Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи,

" Обичам те, мое благо родно място! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой благи краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, в случай че ти и да си жертван на тежки премеждия и несгоди! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа положително и свято - всичко е твое! ", написа в " Българи от остаряло време " Любен Каравелов, от чието рождение през днешния ден се означават 190 години, съобщи Българска телеграфна агенция.

Любен Каравелов е стихотворец, публицист, обществено-политически и литературен деятел, и бунтовник (1834-1879).

Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 година в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното учебно заведение и в двукласното учебно заведение на Найден Геров, в гръцкото учебно заведение (1850-1852) и в Епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ (1852-1854) в Пловдив, се оповестява в информация, готова от отдела " Справочна " на Българска телеграфна агенция.

В нея се отбелязва, че Каравелов пътува дружно с татко си по комерсиалните му каузи из българските земи и Сърбия, събира доста усещания за ситуацията на народа, за неговия обичай и нрави, които по-късно намират отражение в творчеството му. Отрано той осъзнава националната общественост на българите, нетърпимото им състояние в изискванията на разпадащата се Османска империя и нуждата от отменяне на непознатото господство. През юни 1857 година, благодарение на Найден Геров, отпътува за Русия, с цел да продължи образованието си. Неуспял да постъпи във военно учебно заведение, посещава лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет като непринуден слушател. В Москва се свързва с известни славянофили - учени и политици: Михаил Погодин, Нил Попов, Иван Аксаков, Александър Рачински и други. С тяхно подпомагане получава материална поддръжка за следването си.

В Москва Любен Каравелов написа и отпечатва първите си разкази и повести.

През 1859 година Любен Каравелов става един от уредниците на сдружението на българските студенти в Москва „ Братски труд “ и от 1860 до 1862 година взе участие в редактирането на неговото списание „ Братски труд “. През 1861-1862 година замисля да основе загадка българска патриотична организация („ общество “) в Белград, публично с просветно-културни задания, само че в действителност с политическа цел за подготовка на въстание в България. Заедно с съветския бунтовник Иван Прижов създава план за основаването на организацията.

От началото на 60-те години на 19-и век стартира да сътрудничи на съветския периодически щемпел по въпросите на освободителните битки на южните славяни, разгласява и критически оценки за развиването на южнославянската литература. Заедно с Прижов приготвя и алманах от български фолклорни материали - „ Паметници на националния обичай на българите “ (1861). В Москва написа и отпечатва първите си разкази и повести, обединени по-късно в сборника „ Страници из книгата за страданията на българския народ “ (1868). С публицистиката и литературното си творчество Каравелов способства за запознаване на съветската общност с ситуацията на българите, със устрема им към независимост, демонстрира историческата отживелица на османското господство и зависимостта на българите от Цариградската патриаршия, поддържа революционната линия на Георги С. Раковски.

Подозренията на царската полиция за връзките му с съветските революционери, подемът в освободителното придвижване на Балканите през 1866-1867 година, както и буйното му предпочитание да взе участие директно в освободително придвижване на българския народ стават причина при започване на 1867 година да напусне Русия. Установява се в Белград като дописник на съветските вестници „ Голос “ и „ Московские ведомости “. Влиза в средите на българската революционна емиграция и на напредничавата организация Обединена сръбска омладина, с чиито представители открива връзки още в Русия. Заедно с революционно настроените членове на Омладинската организация в Русия „ Сръбска община “ замисля организирането на въстание на Балканите, в това число и в България. През пролетта на 1867 година Каравелов основава Българския революционен комитет в Белград със задача да приготви чети на сръбска територия, които да се включат в вероятно българско въстание. Той създава наредба-устав на комитета в духа на революционната идеология и тактичност на Раковски. Заедно с членовете на комитета приготвя българска чета от 600 души, влиза в договаряния със сръбското държавно управление и прави опит да я трансферира през сръбско-турската граница в Северозападна България. Този опит е осуетен от сръбските и турските управляващи. Каравелов подлага на остра рецензия политиката на Сърбия, заради което е екстерниран през ноември 1867 година в Нови Сад (Австро-Унгария). Там той продължава публицистичната и литературната си активност, като още по-тясно се свързва със сръбското Омладинско придвижване.

През юни 1868 година е задържан по обвиняване в съучастничество в проведеното от дейци на Омладината нападение против сръбския княз Михаил Обренович (1823-1868) и в остра рецензия на политиката на Сърбия. Остава в пандиза в Будапеща до 4 януари 1869 година, където написа „ Мои братя “ - послание към българските патриоти с програмен темперамент, което е оповестено по-късно във в. „ Народност “. По-късно разказва прекарванията си в пандиза в книгата „ Из мъртвия дом “ (1871 година на сръбски език; 1938 година на български език, посмъртно).

През 1869 година Любен Каравелов основава в Букурещ Българския революционен централен комитет.

През май 1869 година Любен Каравелов се открива в Букурещ. Там той е поканен от дейците на Добродетелната тайфа да поеме редактирането на в. „ Отечество “. При подготовката на първия брой поражда абстрактен спор с издателите и Каравелов отхвърля да им сътрудничи. От 7 ноември 1869 година издава собствен революционен вестник - „ Свобода “, който от 1873 година продължава под името „ Независимост “. От 1872 година пръв асистент на Каравелов в списването на вестника е Христо Ботев.

През есента на 1869 година Любен Каравелов основава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той изготвя първите програмни документи на комитета, в които застъпва концепцията за избавление на България посредством революционни средства. Той пази построяването на демократично общество, в което ще се подсигуряват гражданските права на всички. По това време издава „ Програма на Българския революционен комитет “ (пролетта на 1870) и брошурата „ Български глас “ (есента на 1870), където създава главните правила, задания и цели на организацията. На Общото заседание на БРЦК (29 април - 4 май 1872) Любен Каравелов е определен за ръководител на комитета. Той управлява външния център на БРЦК в тясна връзка с Вътрешната революционна организация, основана от Васил Левски.

След гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация той продължава да управлява БРЦК, само че претърпява тежки огорчения и разочарования. През 1874 година стопира издаването на вестник „ Независимост “ - орган на БРЦК. Под управлението на Каравелов се провеждат три общи събрания на БРЦК (11-12 май 1873 г.; 20-21 август 1874 г.; 26 декември 1874 г.). На събранието на 26 декември 1874 година сред Каравелов и Ботев поражда сериозен абстрактен спор, прераснал по-късно в открита омраза. От януари 1875 година Каравелов стартира да издава списание „ Знание “, посредством което разпространява напредничави хрумвания, материалистически възгледи, разгласява художествени и фолклорни творби.

Постепенно Каравелов се отдръпва от дейна политическа активност, той е подложен на критика остро от младото потомство емигранти, поради преустановяването на революционния вестник и напуща БРЦК през лятото на 1875 година, само че не остава настрани от подготовката на Априлското въстание (1876).

Той взе участие в договарянията на революционната емиграция в Румъния и вътрешните дейци със сръбското държавно управление за съгласуване на българското въстание и подготвяната от сръбското държавно управление война с Османската империя, работи за организирането на български доброволчески елементи в тази война, посреща възторжено оповестяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и спомага на съветската войска.

През лятото на 1878 година се завръща в България. Любен Каравелов взе участие ефективно в публичния живот изначало в Търново, а по-късно в Русе. Продължава издаването на списание „ Знание “. Замисля ново обществено-литературно издание „ Начало “, само че здравословното му положение се утежнява.

Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 година в Русе.

Каравелов е създател на доста публицистични и художествени произведения.

Любен Каравелов основава обилни публицистични и художествени творби. Публицистиката на Каравелов е изпълнена с богато наличие, тя отразява националния живот, визира политически, обществени и културни проблеми. Голямо значение имат неговите фейлетони, печатани под заглавието „ Знаеш ли ти кои сме? “ в съдействие с Христо Ботев. С остро сатирично перо Каравелов подлага на критика политическото и духовното беззаконие, слабостите и пороците в българския културен и книжовен живот, подправения национализъм, алчността и парвенющината на забогатялата българска емиграция, нейната консервативност и неискреното ѝ отношение към битката за национално избавление, посредствените литературни произведения, просветителските схващания на някои книжовници.

Първият роман на Любен Каравелов е „ Атаман болгарских разбойников “ (1860, на български език под заглавие „ Войвода “). През 1868 година издава в Москва алманах повести и разкази „ Страници из книгата за страданията на българския народ “ (на съветски език). В сборника помества и пътеписите си „ Из записките на българина “ (1867, на съветски език; 1930, на български език под заглавие „ Записки за България и за българите “). Пише разкази и повести със сюжети от живота на актуалните българи, изпълнени с почитание към нравите и бита им, рисува подиуми на обществена и политическа несправедливост - „ Неда “ (1861, на съветски език; 1872, на български език), „ Сирото семейство “ (1862, на съветски език; 1869, на български език), „ Турски паша “ (1866, на съветски език; 1871, на български език). Каравелов подлага на критика поддръжниците на поробителите в - „ Мъченик “ (1870), „ Хаджи Ничо “ (1870), консерватизма в публичните и битовите връзки - „ Българи от остаряло време “ (1867, на съветски език; 1872, на български език), има вяра в революционните сили на народа - „ Дончо “ (1864, на съветски език; 1870, на български език), „ Богатият бедняк “ (1873).

По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов написва и издава повести и разкази със сюжети от актуалния сръбски живот - „ Крива ли е ориста? “ (1868, на сръбски език; 1888, на български език, посмъртно), „ Сока “ (1869, на сръбски език; 1965, на български език) и „ Горчива орис “ (1869, на сръбски език).

Най-интензивно и целеустремено е креативното развиване на Каравелов в Букурещ. Там той написва и разгласява повестите: „ Мъченик “ (1870), „ Хаджи Ничо “ (1870), „ Богатият бедняк “ (1973), „ Три картини от българския живот. Маминото детенце. Извънреден патриот. Прогресист “ (1874), „ Ще ли им се върне? “ (1876, оповестено 1878), „ Децата не наподобяват на бащите си “ (1876-1878), трилогията „ Отмъщение “, „ После възмездие “ и „ Тука му е краят “ (1873-1874), драмата „ Хаджи Димитър Ясенов “ (1872), стихотворения и критически публикации.

Стихотворното творчество на Каравелов носи белезите на непосредствените страсти на огромния бунтовник и родолюбец, който опоетизира родната природа, възвеличава битката за отменяне на вековния терор, възпява националното единение, възприятията на любов и горест на емигранта по родния край. Някои от стихотворенията му се одобряват и пеят като национални песни - „ Хубава си, моя горо “, „ Пролет пристигна “, „ Стара планина “ и други. Съставя сборниците „ Паметници на националния обичай на българите “ (3000 пословици, поговорки, национални приказки, национални имена и други) и „ Български национални песни “. Издава поредицата „ Детска библиотека “ - пет книги под общо заглавие „ Разкази за старовременните хора “ (1873-1874). Пише драми и пътеписи, създател е на библиографски писания.