Обичаме да четем за герои от войната. Това са хора,

Обичаме да четем за герои от войната. Това са хора, които не просто са изпълнили своя дълг към страната си, само че са създали доста повече, в сравнение с някой е очаквал от тях. И нормално считаме, че такива хора получават всевъзможни медали и самопризнания за геройствата си.

За страдание, заради администрация, политика или чист расизъм, не постоянно става по този начин. Ето няколко много ярки образеца за това.

3. Арън Пери и Роб Фърлонг

Също като в спорта, бойците обичат да записват върховете си. До 2009г, върхът за най-далечно попадение на снайперист е държан от канадеца Роб Фърлонг в Афганистан.

Рекордът, който е подобрил той обаче е бил подложен единствено няколко дни по-рано от Арън Пери, снайперист от същия канадски отряд. Говорим за разстояние повече от 2.4км – толкоз надалеч, че елементарните хора не разграничават терорист от камила.

Проблемът бил, че и двамата са канадци. Репутацията на Канада пред света е на учтива, миролюбива нация, а не на страна, цялостна със супер снайперисти, които отстрелват врага от километри.

Грешката на Пери била, че един ден, до момента в който отварял шоколадов десерт, той се пошегувал, че това е отсечен пръст от една от жертвите му. След като военните научили за тази много неуместна смешка, те посветили идващите години на следствие, с цел да схванат дали Пери и сътрудниците му в действителност се разхождали във военни зони и режели елементи от трупове.

Обвиненията против Пери били свалени заради липса на доказателства, само че не преди с Фърлонг да бъдат изгонени от армията и имената им да бъдат затрити от историята.

2. Джордж Вуйнович

През лятото на 1944г, Съюзниците подхващат поредност от задачи в Румъния против нефтените кладенци на Хитлер, а нацистите стартират да си играят на „ Лов на патици “, единствено че вместо патици, смъкват американски бомбардировачи, а вместо от смеещо се куче, оживелите летци били прибирани от група сръбски бойци от съпротивата, наречени Четници.

Четниците, въпреки също да мразели нацистите, не били в доста положителни връзки и със Съюзниците, по тази причина от Джордж Вуйнович, американски офицер от сръбски генезис, зависело да договаря с тях за освобождението на военнопленниците. Той съумява да провежда и организира интервенция „ Въздушен мост “, по време на която са избавени повече от 500 летци. Също като във кино лентата „ В тила на врага “, единствено че 500 пъти по-впечатляващо.

Може би се досещате, че сърби и хървати са като котки и мишки, а през ВСВ най-високопоставения хърватин в света е югославският водач Йосип Броз Тито. По случайност Тито и неговият комунистически режим се оказват много значими американски съдружници и единственото, което той ненавиждал повече от нацистите били тези долни Четници.

За да резервира положителните връзки с Тито, американското държавно управление засекретява задача „ Въздушен мост “, прикривайки обстоятелството, че си е сътрудничело със пасмина некъпани сърби. За Четниците нещата се развиват много зле – след войната Тито ги погва и екзекутира лидера им, Дража Михайлович, до момента в който американците гледат към небето и си свирукат.

Що се отнася до Вуйнович, той е награден с Бронзова звезда за дейностите си…. през октомври 2010г… тъй като Тито към този момент бил мъртъв от 30 години.

1. Чиуне Сугихара

По време на Втората международна война, японският посланик Чиуне Сугихара и брачната половинка му Юкико виждат какъв брой зле се развиват нещата за евреите и вземат решение, че божиите избраници може би ще са в по-голяма сигурност в Япония, вместо да се крият по дупките в окупираната от нацистите Европа. Но Хитлер се харесвал на японското държавно управление и Чиуне получава отвод за визи за евреите.

Въпреки това, нарушавайки директните заповеди на своите вишестоящи, той взема решение да работи. Докато нацистите вършеят, Чиуне и Юкико стартират да издават визи колкото могат по-бързо. На 11-ия час, въпреки да са принудени да избягат от страната, те не престават да печатат визи и да ги хвърлят от прозореца на влака.

Смята се, че Чиуне е избавил живота на 6000 евреи. Доста впечатляващо, имайки поради много по-известния случай на Оскар Шиндлер и неговите 1200 евреи.

За злощастие, Япония по това време към момента е страна, живееща по подправения самурайски кодекс на достойнството, който държавното управление изфабрикува при започване на 20-и век – една доста значима точка от него е тоталното послушание. Фактът, че Чиуне е избавил хиляди хора от ужасяваща гибел отстъпил на обстоятелството, че той не се е подчинил на директна заповед – общо взето най-лошото, което може да направи един японец през войната.

Когато държавното управление научава за постъпката му, той е уволнен без никаква публичност и заставен да живее като омърсен самураи до гибелта си през 1986г. Японците насилствено се извиняват на роднините му чак през октомври 2000г, признавайки, че евентуално е бил почтен човек.