Обичате ли да се лишавате от разни неща? Никой не

Обичате ли да се лишавате от всякакви неща? Никой не обича, само че и някаква самопожертвователност и страдалчество непрекъснато ни преследват. Когато през вчерашния ден взехте сладолед на щерка си, а за вас - не с мисленото: " Нека да има за нея ". Ходи ви се на кино, само че отдавате времето и парите за " потребните " неща. А в случай че инцидентно прегрешите с някакво наслаждение, ви изтезава виновност към тези, които не могат да си го разрешат или че не сте зарадвали вместо себе си - детето. Да, нормално го вършим поради децата си.

Не единствено когато станем родители, само че и по принцип. И въпреки всичко, когато пристигна време на децата, като че ли ненадейно отминава времето на останалите удоволствия, които преди сме си разрешавали без проблем. Разбира се, че постоянно има някакви избори и несъмнено, че парите нормално не доближават за всичко и все пак - и на вас ви се яде сладолед, върви ви се на кино и желаете дребна доза егоизъм/ Точно това се случи и на мен- преди два дни щерка ми ме попита „ мамо, а за теб за какво не си взимаш сладоледи за теб? ” И въпреки да не съм от родителите, които постоянно се лишават от нещо в името на детето, замислих се, че в последно време съм почнала все по-често да го върша. Запитах се дали е вярно.

“Докога ще отлагаме удоволствията за по-натам, докога ще отлагаме хубавото за различен миг, който по този начин и не се случва? Ще се жертваме и самоизмъчваме в името на нещо или някой, вместо да споделим страстта с него. Просто е, а на процедура е просто един скучен табиет. А различен живот нямаме, нали? ”

Спрете да вършите единствено " потребни " и " нужни " неща. Да, всеки има отговорности и те в никакъв случай не свършват- работата, семейството, извършването на покупки, гледането на децата, ремонтът вкъщи - непрекъснато има какво да се свърши. И това в никакъв случай няма да спре. Само че в този темп е добре да поспрете вие и да помислите „ ами аз по кое време ще върша всякакви неща не по обвързване, такива, които ми носят същинско наслаждение? ” Това не значи, че работата не би могла да ви удовлетворява. Това никога не демонстрира, че децата не ви вършат същински щастливи или че домът няма потребност от грижа. Но несъмнено загатва за обстоятелството, че сте се изгубили в отговорностите си и сте не запомнили какво е същинска наслада. Радост от малко полуда, от малко нарцисизъм, от малко спонтанност.

Отървете се от възприятието за виновност. Чувствате ли се отговорни, че решихте за първи път от два месеца да пиете кафе с другарка на открито, до момента в който детето ви гледа детско с баба си вкъщи? Продължавайте в този дух, в случай че желаете да се досъсипете. Ако пък желаете да сте рационални хора, дайте си сметка, че фактът, че през днешния ден избрахте да извършите нещо за себе си, е толкоз естествен, едвам отидете до тоалетна, когато ви се постанова. Самата истина - това са непосредствени потребности - на тялото, само че и на душата. Затова- не се чувствайте и когато решите да бъдете малко егоисти, няма кой да намерения за вас, с изключение на смаите вие, тъй като вие се познавате най-добре.

Не мислете за пира по време на чума! Някои хора считат, че прекалено много други хора са лишени от какво ли не, нямат даже храна и заслон, с цел да могат тези първите да си разрешат далечно странствуване или скъпа покупка. Нима мислите, че в случай че си спестите обещано наслаждение, ще помогнете на гладуващите по света? Това, несъмнено, не значи, че в случай че имате малко повече пари, не би трябвало да помислите и за шерване, щедрост, неоснователно положително. Ако имате финансови благоприятни условия, разпределяйте ги рационално, само че никога не ги „ спестявайте ” всичките и непрекъснато - за по-добри времена, за старините си, за децата и така нататък

Не се идентифицирайте с вашите деца. Вие сте обособени персони, които живеят обособен живот и постоянно имат разнообразни стремежи. Това, че децата ви имат потребност от вас, е повече от несъмнено. Вниманието ви към тях би трябвало да е задоволително, само че не и прекомерно. Ако спрете да отделяте каквото и да е внимание на себе си, в случай че спрете да се грижите за своите потребности, вие ще престанете и да бъдете и да се възприемате като пълностоен човек. Така автоматизирано се превръщате и в малоценен родител. Нима се чувствате добре, вървешком на разходка с децата ви в неприветлив тип? Нямате време да се срешите и да сложите лек грим, нямате пари да си купите по-нови облекла и обувки, а имате опция да сторите същото за вашите деца. Дали от тук не следва възприятие на незадоволеност към самите вас?


Децата в един миг желаят да се гордеят с майките си. Те да наподобяват добре, стилни, красиви и със самочувствие. Това храни и тяхното самочувствие, тяхната естетическа визия се развива. Външният тип не е най-съществен, само че той е визитната ни картичка, той ни показва и в един маникюр или завършена коса няма повече суетност, в сравнение с в следващия, марков, само че състезателен екип, с който отивате на родителска среща.

Използвайте рационално времето и приходите си. Употребявайте всяка свободна минута за себе си. Когато приспите децата вечер, не се залавяйте автоматизирано с прането, гладенето и подготовките за утрешния ден. Когато пристигна уикендът, помислете добре по какъв начин ще го прекарате. Ако всяка седмица програмата е една и съща- „ с децата в парка ”, помислете дали не е време да я измененията. Отделете единия ден за децата и другия за себе си - те няма да ви се разсърдят, а ще се почувстват съучастници в това " мама да се погрижи и за себе си ". Когато вземете заплата, не започвайте със листата за покупки и сметки. Нека перото " за детето " не е най-важното. Всичко е значимо, вие сте значими също. Това, естествено не значи, че ще ги оставите без храна или обувки или че ще позволите да вървят със скъсани облекла. Означава, че единадесетата кукла в сбирката на щерка ви не е от никакво значение за развиването й и за нейното положително и даже не демонстрира любовта ви към нея.

Помислете за образеца, който давате Разбира се, че за нас майките няма по-голямо благополучие от това да вършим децата си щастливи и да им купуваме какво ли не, само че и тук има рационални граници, които е хубаво да съблюдаваме. И то, в случай че не за нас самите, само че най-много и поради положителното на децата - презадоволените, капризни деца не са блян във нито един модел за образование. Искате ли тази трвожност и незадоволеност за сина си или щерка си? Искате те да следват фантазиите си, да бъдат смели и правилни на себе си. Такива бъдете и вие.

Наричат го " Синдром на отсрочения живот ". Този живот съвсем изцяло изключва егоизма, който би трябвало да има всеки здрав човек. Когато изгубим вярната доза и злоупотребим с всеотдайността, освен към децата ни, а към всички, ние се изчерпваме, тревожни сме и в последна сметка - се обезличаваме. В това си положение към този момент сме съвсем изцяло безполезни. Затова - спрете се с отлагането на живота си и саможертвата. Заминете за пет дни на отмора с децата, а след това за уикенд - без тях. И позволете това ви решение да ви накара да се чувствате отлично, без да мислите за вредата от него.