Обичаните поети Маргарита Петкова и Добромир Банев ще представят съвместния

Обичаните поети Маргарита Петкова и Добромир Банев ще показват взаимния си бестселър „ Абсурдни времена – нецензурираната версия “ (изд. „ Персей “). Събитието е част от програмата на „ Пловдив чете “.

Срещата с двамата създатели ще се състои на 18 юни, събота, от 14.00 часа в Културен център „ Тракарт “ (подлез „ Археологически “).

Това е напълно нова книга, основа на която са двете томчета „ Абсурдни времена “. Преди десетина години те бяха в челото на топлистите за бестселъри в продължение на месеци. Новото издание освен събира стиховете от двата предходни тома, само че и включва нови, непубликувани до момента стихове, останали отвън предходните издания поради срам или ненужни морални задръжки. Двамата изключителни поети могат да пишат за любовта и интелигентно-пиперливо-иронично, само че в никакъв случай не прекрачват границата на положителния усет.

Лирическите герои в „ Абсурдни времена – нецензурираната версия “ лудо препускат през любовта, на която всички ние сме съпричастни в актуалното неуместно време. Поетичният разговор следва личен логически сюжет, което стана мотив да бъде подложен на огромната театрална сцена с присъединяване на Нона Йотова и Петър Антонов. Едноименният театър обиколи българските градове и продължава да се играе и през днешния ден при голям триумф.

В стиховете си Маргарита Петкова и Добромир Банев декларират, че времената постоянно са неуместни, по тази причина любовта е безконечна. В лиричен разговор са показани всичките положения на любовта – влюбване, пристрастеност, ревнивост към минали обичани, съмнение, свадливост, хвърчене в небесата на крилете на любовта….

В книгата припознаваме себе си такива, каквито сме се чувствали в миналото, или такива, каквито мечтаем да бъдем в компанията на индивида до себе си. Егоизмът постоянно надвива, само че мисълта за обичаните бързо ни отрезвява. Недоволството е непрекъснат сателит, само че споделената бутилка вино ни кара да погледнем към утрешния ден с нова вяра. Ревността ни погубва, само че остава сигурен метод да заявим своята обич пред света. Скандали и целувки се редуват като дни, в които нищо няма да се повтори, или най-малко не по същия метод. Когато сме влюбени, ние сме облици от картини на Дега и Климт. Сцените от минало и настояще са като във филм, за който би завидял самият Тарантино.

Животът ни е психодиспансер, където намираме оня, с който „ по полуда си приличаме “, с цел да упражним изконното си право да обичаме и да бъдем обичани. И за това никой не може да ни сочи с пръст. Единствено нашето легло може да ни съди. В името на любовта, която остава вечно, без значение какъв брой е разрешила да вземем от нея.