Атанас Комшев вкарал в леглото си Габириела Сабатини
„ Не е кой знае какъв тарикатлък. Залепяш за ръководството чешки взрив-пластир с отдалечен детонатор. Убиецът е знаел, че Наско Комшев ще тръгне за погребението, знаел е почти по кое време и тъкмо по кой път ще мине. Тръгнал е постепенно преди него, когато Мерцедесът го е изпреварил, просто е задействал гърмежа с дистанционното управление. Чиста работа. Продължил е все по този начин умерено, с възприятие за добре свършена работа “.
Така съгласно писателя Христо Калчев преди 30 години е намерил гибелта си един от най-големите първенци и бандити в новата история на България – борецът Атанас Комшев, златен медалист от Сеул`88 и едно от първите огромни мутри у нас. На 12 ноември 1994 година Комшев умира 10 дни след тежка злополука до Велико Търново. Така е съгласно формалната версия. Слуховете, че това е един от първите атентати в гангстерската война у нас, са претворени в романа „ Нерон Вълка “ на Калчев, публикуван в над 200 000 тираж в средата на 90-те години.
За разлика от множеството останали мутри от „ Олимпийски очаквания “, Атанас Комшев има солидна спортна биография. Роден е на 23 октомври 1959 година в карнобатското село Деветинци. Завършва спортното в Хасково. Влиза стремително на тепиха с две европейски трофеи и три сребърни медала на международни шампионати по класическа битка.
Наричат го Александър Македонски на тепиха. Има външност на същински мачо, а мадамите примират по него. В София упражняват дружно с Илия Павлов и Васил Илиев. Наставникът им Янчо Патриков свидетелства, че ги подлагал на спартански режим. „ Дори съм ги бил, само че бащински. Закъсняват ми за подготовка с една минута. Следват шутове отзад… “, разправя Патриков, също умрял в злополука, единствено че 20 години след възпитаника си.
На олимпиадата в Сеул Атанас Комшев е избран да носи знамето на България, което се смята за неприятна прокоба. Преди него да вземем за пример Боян Радев два пъти е отказвал да вее байрака на игрите в Токио`64 и Мексико`68. Комшев обаче не има вяра на суеверия. На тепиха няма кой да го бие. След пет следващи победи се изправя във крайна битка против финландеца Хари Коскела. Тръшка го като чувал и печели златото.
„ Радвам се освен на златния орден, само че и на това, че опровергах скептицизма на доста хора, които не имаха вяра в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се усещах като жертван, тъй като у нас е най-къс пътят от „ Осанна “ до „ Разпни го “. Аз трябваше да убедя всички треньори, които бяха срещу мен “, споделя борецът, който по-късно е избран за най-хубав състезател на годината дружно с олимпийската шампионка по плуване Таня Богомилова.
В Сеул, с изключение на олимпийския златен орден, Атанас Комшев прави още едно огромно завладяване. Успява да тушира в леглото не какъв да е, а популярната тенисистка Габриела Сабатини. Искрите сред двамата почват да прехвърчат още при церемонията на откриването, където двамата са знаменосци на националните тимове на България и Аржентин. Говори се, че след загубата във финала на сеулската олимпиада против Щефи Граф, знойната аржентинка намерила разтуха в обятията на мускулестия българин. Едва на 18 години тя била подготвена да се омъжи за Комшев. Само че нашият се направил на забавен и отказал.
Как от един толкоз мощен прочут герой става изпечен разбойник? Бандата се образува при започване на 90-те години от Митко Бретона, Васил Илиев, Христо Асенов – Бацата и Комшев. Първоначално вилнеят в Будапеща. Занимават се с грабежи, измами, далавери и обири на коли. След това се връщат в България и поставят основите на мутренския бизнес.
При подялбата на територии олимпийският първенец получава апетитно парче – прохода Хаинбоаз. Там Комшев коли, Комшев беси, Комшев прибира рекета.
На 7 август 1993 година той и бандата му отвличат братята Коста и Георги Кулови, „ търговци “ от Карлово. Близките им подават тъжба в полицията. Няколко патрулки погват нарушителите по завоите на Хаинбоаз. Ченгетата стрелят по бегълците, а един патрон се забива в гърба на Комшев. Само седмица след случая борецът дава изявление, в което разправя, че е почтен. Уж станало някакво неразбирателство. Случаят в последна сметка е потулен. Същата година името му се среща и в една полицейска кореспонденция против Поли Пантев. Непознат човек от Велико Търново се оплакал на Пантев, че са му откраднали мерцедеса и желаят откуп, с цел да му го върнат назад. Като причинители са посочени Боре Бореца, Геле и Комшев ”.
Атанас Комшев умира едвам навършил 35 години. На 2 ноември 1994 година той пътува от София за Варна в автомобил „ Сааб ". Шофира неговият другар Слав Михалев, двамата отиват на заравяне. На 16 км. преди Велико Търново на разклона за село Пушево колата се удря в камион, претрупан с тухли. Комшев е откаран в болничното заведение в доста тежко положение. Въпреки двете мозъчни интервенции умира след 10 дни.
В борческите среди плъзват клюки, че против Атанас Комшев е бил осъществен атентат.
Експертизата и следственият опит демонстрират друго. В момента на удара автомобилът „ Сааб " се е движел със скорост от 115 км в час. „ От удара седящият в него Комшев е получил контузии на главата, гръдния панер и опорно-двигателния уред ", заключава следствието.
Михалев е изправен пред съда като провинен за гибелта на Атанас Комшев. В края на април 1996 година великотърновските магистрати дефинират две години условна присъда на водача за ликвидиране по несъобразителност. Отнемат му шофьорската брошура за 4 години и подреждат да заплати 300 000 лв. обезщетение на бащата на починалия – Слави Комшев.
Инфо: Уикенд
