да разкъсам него самия.

Ако обаче бе паднал и косъм от изваяната му глава, щях да пролея кръвта на отговорните. И обичаният ми непрокопсаник би сторил същото за мен – не с моя финес, само че пък с повече порив.

Тичешком дойдох на доскорошното полесражение и нагазих в сектора обгорена земя, пропита с кървава каша. Ботите ги бях прежалила към този момент. Зашарих с очи, търсейки гордата външност на Преслав. В центъра на поляната, превърната в островче от хитро прокопания канал, съзрях Зора да си бъбри с Йордан Караогнянов – змея на видинската царкиня. Той беше тайното вале в ръкава на Вечерницата: неговата изне надваща поява трябваше да унищожи всички вампири, притекли се в помощ на чумата. Изглежда, проектът се бе изродил във крушение.

Щом разпознах Куцулан – алфата на глутницата, завчас се завтекох към него. Посестримите ми – и самодивите, и юдите – се бяха разпределили измежду потърпевшите върколаци и усърдно обработваха раните им.

Мимоходом мярнах яркобелите коси на Срацимира и понечих да я поздравя. Приятелката ми обаче бе по този начин затънала в бездънния взор на Явор, че изобщо не ме видя. Забравила манията си за непорочност, Мира бе коленичила в прахоляка, заровила пръсти в калната четина на Спас. Никога не я бях виждала толкоз мръсна, нито по този начин погълната от нечий поглед.

Глогарят я съзерцаваше с такова откровено облекчение, примесено с тленен блян и притъпена болежка, че чак аз се трогнах. Помежду им Спасчо тупкаше предостатъчно с опашка, весел, че им е подарил миг на непосредственост.

„ Тия двамата няма ли да се вземат най-сетне? – изкикоти се нахалното ми вътрешно гласче. – Писна ми да се зяпат влюбено и безнадеждно! Я да се съберат, да си опознаят кусурите и бързичко ще им мине! “

Непоисканите препоръки за непознати връзки обаче изфирясаха от съзнанието ми, щом усетих по кожата си позната тръпка. Моят вампир ме бе зърнал първи.

Погледът му беше по-осезаем от допиране и наелектризираше въздуха като мълния. Ненавиждах влудяващата лекост, с която ме превръщаше в цел. Извърнах се и също вперих поглед в Преслав. Неговите ириси бяха непорочно бели като на всички върколаци, но излъчваха жегата на насвяткано желязо, готово да дамгоса волята си върху моята.

Възторгът, че Преслав е жив, избухна в гърдите ми като фойерверк. Само след секунда обаче бликналият ми яд го засенчи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->