Обичай се, приеми се такъв, какъвто си, прости си и бъди добър към себе си
„ Обичай се, приеми се подобен, какъвто си, елементарни си и бъди добър към себе си, тъй като без теб ние оставаме без източник на доста прелестни неща. “
Лео Ф. Бускалия
През 2009 година отпътувах за Пърт, Западна Австралия, с цел да довърша образованието си. Въобще не подозирах доколко ще се промени моят живот.
Сприятелих се с много хора. Запознах се и с един висок прелестен мъж от Южна Азия. По принцип той не бе измежду хората, с които нормално излизам, само че все пак се влюбих в него.
Прекарахме голям брой щастливи мигове през 2010 година В началото на 2011 година обаче усетих смяна.
Странно е по какъв начин, когато си по отношение на някого, можеш да усетиш, щом нещо не е както хората.
И аз имах тъкмо това възприятие.
Разбирате ли, още откогато станахме двойка, можехме да си приказваме за всичко, без да се усещаме съдени или обезпокоени. Бяхме щастливи. Затова когато той ненадейно се промени и стана много загадъчен, започнах да се колебая.
Оказа се, че ми е изневерявал. Не единствено с една, само че с две дами едновременно. Болката, пострадването, унижението и вкочанеността, които последваха, бяха непоносими.
Буквално изтръгнах истината от него. Знаех, че ще боли, само че трябваше да знам за какво го е направил. Как може някой с толкоз благо сърце да изневери на различен и да стартира да гради нова връзка въз основата на неистина? Въпросите тормозеха сърцето ми месеци наред.
В края на краищата му простих. Другите две дами сториха същото. За мое злощастие обаче аз продължих да пребивавам в тази драма.
Останах обвързвана за него. И се изгубих. Чувствах се объркана от спорните усеща, които той имаше към мен – лъкатушеше сред „ Искам да съм с теб. “ и „ Не те желая. “
Странно е, само че от време на време се чувстваш по-безопасно, в случай че останеш с болката, която познаваш, а не с тази, която те чака, когато напуснеш индивида.
Точно по това време открих, че съм бременна в шестия месец.
Под натиска на напрежението, както на физическата и психическата изхабеност (да не приказваме, че бях уплашена), взех решение да задържа бебето и да го отгледам като самотна майка. През първата седмица от месец декември обаче претърпях импровизиран аборт. Това изцяло разруши сърцето ми.
Чувствах се толкоз вцепенена, че си споделих: „ Това е. Край, чашата преля. “
За страдание не беше по този начин, защото пет дни след спонтанния аборт, по време на надзорен обзор в болничното заведение, лекарят ми ме попита дали останалите доктори не са ми споделили нещо за левия ми яйчник.
Пренасочи ме към радиологията, които от своя страна потвърдиха диагнозата на лекаря ми – 8-сантиметров израстък на левия яйчник, който би трябвало да бъде отхвърлен мигновено. Тъй като майка ми също е имала рак, терзанията в това отношение бяха още по-големи (от генетична гледна точка).
Излязох от болничното заведение изцяло вцепенена. Вцепенението ми се трансформира в яд.
Сестра ми, която е и моя най-хубава другарка, ми се обади и ми сподели, че е окей да се разгневя, че би трябвало да освободя цялата болежка, която се таи в мен.
До края на деня не ми беше останала никаква сила, усещах се безусловно изпита.
Най-лошото нещо на това да си самичък, е да се чувстваш самичък.
