Какво трябва да знаем за отглеждането на лимони в домашни условия?
Лимоните са цитрусови дървета, които могат сполучливо да се отглеждат в саксии, като в същото време се приспособяват към разнообразни условия на закрито. е обезпечаването на верния баланс сред светлина, температура, влага и хранителни субстанции.
Започва се с избора на подходящ сорт лимон, който е подобаващ за домашно развъждане. Най-популярните са сортовете „ Майер “ и „ Еврика “, защото те са компактни и дават плод даже в по-малки саксии. След като е определен сортът, е значимо да се подбере първокласен разсад или семе. Разсадите са по-предпочитани, тъй като се развиват по-бързо и плододават по-скоро от растенията, отгледани от семе.
Саксията би трябвало да бъде с задоволително огромен размер и с дренажни отвори, с цел да се избегне задържането на вода. Почвата би трябвало да е добре дренирана и богата на хранителни субстанции. Най-добре е да се използва специален субстрат за цитрусови растения, който обезпечава нужните условия за най-благоприятен напредък. Разположението на саксията е от значително значение – лимоните изискват най-малко 8 часа директна слънчева светлина на ден. Ако няма задоволително естествена светлина, може да се употребява изкуствено осветяване с LED лампи, особено проектирани за растения.
Температурата в помещението би трябвало да се поддържа в диапазона сред 15 и 25 градуса по Целзий. Лимоните не понасят мраз, тъй че през зимата би трябвало да се внимава растението да не бъде изложено на температури под 10 градуса. Влажността също играе значима роля – прекомерно сухият въздух може да докара до опадане на листата, по тази причина е добре да се обезпечи постоянно навлажняване посредством разпръсквач или слагане на съд с вода наоколо до растението.
Поливането на лимоните би трябвало да бъде умерено. Почвата би трябвало да бъде леко влажна, само че не мокра, с цел да се избегнат коренови гниения. През топлите месеци поливането би трябвало да бъде по-често, до момента в който през зимата се понижава. Торовете са различен основен детайл – цитрусовите растения имат потребност от постоянно поддържане с торове, богати на азот, фосфор и калий. Могат да се ползват един път месечно през дейния интервал на напредък, само че през зимата торенето се стопира.
на лимоновото дърво е значимо, с цел да се поддържа вярната форма и да се насърчи плододаването. Старите и повредени клони би трябвало да се отстраняват, както и непотребните издънки, които могат да пречат на циркулацията на въздуха. Опрашването в домашни условия постоянно изисква интервенция, в случай че растението е вътре. Цветовете могат да бъдат опрашвани ръчно с мека четка, като деликатно се трансферира прашецът от един цвят на различен.
С времето лимоновото дърво ще стартира да плододава, като първите плодове нормално се появяват към 2–3 години след засаждането на разсад. Плодовете би трябвало да се оставят да узреят на дървото, преди да бъдат откъснати. и неизменност ще обезпечат крепко растение, което ще радва с ароматни и свежи лимони години наред.
Започва се с избора на подходящ сорт лимон, който е подобаващ за домашно развъждане. Най-популярните са сортовете „ Майер “ и „ Еврика “, защото те са компактни и дават плод даже в по-малки саксии. След като е определен сортът, е значимо да се подбере първокласен разсад или семе. Разсадите са по-предпочитани, тъй като се развиват по-бързо и плододават по-скоро от растенията, отгледани от семе.
Саксията би трябвало да бъде с задоволително огромен размер и с дренажни отвори, с цел да се избегне задържането на вода. Почвата би трябвало да е добре дренирана и богата на хранителни субстанции. Най-добре е да се използва специален субстрат за цитрусови растения, който обезпечава нужните условия за най-благоприятен напредък. Разположението на саксията е от значително значение – лимоните изискват най-малко 8 часа директна слънчева светлина на ден. Ако няма задоволително естествена светлина, може да се употребява изкуствено осветяване с LED лампи, особено проектирани за растения.
Температурата в помещението би трябвало да се поддържа в диапазона сред 15 и 25 градуса по Целзий. Лимоните не понасят мраз, тъй че през зимата би трябвало да се внимава растението да не бъде изложено на температури под 10 градуса. Влажността също играе значима роля – прекомерно сухият въздух може да докара до опадане на листата, по тази причина е добре да се обезпечи постоянно навлажняване посредством разпръсквач или слагане на съд с вода наоколо до растението.
Поливането на лимоните би трябвало да бъде умерено. Почвата би трябвало да бъде леко влажна, само че не мокра, с цел да се избегнат коренови гниения. През топлите месеци поливането би трябвало да бъде по-често, до момента в който през зимата се понижава. Торовете са различен основен детайл – цитрусовите растения имат потребност от постоянно поддържане с торове, богати на азот, фосфор и калий. Могат да се ползват един път месечно през дейния интервал на напредък, само че през зимата торенето се стопира.
на лимоновото дърво е значимо, с цел да се поддържа вярната форма и да се насърчи плододаването. Старите и повредени клони би трябвало да се отстраняват, както и непотребните издънки, които могат да пречат на циркулацията на въздуха. Опрашването в домашни условия постоянно изисква интервенция, в случай че растението е вътре. Цветовете могат да бъдат опрашвани ръчно с мека четка, като деликатно се трансферира прашецът от един цвят на различен.
С времето лимоновото дърво ще стартира да плододава, като първите плодове нормално се появяват към 2–3 години след засаждането на разсад. Плодовете би трябвало да се оставят да узреят на дървото, преди да бъдат откъснати. и неизменност ще обезпечат крепко растение, което ще радва с ароматни и свежи лимони години наред.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ