Любовта трябва да я живееш, не да пишеш за нея
Обич доста. Трудно ни е обаче да намерим пътя към любовта!
Любовта, която не е резюме. Нито мъдрост.
Безумието. Необяснимо. Любовта глагол.
Любовта случване.
Любовта избиране. Всеки ден. Във всяко дихание.
Любовта сила, плуване и движение…
Любовта е горещото в мързелив летен следобяд на село, когато единствено гугутките гукат приглушено…. А аз разбърквам пластовете на протичащото се Нищо, като мързеливо замятам крайник върху твоя. Докато спим.
Любовта не е плашливост.
В любовта си самоуверен. Смел, не тъй като си го обмислил, разчел в точки и подточки, а тъй като трептиш на най-хубавите трептения и вселената ти дава сили нещата постоянно да се получават.
Любовта не е в подредените съдове в миялната, с цел да мога да си лежа и да си почивам. Любовта е в подреждането. Във времето, прекарано дружно, до момента в който ти изплакваш мазното, а аз ти описвам за работния си ден. Докато аз туптя трохите, а ти просто се подпираш на плота и ме гледаш.
Любовта е да пиеш. Да го изпиеш този ден докрай. Когато е любов…
Баницата е вкусна в любовта. Не е мазна, не е суха. Баница, която те насища. После докосваш ръката, по която има останало малко брашно и с прашинките рисуваш сърце.
Любовта е смяна. Готовност за смяна. Преливане, пренасяне, скок, малко боязън, повече стихотворец надълбоко въздух.
Всъщност всичко след “Любовта е… ” е друго, интелектуални напъни, стремежи за лайкове и шерове. Но ние нали все се опитваме да напъхаме нещо в думи, в избрания, в правила. Защото това е любовта за мен, по този начин съм я хванала аз в гъвкавото й, в моментното й… Но кихаш, примижаваш, един неверен полутон и нещата към този момент не са същите. А и ти не си аз.
Любовта би трябвало да я живееш, не да пишеш за нея.
А ми се щеше да бях писала за баница….
Инфо: http://angel-sprout.blogspot.com
