Обичам вишни. Даже и сега, като си помисля за тях,

Обичам вишни. Даже и в този момент, като си помисля за тях, чувствам по какъв начин стипчивата им наслада и киселина стига като до слепоочията. Те са превъзходен плод за анемичните хора, такива с проблеми с черен дроб и камъни в бъбреците. За да са приятни на усет, в случай че ще се ядат пресни, би трябвало да са доста добре узрели, другояче стипчивостта им надвива. Детските ми мемоари за вишни са свързани постоянно с тяхната наличност под формата на сладко. То в никакъв случай не беше гъсто, сиропът леко течен, тъй като тези вишнички, най-малко вкъщи, се употребиха за мелби, кремчета и едни сладки с радостното име " керени ушички ".

Вишните измиваме и почистваме от дръжки и костилки. Как да ги почистим елементарно единствено с една сламка. Съотношението е на 1:1, т.е на един кг плод - един кг захар. Респективно за 2 кг плод - 2 кг захар и така нататък

Почистените вишни поръсваме със захар и оставяме по този начин за 24 часа, като понякога разбъркваме. За това време вишните са поели захар и са пуснали сок, който е разтопил останалата захар. Получената примес варим до втвърдяване, малко преди да изключим прибавяме лимонтозуто. Целта е като се капне върху чинийка от сиропа той да не се стича. Лично аз, оставям сиропчето по-течно:)