Д-р Т. Йовчева за Фрог: Въпросът е дали коалицията на ПП и ДБ ще блокира правителство на противниковия лагер
Обединението на Политическа партия и Демократична България наподобява естествено на фона на евроатлантическите полезности, които сплотяват двете обединения. Ще съумеят ли да завоюват първото място?
Никой не може да се каже сигурно, тъй като въпреки всичко има месец до изборите. Ние сме в неповторима обстановка от известно време - в действителност няма ясни прогнози за подредбата на силите, изключително за първото място, и както виждаме, даже и да има рядко се удостоверяват.
Какво държавно управление е допустимо да забележим след изборите на 2-ри април? Възможно ли е така наречен „ партии на статуквото “ – ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да се обединят, с цел да ръководят дружно или Политическа партия и Демократична България ще съумеят да получат 121 мандата?
Малко евентуално е обединяването на Политическа партия и Демократична България да получи 121 мандата. Дори в случай че механично сумираме депутатите от двете обединения в 48-мото Народно събрание, ще забележим, че то е доста надалеч от болшинството от 121 депутати. Въпросът за тази коалиция е дали ще получи задоволително места, с цел да блокира основаването на държавно управление от противниковия лагер. Според мен стремежите и от двете страни ще бъдат по-скоро за експертно, програмно държавно управление, с цел да се отговори по някакъв метод на публичните упования, по едно и също време с това да се разтовари напрежението от партиите и да се показва раздалеченост от изпълнителната власт на фона на идните локални избори.
Интересно и значимо е въпреки всичко къде ще се нарежда Българска социалистическа партия - дали в лагера на предходните си съдружници или на опозицията им.
Според проучване на „ Галъп “ от 17-ти февруари, което демонстрира електоралните настройки силите сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС са съвсем изравнени. ППи Демократична България печелят 27.1%, ГЕРБ-СДС съответно 26.1%, Движение за права и свободи - 13.4%, „ Възраждане “ – 12.3%, Българска социалистическа партия – 8.6%. Около бариерата са „ Български напредък “ дружно с Вътрешна македонска революционна организация получават 4.2%. „ ИТН “, които се движат покрай това още веднъж да са в Народното събрание с 3.9%. Как ще коментирате тези планирани резултати и в кои региони ще следим най-голяма борба сред партиите?
На фона на честите избори и ниската изборна интензивност може да се чака, че ще гласоподават главно хора, които обичайно се интересуват от политика под една или друга форма. Периферията е по-трудна за обгръщане в актуалната обстановка, тъй като няма нов състезател на сцената, а в България постоянно интензивността се подвига по този метод. Вижда се, че “Възраждане ” покачва резултата си, въпреки и с малко, което значи, че поляризацията се задълбочава. Много забавни процеси текат при Българска социалистическа партия. Вътрешнопартийните разногласия могат да демотивират структурите и на изборите Българска социалистическа партия да има даже по-малък резултат от планувания в социологическите изследвания.
Битката сред партиите в София ще е забавна, тъй като съгласно мен там могат да се премерят сили и рейтинги за локалния избор. Също по този начин дали някоя от партиите ще успее да “навлезе ” в Кърджали с изключение на Движение за права и свободи. Ситуацията в Пловдив също ще крие въпросителна и ще е забавна на фона на събитията с Пловдивския панаир.
Как ще се отрази разгласяването на глобите по Закона „ Магнитски “, касаещи лица, които са свързани с ГЕРБ? Пример за това е Владислав Горанов, който беше два пъти министър на финансите в държавните управления на ГЕРБ.
Санкциите още веднъж върнаха тематиката за корупцията, само че е мъчно да се каже дали ще има отражение на изборите по две аргументи. Първо, ще е минало доста време, други събития ще са придобили известност, и второ, като че ли първият път глобите получиха по-голям публичен отзив.
Необходимо е да се направи уточнението, че проучването на „ Галъп “ е извършено преди ПП-ДБ да разгласят своето обединяване, както и преди да се огласи обществено това разминаване сред Политическа партия и Александър Дунчев, т.е резултатите са на база предварителна настройки. Как ще се отразят тези два факора на резултатите на Политическа партия и Демократична България – отрицателно или положително?
Обединението ще е положително за обединенията, тъй като в огромна степен електоратите им са сходни като профил. Изявлението на Дунчев демонстрира, че когато групировката е млада, мъчно се реализира дисциплинираност. Ако то има по-широк отзив, то би бил в посока да разколебае периферни гласоподаватели. В сходна обстановка на ниска изборна интензивност обаче всеки глас може да се окаже значим, тъй като се чака оспорвана борба на твърдо решени да гласоподават гласоподаватели.
Интервю на Ирина Тодорова
Никой не може да се каже сигурно, тъй като въпреки всичко има месец до изборите. Ние сме в неповторима обстановка от известно време - в действителност няма ясни прогнози за подредбата на силите, изключително за първото място, и както виждаме, даже и да има рядко се удостоверяват.
Какво държавно управление е допустимо да забележим след изборите на 2-ри април? Възможно ли е така наречен „ партии на статуквото “ – ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да се обединят, с цел да ръководят дружно или Политическа партия и Демократична България ще съумеят да получат 121 мандата?
Малко евентуално е обединяването на Политическа партия и Демократична България да получи 121 мандата. Дори в случай че механично сумираме депутатите от двете обединения в 48-мото Народно събрание, ще забележим, че то е доста надалеч от болшинството от 121 депутати. Въпросът за тази коалиция е дали ще получи задоволително места, с цел да блокира основаването на държавно управление от противниковия лагер. Според мен стремежите и от двете страни ще бъдат по-скоро за експертно, програмно държавно управление, с цел да се отговори по някакъв метод на публичните упования, по едно и също време с това да се разтовари напрежението от партиите и да се показва раздалеченост от изпълнителната власт на фона на идните локални избори.
Интересно и значимо е въпреки всичко къде ще се нарежда Българска социалистическа партия - дали в лагера на предходните си съдружници или на опозицията им.
Според проучване на „ Галъп “ от 17-ти февруари, което демонстрира електоралните настройки силите сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС са съвсем изравнени. ППи Демократична България печелят 27.1%, ГЕРБ-СДС съответно 26.1%, Движение за права и свободи - 13.4%, „ Възраждане “ – 12.3%, Българска социалистическа партия – 8.6%. Около бариерата са „ Български напредък “ дружно с Вътрешна македонска революционна организация получават 4.2%. „ ИТН “, които се движат покрай това още веднъж да са в Народното събрание с 3.9%. Как ще коментирате тези планирани резултати и в кои региони ще следим най-голяма борба сред партиите?
На фона на честите избори и ниската изборна интензивност може да се чака, че ще гласоподават главно хора, които обичайно се интересуват от политика под една или друга форма. Периферията е по-трудна за обгръщане в актуалната обстановка, тъй като няма нов състезател на сцената, а в България постоянно интензивността се подвига по този метод. Вижда се, че “Възраждане ” покачва резултата си, въпреки и с малко, което значи, че поляризацията се задълбочава. Много забавни процеси текат при Българска социалистическа партия. Вътрешнопартийните разногласия могат да демотивират структурите и на изборите Българска социалистическа партия да има даже по-малък резултат от планувания в социологическите изследвания.
Битката сред партиите в София ще е забавна, тъй като съгласно мен там могат да се премерят сили и рейтинги за локалния избор. Също по този начин дали някоя от партиите ще успее да “навлезе ” в Кърджали с изключение на Движение за права и свободи. Ситуацията в Пловдив също ще крие въпросителна и ще е забавна на фона на събитията с Пловдивския панаир.
Как ще се отрази разгласяването на глобите по Закона „ Магнитски “, касаещи лица, които са свързани с ГЕРБ? Пример за това е Владислав Горанов, който беше два пъти министър на финансите в държавните управления на ГЕРБ.
Санкциите още веднъж върнаха тематиката за корупцията, само че е мъчно да се каже дали ще има отражение на изборите по две аргументи. Първо, ще е минало доста време, други събития ще са придобили известност, и второ, като че ли първият път глобите получиха по-голям публичен отзив.
Необходимо е да се направи уточнението, че проучването на „ Галъп “ е извършено преди ПП-ДБ да разгласят своето обединяване, както и преди да се огласи обществено това разминаване сред Политическа партия и Александър Дунчев, т.е резултатите са на база предварителна настройки. Как ще се отразят тези два факора на резултатите на Политическа партия и Демократична България – отрицателно или положително?
Обединението ще е положително за обединенията, тъй като в огромна степен електоратите им са сходни като профил. Изявлението на Дунчев демонстрира, че когато групировката е млада, мъчно се реализира дисциплинираност. Ако то има по-широк отзив, то би бил в посока да разколебае периферни гласоподаватели. В сходна обстановка на ниска изборна интензивност обаче всеки глас може да се окаже значим, тъй като се чака оспорвана борба на твърдо решени да гласоподават гласоподаватели.
Интервю на Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ