Ако Швейцария не може да спаси банките си, кой може?
О, Швейцария – тази красива страна на финансова непоклатимост, надеждност и всичко, което е просто малко скучно. Вече не. Тъй като Credit Suisse, 19-ият по величина заемодател в Европа, се срина, трансформирайки се в най-драматичната банкова жертва от финансовата рецесия през 2008 година насам, терзанието в този момент е, че това ще се окаже първото домино във верига, която се простира по целия свят.
В края на краищата, и преди сме се сблъсквали с тази обстановка и тя не беше по никакъв начин приятна.
И в случай че скучната, сигурна Швейцария не може да избави банките си, тогава кой, по дяволите, може?
В неделя швейцарските управляващи принудиха изпадналия в усложнение заемодател от Цюрих да си легне с дългогодишния си локален противник UBS. Това беше историческо събитие. Сделка за 3 милиарда швейцарски франка, която – най-малко за няколко часа – разреши на всички да въздъхнат с облекчение.
Целта беше да се защитят вложителите и вложителите и да се спре цялостна банкова рецесия. Поне краткотрайно това беше реализирано.
Но както нормално, дяволът се крие в детайлите. Когато пазарите се заеха с натрупа на Credit Suisse, започнаха да бият тревожни камбани.
Не правете тези неща
Начинът, по който швейцарците структурираха спасяването, може би утежни нещата.
От рецесията преди десетилетие и половина насам регулаторните органи се пробват да предотвратят заразяването на финансови институции в затруднено състояние с техните проблеми, като трансферират загубите върху притежателите на облигации (вместо върху вложителите и в последна сметка върху данъкоплатците).
Но даже тези, които държаха най-рисковия тип облигации, бяха уверени, че няма да бъдат наранени, до момента в който акционерите не платят сметката първи.
В случая с Credit Suisse швейцарските регулатори обърнаха този естествен метод на деяние, като първо унищожиха притежателите на облигации – и това провокира финансова суматоха в цялата система.
„ Малцина, които имаха връзки с регулаторите, се пробваха да ги спрат да вършат тези неща, тъкмо заради тази причина “, съобщи пред „ Политико “ специалист по банкова ликвидност в Международния валутен фонд при изискване за анонимност заради деликатността на обстановката.
Това е типичен образец за това по какъв начин болестта може да се популяризира в цялата система. Ако вложителите внезапно решат, че техните облигации са по-рискови от преди, това може да докара до ликвидация, да намали цените и да подкопае доверието в цялата система.
Ако непредвиденото заличаване на тези облигации докара до необятното им преоценяване, банките могат да усетят, че цената на финансирането им се покачва доста, което ще задълбочи проблемите им – предизвестиха банковите анализатори от JP Morgan.
В устрема си да успокоят нервите след решението на Швейцария триото европейски надзорни органи – Единният съвет за преструктуриране, Европейският банков орган и надзорното звено на ЕЦБ – разгласиха взаимно изказване, с цел да успокоят вложителите, че при положение на фалит на банка в Европейски Съюз акционерите ще пострадат първи.
И Английската централна банка се включи в самодейността. „ Притежателите на такива принадлежности би трябвало да чакат, че ще бъдат изложени на загуби при преструктуриране или неплатежоспособност по реда на позициите си в тази подчиненост “, се споделя в нея.
С други думи: Моля, не започвайте да се паникьосвате.
Същите, само че разнообразни
Но сривът на Credit Suisse повдига и съществени въпроси за това дали системата е била толкоз постоянна, колкото банковата полиция смяташе, че е била преди всичко.
Според всички регулаторни ограничения банката е била добре капитализирана и е разполагала с доста активи, които е можела да осребри. Това би могло да значи, че разпоредбите, въведени след рецесията от 2008 година, не са толкоз строги, колкото се смяташе. И в случай че това е по този начин, може да се стигне до същински проблеми.
Ако някъде може да се откри утешение, то е в уникалността на случая на Credit Suisse. Нейните проблеми започнаха от дълго време и нямат огромна аналогия с проблемите, които банкрутираха калифорнийския заемодател Silicon Valley Bank (SVB) преди две седмици.
Швейцарските управляващи потвърдиха, че банката не е изложена на риск от по-високи лихвени проценти, както SVB, когато предишния четвъртък пристъпиха към поддръжка на банката с заем в размер на 50 милиарда швейцарски франка.
Когато това увещание не съумя да потисне суматохата в цената на акциите на банката, пазарите се насочиха към по-широките проблеми с репутацията, културата и рентабилността на банката.
Миналата седмица нещата се изостриха, когато Саудитската национална банка, един от последните вложители на Credit Suisse, която е отчасти благосъстоятелност на саудитския държавен капиталов фонд, алармира, че не е подготвена да вложи повече капитал в групата.
Шпионският скандал
Трудностите на Credit Suisse са още по-стари. Под натиска да направи капиталовата си банка печеливша, до момента в който засилените регулации й подрязват крилата, през 2015 година тя назначи някогашния изпълнителен шеф на застрахователна компания Тиджан Тиам за основен изпълнителен шеф с мандат да промени нещата.
Незабавната реакция на Тиам беше да стартира огромна стратегия за преструктуриране, като редуцира хиляди работни места, понижи разноските и редуцира отдела за капиталово банкиране.
Но напъните се сблъскаха с проблеми, когато отделът за капиталово банкиране се бореше да не изостава от съперниците си и, което беше още по-лошо, се забърка в поредност от кавги, носещи загуби, в това число загуба от 5,5 милиарда $, обвързвана с банкрута на хедж фонда Archegos.
Шпионски скандал, при който банката е правила наблюдаване на личните си чиновници, принуди изпълнителния шеф да напусне.
Управителният съвет на Credit Suisse се обърна към Томас Готщайн за основен изпълнителен шеф. Той даде обещание да продължи напъните на Тиам за преструктуриране на банката, само че призна, че е належащо да се направи повече за решение на надълбоко вкоренени културни проблеми.
През 2021 година банката беше разтърсена от присъединяване си във банкрутиралата финансова компания Greensill Capital. Банката още веднъж беше принудена да направи голяма амортизация и Готщайн трябваше да напусне.
През 2022 година под управлението на последния основен изпълнителен шеф на банката Улрих Кьорнер беше показан нов проект, който включваше по-нататъшни съкращения в отдела за капиталово банкиране, както и възобновен фокус върху ръководството на благосъстоянието и други съществени действия. Банката също по този начин пое ангажимент да предприеме стъпки за справяне с културата си и практиките за ръководство на риска, в опит да предотврати бъдещи кавги.
Но началото на войната в Украйна и налагането на наказания затрудниха способността ѝ да обслужва потребностите от ръководство на благосъстоянието на някои от най-богатите ѝ клиенти.
Плановете за отделяне на капиталовото поделение на групата в границите на възобновената марка Credit Suisse First Boston, работеща в Ню Йорк, попаднаха в задънена улица през февруари, когато стана ясно, че банката мъчно ще откри вложител, който да финансира интервенцията, заради опасения за това по какъв начин ще бъдат класирани кредиторите при положение на банкрут на цялата група.
След като не останаха никакви други благоприятни условия за деяние, банкрутът изглеждаше въпрос на време.
Текстът е оповестен в „ Политико “, преводът е на БГНЕС.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В края на краищата, и преди сме се сблъсквали с тази обстановка и тя не беше по никакъв начин приятна.
И в случай че скучната, сигурна Швейцария не може да избави банките си, тогава кой, по дяволите, може?
В неделя швейцарските управляващи принудиха изпадналия в усложнение заемодател от Цюрих да си легне с дългогодишния си локален противник UBS. Това беше историческо събитие. Сделка за 3 милиарда швейцарски франка, която – най-малко за няколко часа – разреши на всички да въздъхнат с облекчение.
Целта беше да се защитят вложителите и вложителите и да се спре цялостна банкова рецесия. Поне краткотрайно това беше реализирано.
Но както нормално, дяволът се крие в детайлите. Когато пазарите се заеха с натрупа на Credit Suisse, започнаха да бият тревожни камбани.
Не правете тези неща
Начинът, по който швейцарците структурираха спасяването, може би утежни нещата.
От рецесията преди десетилетие и половина насам регулаторните органи се пробват да предотвратят заразяването на финансови институции в затруднено състояние с техните проблеми, като трансферират загубите върху притежателите на облигации (вместо върху вложителите и в последна сметка върху данъкоплатците).
Но даже тези, които държаха най-рисковия тип облигации, бяха уверени, че няма да бъдат наранени, до момента в който акционерите не платят сметката първи.
В случая с Credit Suisse швейцарските регулатори обърнаха този естествен метод на деяние, като първо унищожиха притежателите на облигации – и това провокира финансова суматоха в цялата система.
„ Малцина, които имаха връзки с регулаторите, се пробваха да ги спрат да вършат тези неща, тъкмо заради тази причина “, съобщи пред „ Политико “ специалист по банкова ликвидност в Международния валутен фонд при изискване за анонимност заради деликатността на обстановката.
Това е типичен образец за това по какъв начин болестта може да се популяризира в цялата система. Ако вложителите внезапно решат, че техните облигации са по-рискови от преди, това може да докара до ликвидация, да намали цените и да подкопае доверието в цялата система.
Ако непредвиденото заличаване на тези облигации докара до необятното им преоценяване, банките могат да усетят, че цената на финансирането им се покачва доста, което ще задълбочи проблемите им – предизвестиха банковите анализатори от JP Morgan.
В устрема си да успокоят нервите след решението на Швейцария триото европейски надзорни органи – Единният съвет за преструктуриране, Европейският банков орган и надзорното звено на ЕЦБ – разгласиха взаимно изказване, с цел да успокоят вложителите, че при положение на фалит на банка в Европейски Съюз акционерите ще пострадат първи.
И Английската централна банка се включи в самодейността. „ Притежателите на такива принадлежности би трябвало да чакат, че ще бъдат изложени на загуби при преструктуриране или неплатежоспособност по реда на позициите си в тази подчиненост “, се споделя в нея.
С други думи: Моля, не започвайте да се паникьосвате.
Същите, само че разнообразни
Но сривът на Credit Suisse повдига и съществени въпроси за това дали системата е била толкоз постоянна, колкото банковата полиция смяташе, че е била преди всичко.
Според всички регулаторни ограничения банката е била добре капитализирана и е разполагала с доста активи, които е можела да осребри. Това би могло да значи, че разпоредбите, въведени след рецесията от 2008 година, не са толкоз строги, колкото се смяташе. И в случай че това е по този начин, може да се стигне до същински проблеми.
Ако някъде може да се откри утешение, то е в уникалността на случая на Credit Suisse. Нейните проблеми започнаха от дълго време и нямат огромна аналогия с проблемите, които банкрутираха калифорнийския заемодател Silicon Valley Bank (SVB) преди две седмици.
Швейцарските управляващи потвърдиха, че банката не е изложена на риск от по-високи лихвени проценти, както SVB, когато предишния четвъртък пристъпиха към поддръжка на банката с заем в размер на 50 милиарда швейцарски франка.
Когато това увещание не съумя да потисне суматохата в цената на акциите на банката, пазарите се насочиха към по-широките проблеми с репутацията, културата и рентабилността на банката.
Миналата седмица нещата се изостриха, когато Саудитската национална банка, един от последните вложители на Credit Suisse, която е отчасти благосъстоятелност на саудитския държавен капиталов фонд, алармира, че не е подготвена да вложи повече капитал в групата.
Шпионският скандал
Трудностите на Credit Suisse са още по-стари. Под натиска да направи капиталовата си банка печеливша, до момента в който засилените регулации й подрязват крилата, през 2015 година тя назначи някогашния изпълнителен шеф на застрахователна компания Тиджан Тиам за основен изпълнителен шеф с мандат да промени нещата.
Незабавната реакция на Тиам беше да стартира огромна стратегия за преструктуриране, като редуцира хиляди работни места, понижи разноските и редуцира отдела за капиталово банкиране.
Но напъните се сблъскаха с проблеми, когато отделът за капиталово банкиране се бореше да не изостава от съперниците си и, което беше още по-лошо, се забърка в поредност от кавги, носещи загуби, в това число загуба от 5,5 милиарда $, обвързвана с банкрута на хедж фонда Archegos.
Шпионски скандал, при който банката е правила наблюдаване на личните си чиновници, принуди изпълнителния шеф да напусне.
Управителният съвет на Credit Suisse се обърна към Томас Готщайн за основен изпълнителен шеф. Той даде обещание да продължи напъните на Тиам за преструктуриране на банката, само че призна, че е належащо да се направи повече за решение на надълбоко вкоренени културни проблеми.
През 2021 година банката беше разтърсена от присъединяване си във банкрутиралата финансова компания Greensill Capital. Банката още веднъж беше принудена да направи голяма амортизация и Готщайн трябваше да напусне.
През 2022 година под управлението на последния основен изпълнителен шеф на банката Улрих Кьорнер беше показан нов проект, който включваше по-нататъшни съкращения в отдела за капиталово банкиране, както и възобновен фокус върху ръководството на благосъстоянието и други съществени действия. Банката също по този начин пое ангажимент да предприеме стъпки за справяне с културата си и практиките за ръководство на риска, в опит да предотврати бъдещи кавги.
Но началото на войната в Украйна и налагането на наказания затрудниха способността ѝ да обслужва потребностите от ръководство на благосъстоянието на някои от най-богатите ѝ клиенти.
Плановете за отделяне на капиталовото поделение на групата в границите на възобновената марка Credit Suisse First Boston, работеща в Ню Йорк, попаднаха в задънена улица през февруари, когато стана ясно, че банката мъчно ще откри вложител, който да финансира интервенцията, заради опасения за това по какъв начин ще бъдат класирани кредиторите при положение на банкрут на цялата група.
След като не останаха никакви други благоприятни условия за деяние, банкрутът изглеждаше въпрос на време.
Текстът е оповестен в „ Политико “, преводът е на БГНЕС.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ