Наградните оръжия на Руската империя
Обичаят за даряване на отличилите се съветски воини с хладни оръжия води началото си от ХVІІ в. Той последователно се развил и трансформирал в всеобща традиция по време на Отечествената война против Наполеон през 1812 г. С някои промени се запазил както в Съветския съюз, по този начин и в днешната Руска федерация.
В Руската империя било признато императорът да награждава за военни подвизи с хладно оръжие (наричало го още „ бяло “). С него се удостоявали единствено офицери и генерали. За задачата се употребявали не всичките му разновидности, а единствено военни и цивилен шпаги, саби, казашки шашки и морски кортици.
Най-напред Петър Велики почнал да награждава офицери от постоянните елементи. Един от първите получил златна шпага с брилянти граф Ф. М. Апраксин за завладяването на крепостта Виборг през 1710 година.
През юни 1720 година княз М. М. Голицин спечелил блестяща морска победа при Гингам. Той имал 29 лодки и 61 гребни галери с общо 52 оръдия против шведска ескадра от 14 огромни кораба със 156 оръдия. Четири шведски фрегати заседнали на плитчини, Голицин настигнал останалите и след обезверена борба завладял част от тях. Руската флотилия взела 104 оръдия с боеприпасите към тях, били пленени 37 шведски офицери и 500 моряци. Зарадваният Петър Велики не се скъпял на награди: офицерите били наградени със златни медали на Андреевска лента, по-низшите чинове – със сребърни, а самият княз Голицин получил като премия „ за воински писания и добра команда “ фешън по това време бастун и шпага, обсипани с брилянти.
По времето на Екатерина Велика и нейните победоносни войни против Турция броят на наградените видимо се нараснал. До 1788 година златни оръжия се дарявали единствено на генералите и на генерал-фелдмаршалите, като всяка такава премия била съпроводена от грамота на императрицата. Но към този момент за завладяването на мощната турска цитадела Очаков (1788 г.) златни шпаги (без брилянти) получавали даже щабс- и оберофицерите. Тогава Екатерина Велика дарила 8 златни шпаги с брилянти за генералите и 27 златни шпаги за офицерите с надписи „ За геройство, показано в сраженията на Очаковския лиман “. Доста време по-късно върху офицерските наградни оръжие не се срещал толкоз дълъг надпис.
За завладяването на Очаков княз Григорий Потьомкин получил дълго чакания медал „ Свети Георги “ І-ва степен и 100 000 рубли, а за успехите в очаковския лиман – шпага с диаманти, украсена с лаврови листа от скъпоценни камъни, на цена 20 хиляди рубли.
От същата година вместо скъпоценни декорации върху шпагите се появява надпис „ За храборст “. За пръв път подобен надпис бил подложен върху златните шпаги на героите от морската борба с шведите при остров Гогланд (1788 г.) под управлението на шотландеца на съветска работа адмирал Грейг.
Император Павел I, който обичал да се противи на майка си Екатерина, престанал да награждава с ордените „ Св. Владимир “, „ Св. Георги “ и със златни саби. Те били сменени с така наречен „ Анински оръжия “. Червеният кръст на ордена „ Света Ана “ ІІІ-та степен се прикрепял към ефеса на сабята или шпагата. След късото царуване на Павел І новата традиция останала и по този начин почнали да се присъждат два типа хладно оръжие – златно и Анинско.
Наградните златни оръжия за офицери при започване на XIX-ти век имали върху дръжката си надписа „ За смелост “. През Отечествената война 1812 година и изключително по време на похода в чужбина, в борбите при Дрезден, Кулм и Лайпциг повече от хиляда офицери били наградени със златни оръжия, а 62 генерали получили златни шпаги и саби, украсени с диаманти. Анинско оръжие се раздавало по-често.
Нагръден фрачен знак към Златно оръжие „ За смелост “
Притежател на 3 златни шпаги станал генерал-фелдмаршал И. Дибич (наречен по-късно „ Забалкански “). В борбата при Аустерлиц (1805 г.), ранен в дясната ръка, той взел шпагата си с лявата и траял да се бие. Наградили го със златна шпага с надпис „ За смелост “. През 1812 година за Бородино получил чин полковник и медал „ Св. Георги “ ІІІ-та степен, а за борбата при Березина – медал „ Св. Ана “ І-ва степен и златна шпага с брилянти. Кралят на Прусия го наградил с ордена „ Черен орел “ и шпага с вензел, богато украсена с брилянти.
Победителят на Наполен – генерал-фелдмаршал Михаил Иларионович Кутузов, също бил награден със златна шпага с брилянти и венци от изумруди. Вероятно това било най-скъпото наградно оръжие на Империята – шпагата била оценена на 25 125 рубли.
Но това била цената й единствено в пари. Всички знаели, че нямало такива пари, които да измерят смелостта, доблестта, кръвта и воинската чест, с които били заслужавани наградните оръжия на Руската империя.
Командирът на кавказкия корпус, военачалник Ирманов, демонстрира на своите приятели получената премия Георгиевско оръжие, обсипано с брилянти. Източник – Уикипедия
