О, най-щастлив и най-очакван ден! От чаканото слънце ослепен, Един народ, пет

О, най-щастлив и най-очакван ден!

От чаканото слънце ослепен,

Един народ, пет века в мрак измъчен,

Набожно е застанал като в храм

И в насладата си не схваща самичък

Дали е коленичил или паднал.

О, най-щастлив и най-очакван момент!

За него разколник след разколник

Като основни по кладите горяха!

И може би светликът максимален

Не иде от зората, а оттова —

От огъня, във който те умряха.

О, най-щастлив и най-очакван час!

Час, в който със свободен към този момент глас

Народът пее под свободно знаме.

Час, в който има всичко: нов живот,

Нов цар, нов път, нов яд на остарял народ…

… И свободата единствено май я няма…