На руските воини - ИВАН ВАЗОВ
О, руси, о, братя славянски,
за какво сте вий тука? Защо сте
пристигнали на полята балкански
немили, неканени посетители?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни борби!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце в този момент да разгърнем?
О, руси! Аз различен път ви славях
за героизъм популярен и превъзходен,
високо ви лґкът поставях
във мойта душа, в мойта ария!
Вий в миналото знаме Христово
развяхте за богатство човешко —
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И отново не ви ненавиждаме (не укривам:
обича ви още народа);
само че обичан и свойта независимост,
многократно пµ обичан я ния.
За тоз идол ние се бием
и с непознат, и със непосредствен упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво робство позорно!
О, какъв брой ви, братя, тъгувам!
О, по какъв начин би желал, братя клети,
независимост и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
1916
