Бог да те съхрани за обичащия те ♥ Любовно от Халил ДЖУБРАН
„ Обичайте се, само че не превръщайте в окови любовта. Тя дано е морето сред крайбрежията на сушите ви. “ ♥ Из „ Пророкът ”
Той е една от най-ярките фигури на арабския символизъм от началото на 20-ти век, стихотворец, художник, мъдрец. Май Зияда е една от най-изтъкнатите писателки на арабската литература, родена в Назарет, Палестина. Джубран е любовта на живота й, неосъществим идеал, немилвано лице, нецелувани устни. Любов платонична, живееща само в думите, писмата и трепетите на сърцата им. Кореспонденцията посред им продължава през целия им живот, до гибелта на Джубран през 1931 година Книгата му „ Синият пламък “ събира всички негови писма до обичаната Май – 39 на брой. Първото е с дата 2 януари 1914, последното – 26 март 1931.
Споделяме едно от писмата на ливанския създател, пристигнало в плик с клеймо от Ню Йорк и дата 12 януари 1925 година В края на писмото Джубран е нарисувал ръка, която държи пламък, трансформирала се в знак на любовта му към Май. Преводът е на Мая Ценова (Форума за арабска култура)
Мари,
На 6 януари мислих за теб всяка минута, даже всяка секунда, и всичко, което ми кажеха хората, го превеждах на езика на Мари и Джубран – а това е език, понятен само за Мари и Джубран всред жителите на този свят…
Ти, несъмнено, знаеш, че всеки един от дните в годината е рожден ден за всеки от нас…
Американците са най-странният народ на земята във връзка с празненства и дарове. Заради някаква неведома за мен загадка през тези празнични дни американците са благосклонни към мен, а на 6 януари изключителната им отзивчивост ме изправи компрометиран пред самия мене, потопен в благодарност.
Ала Бог ми е очевидец, че прелестните слова, които получих от теб, бяха за мен по-желани и по-скъпи от всичко, което хората могат да сторят за мен. Бог ми е очевидец и твоето сърце. А след празненството приседнахме – ти и аз – надалеч от всичко, с изключение на това, което е в самите нас.
Разговаряхме дълго, изрекохме това, което може да изрече единствен копнежът, изрекохме това, което може да изрече само вярата. Сетне се загледахме в една далечна звезда и замълчахме. Сетне заговорихме още веднъж и разговаряхме до зори. И обичната твоя ръка бе тук, върху това пулсиращо местенце, до зори.
Бог да те закриля и да те пази, Мариям.
Бог да излее върху теб Своите зари.
Бог да те запази за обичащия те.
Джубран.
Източник:
