Бивш финансов министър скептичен за влизането ни в еврозоната на 1 януари 2025 г.
Обективно видяно датата 1 януари 2025 година е мечтана за влизане в еврозоната, само че не съм уверен до каква степен е постижима. Това съобщи някогашният министър на финансите Владислав Горанов в ефира на Българска национална телевизия. Според него с " много разпусната финансова политика това мъчно се реализира ".
" Към днешна дата имаме предизвикателство пред критерия инфлация. Това, което не се прави в тази посока е дребното принадлежности, които имаме за битка с инфлацията, най-много посредством фиска, работят назад. Нашите обществени финанси усилват инфлацията, не я понижават. Инфлацията като ритъм понижава, само че българската инфлация би трябвало да е съпоставена и да надвишава минимално междинната сходна за еврозоната. Към декември нашият индикатор е близо два пъти по-висок от този на еврозоната. Тоест оставащите няколко месеца, през които ЕК и Европейската Централна банка би трябвало да преценяват дали сме подготвени за еврото, най-вероятно няма да са задоволителни, с цел да може този индикатор да слезе на равнищата, на които е належащо, с цел да сме утвърдени за еврозоната в периодите, в които ние желаеме. Казвам това, с цел да разберете, че аз съм неприкрит радел на присъединението към еврозоната, само че обективната действителност може би няма да бъде 1 януари 2025 година Датата е мечтана, само че не съм уверен до какъв брой е постижима ", акцентира Горанов.
Бившият финансов министър съобщи, че финансовата политика на ръководещите сега е проинфлационна, което не ни доближава към влизането в еврозоната, а ни отдалечава.
" Не съм срещу приходите да порастват. Но като увеличиш с 10 милиарда пенсиите в доста къс интервал, като се има поради и пределната податливост към икономисване на нашите майки и татковци, тези запаси вместо да отидат в вложения, или в нещо друго, което не работи толкоз проинфлационно, отиват или в извънредно ползване или се утаяват в банковата система, откъдето се явява последващият проблем, обвързван с експанцията в кредитирането. При големи настоящи разноски в бюджета, неизбежно това оказва проинфлационно въздействие. Никъде не сме видели до в този момент инфлация да се бори с изпреварващо нарастване на приходите. Самата инфлация компенсира неизработения приход. Това е доктринална илюзия на сегашните ръководещи на обществените финанси, или някаква религия в Perpetuum mobile ", съобщи още някогашният финаносв министър.
" След присъединението към ИЕРЕМ-2 през 2020 година пред нас остана по-скоро техническа работа с осъществяването на критериите от Маастрихт за присъединение към еврозоната. За страдание загубихме много време и движение. В Хърватия да вземем за пример, където стартира подготовката за участие в ИЕРЕМ-2 година след България, от повече от година е член на еврозоната.
Правителствата след постоянното държавно управление на ГЕРБ можеха с по-бързи темпове да създадат подготовка за приемане на еврото. През 2021 година тази тематика изобщо не беше на дневен ред. Не е действано самодейно в тази тематика ", добави Владислав Горанов.
" Към днешна дата имаме предизвикателство пред критерия инфлация. Това, което не се прави в тази посока е дребното принадлежности, които имаме за битка с инфлацията, най-много посредством фиска, работят назад. Нашите обществени финанси усилват инфлацията, не я понижават. Инфлацията като ритъм понижава, само че българската инфлация би трябвало да е съпоставена и да надвишава минимално междинната сходна за еврозоната. Към декември нашият индикатор е близо два пъти по-висок от този на еврозоната. Тоест оставащите няколко месеца, през които ЕК и Европейската Централна банка би трябвало да преценяват дали сме подготвени за еврото, най-вероятно няма да са задоволителни, с цел да може този индикатор да слезе на равнищата, на които е належащо, с цел да сме утвърдени за еврозоната в периодите, в които ние желаеме. Казвам това, с цел да разберете, че аз съм неприкрит радел на присъединението към еврозоната, само че обективната действителност може би няма да бъде 1 януари 2025 година Датата е мечтана, само че не съм уверен до какъв брой е постижима ", акцентира Горанов.
Бившият финансов министър съобщи, че финансовата политика на ръководещите сега е проинфлационна, което не ни доближава към влизането в еврозоната, а ни отдалечава.
" Не съм срещу приходите да порастват. Но като увеличиш с 10 милиарда пенсиите в доста къс интервал, като се има поради и пределната податливост към икономисване на нашите майки и татковци, тези запаси вместо да отидат в вложения, или в нещо друго, което не работи толкоз проинфлационно, отиват или в извънредно ползване или се утаяват в банковата система, откъдето се явява последващият проблем, обвързван с експанцията в кредитирането. При големи настоящи разноски в бюджета, неизбежно това оказва проинфлационно въздействие. Никъде не сме видели до в този момент инфлация да се бори с изпреварващо нарастване на приходите. Самата инфлация компенсира неизработения приход. Това е доктринална илюзия на сегашните ръководещи на обществените финанси, или някаква религия в Perpetuum mobile ", съобщи още някогашният финаносв министър.
" След присъединението към ИЕРЕМ-2 през 2020 година пред нас остана по-скоро техническа работа с осъществяването на критериите от Маастрихт за присъединение към еврозоната. За страдание загубихме много време и движение. В Хърватия да вземем за пример, където стартира подготовката за участие в ИЕРЕМ-2 година след България, от повече от година е член на еврозоната.
Правителствата след постоянното държавно управление на ГЕРБ можеха с по-бързи темпове да създадат подготовка за приемане на еврото. През 2021 година тази тематика изобщо не беше на дневен ред. Не е действано самодейно в тази тематика ", добави Владислав Горанов.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ