Обърнеш ли се към някой като политик в България, може

Обърнеш ли се към някой като политик в България, може да си е еднакво на засегнатост. И с право – когато заемаш последното място в горе-долу всички най-важни ранглисти за добър живот в Европа, няма по какъв начин думичките „ политик ” и „ политика ” да звучат гордо в нашата блага родина.
Много и доста може да се каже и написа за нашите политици и греховете им, само че несъмнено два са огромните – съсипването на опазването на здравето и съсипването на образованието.
Приказката, че здравето не се купува с пари, е доста вярна, само че в България беше претворена наопаки. Системата на клиничните пътеки залага на комерсиалното начало за област, където това е неприемливо! И най-големият недостатък тук е опцията такива пътеки да отиват към частни лечебни заведения. Това е неуместно деформиране – хем частник, хем държавни пари! Защо – нали си на частния пазар? Няма за какво да се чудим тогава за какво при положение на потребност здравната ни система мъчно дава отговор. Заради ковид имаше потребност от инфекционисти, пулмолози, анестезиолози – е да, само че клиничните пътеки за други неща бяха по-големи, повечко парички – дай за това да вършим лечебни заведения и да развиваме експерти. Такова мислене коства човешки животи – още броим и ще броим какъв брой тъкмо занапред.
Здравето обаче е едната страна на нещата – образованието е не по-малко значимо. Отново ще употребявам национална мъдрост – знанието е мощ! Ако не знаеш, нямаш мощ. Най-вече нямаш мощ да постигнеш по-добър живот.
Година след година проучването, което мери функционалната ни просветеност – т.е. това, което учим, да ни прави работа в живота като процедура – демонстрира съкрушителни резултати. Основната причина е една – методът в просветителната ни система. В България рядко учим децата да мислят – ние ги учим да зубрят. Резултатът е забележим – неналичието на хора, които могат да мислят, значи липса на хрумвания, липса на необятен светоглед и настройка да се учиш и вземеш най-хубавото от многообразието на света. Като няма хрумвания – няма развиване. Затова и непрекъснато закриваме учебни заведения - поради качеството на опазването на здравето и образованието, само че за това нещо няма хвалене като с автомагистралите.
И най-обидното в цялата история е, че по този начин се подтиква паразитирането. Ако ги нямаше еврофондовете, страната ни щеше да е рухнала. Но те я поддържат – единствено че в тази настройка това в действителност е мечешка услуга. Затова си оставаме най-отзад – не можем обаче да го схванем, тъй като не ни остана нито ум, нито здраве. Да не забравяме – с изключение на всичко друго, здравето е основата и на демографското развиване. Него като го няма, не можем да се надяваме да се появи и някой, който да опитаме да научим да си употребява мозъка. Стига въпреки всичко да ни е останал задоволително мозък за това.
В нашата просвета и вярвания си има специфичен ден за амнистия – Сирни Заговезни. Християнско е да простиш – обаче по какъв начин тъкмо да простиш умишленото съсипване на цялостен един народ? Поне да трябваше да прощаваме на едни политици, не на всички, само че даже и в това отношение станахме неповторими.
Автор: Ивайло Ачев