Значително, необичайно: Озоновата дупка над Южния полюс е по-голяма от Антарктида
О зоновата дупка над Южния полюс е по-голяма от нормалното, като е станала по-голяма от Антарктида по размери и съгласно специалисти ще продължи да пораства през идващите две до три седмици, заяви Асошиейтед прес.
Службата за атмосферно наблюдаване по програмата "Коперник " на Европейски Съюз регистрира, че за две седмици озоновата дупка е повишена доста и е измежду 25% на най-големите такива феномени, регистрирани от експерти от 1979 година
"Положението е доста сходно на предходната година, която озоновата дупка също не беше необикновена до началото на септември, само че по-късно се трансформира в една от най-големите и дълготрайни в историята на нашите наблюдения. Вихърът е много постоянен, а температурата в стратосферата е даже по-ниска от предходната година, тъй че дупката може да продължи да пораства две или три седмици ", сподели Винсент-Анри Пеш, началник на сателитната мониторингова стратегия.
Ozone hole over Antarctica larger than usual, scientists say
— Updated News (@Updated_News)
Предишната озонова дупка над Антарктида се затвори в края на декември 2020 година Световната метеорологична организация (СМО), означи, че дупката е повишена бързо предходната година от средата на август и е достигнала максимума от 24,8 милиона кв. км на 20 септември. Тя е най-продължителната и една от най-обширните и дълбоки за целия интервал на наблюдения на озоновия пласт.
Това се дължеше на мощния, постоянен и леден полярен ураган и доста ниските температури в стратосферата.
През 2019 година озоновата дупка над Антарктида беше извънредно дребна и краткотрайна.
hole over larger than usual, scientists say
— The Business Standard (@tbsnewsdotnet)
Озоновият пласт в стратосферата на разстояние от 10 км до 40 км над земната повърхнина съставлява газова обвивка, която защищава планетата от нездравословното влияние на ултравиолетовата радиация, предавана от Слънцето. През 80-те години беше открито, че озонът в атмосферата стартира бързо да понижава заради високата централизация на хлорофлуоровъглеводороди (ХФУ), халони и други газове, които бяха необятно употребявани в хладилници и климатици. Благодарение на ограниченията, подхванати в сходство с Монреалския протокол от 1987 година към Виенската спогодба за отбрана на озоновия пласт (1985 г.) и четирите промени към нея до 2015 година излъчванията на изчерпващите озона субстанции са понижени с повече от 90%.
Службата за атмосферно наблюдаване по програмата "Коперник " на Европейски Съюз регистрира, че за две седмици озоновата дупка е повишена доста и е измежду 25% на най-големите такива феномени, регистрирани от експерти от 1979 година
"Положението е доста сходно на предходната година, която озоновата дупка също не беше необикновена до началото на септември, само че по-късно се трансформира в една от най-големите и дълготрайни в историята на нашите наблюдения. Вихърът е много постоянен, а температурата в стратосферата е даже по-ниска от предходната година, тъй че дупката може да продължи да пораства две или три седмици ", сподели Винсент-Анри Пеш, началник на сателитната мониторингова стратегия.
Ozone hole over Antarctica larger than usual, scientists say
— Updated News (@Updated_News)
Предишната озонова дупка над Антарктида се затвори в края на декември 2020 година Световната метеорологична организация (СМО), означи, че дупката е повишена бързо предходната година от средата на август и е достигнала максимума от 24,8 милиона кв. км на 20 септември. Тя е най-продължителната и една от най-обширните и дълбоки за целия интервал на наблюдения на озоновия пласт.
Това се дължеше на мощния, постоянен и леден полярен ураган и доста ниските температури в стратосферата.
През 2019 година озоновата дупка над Антарктида беше извънредно дребна и краткотрайна.
hole over larger than usual, scientists say
— The Business Standard (@tbsnewsdotnet)
Озоновият пласт в стратосферата на разстояние от 10 км до 40 км над земната повърхнина съставлява газова обвивка, която защищава планетата от нездравословното влияние на ултравиолетовата радиация, предавана от Слънцето. През 80-те години беше открито, че озонът в атмосферата стартира бързо да понижава заради високата централизация на хлорофлуоровъглеводороди (ХФУ), халони и други газове, които бяха необятно употребявани в хладилници и климатици. Благодарение на ограниченията, подхванати в сходство с Монреалския протокол от 1987 година към Виенската спогодба за отбрана на озоновия пласт (1985 г.) и четирите промени към нея до 2015 година излъчванията на изчерпващите озона субстанции са понижени с повече от 90%.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ